''В началото ни казваха, че си измисляме и че трафик на хора няма''

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Рени Петрова 30 март 2023 в 13:33 6216 1

Снимка pixabay

Какво правят неправителствените организации в борбата с трафик на хора, как заместват държавата и пречат ли им институциите - на тези въпроси отговарят представителите на две организации, занимаващи се активно с жертви на трафик - фондация "Асоциация Анимус" и Фондацията за достъп до права (ФАР). 

Надя Кожухарова от "Асоциация Анимус" и Росица Атанасова от ФАР разказват как помагат на жертвите и къде са пробойните в системата. 

Според последното проучване на Евростат, обхващащо трафика на хора в Европа през 2021 г. и публикувано през февруари 2023 г., трафикът на хора се е увеличил с около 10% за една година, а единствени България и Румъния отчитат, че 100% от жертвите на трафик са от собствената страна.

Кожухарова разказва, че това означава, че няма добра идентификация на жертвите, които произхождат от другите страни, независимо че през България минава един от основните пътища на мигрантите. Проблемът, по думите й, е сериозен, а причините са различни. От една страна институциите не се стараят да идентифицират проактивно сред лицата, които търсят международна закрила или са получили такава у нас.

Според експерта този въпрос винаги остава встрани и изпада от интервютата с тези хора. От друга страна България за тях е транзитна страна и те гледат да минат по-бързо през нея. Те нямат интерес да бъдат идентифицирани като жертви на престъпления, защото това означава, че ще бъдат включени в наказателното производство като свидетели или потърпевши, ще участват в процедури, които не разбират, не е ясно дали някой ще ги представлява и каква ще е ползата за тях и най-важното - това ще ги забави да достигнат желаната страна на дестинация в Западна Европа. 

От трета страна, тези, които са станали жертва са сексуална експлоатация, изпитват срам и страх да не бъдат отхвърлени от общността си. Често тези, които са ги експлоатирали, на практика са единствената им връзка със света и възможността да продължат напред към желаната цел и те се подчиняват.

Сред хилядите, които преминават България или остават, няма как да няма жертви на трафик или на различни форми на експлоатация, но просто не е достигнато до тях.

Към програмите на "Анимус" са били насочвани жени, бежанки или търсещи убежище, по други причини, като след създаване на доверие, те споделят своите перипетии по пътя към Европа и става ясно, че са били и жертва на трафик.

Формите на трафик у нас - българинът е все по-толерантен към трудови злоупотреби

Надя Кожухарова коментира, че ако гледаме по идентифицираните жертви, най-разпространена е сексуалната експлоатация над жени

Следващото поред е трудовата експлоатация, като, по думите ѝ, българите имат голям толеранс към това да бъдат експлоатирани. Много често пред това да са безработни, да нямат никакви възможности за никаква реализация, да имат мизерен доход, те са склонни да търпят някакво ниво на експлоатация.

Това е така, защото у нас се създава усещане, че е много лесно и не е голям проблем, ако не се спазват трудовите закони и се пренебрегват трудовите права - нормална практика е да се работи без договор, да се взимат пари на ръка, работодателите да не плащат осигуровки, да се работи извънредно без заплащане 

Това са все търпими злоупотреби, които обаче възпитават толеранс към по-сериозните. Така хората не се идентифицират като жертви на трафик или на експлоатация, а смятат, че просто не са имали късмет или са попаднали на лош работодател..

Стана ясно, че Национална стратегия за борба с трафика на хора все още не е приета от Министерския съвет, но се очаква това да стане скоро. Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите от друга страна е приета от комисията, но не и от правителството, но въпреки това се изпълнява.

Продължителната перманентна парламентарна и правителствена криза със смяната на временни правителства и парламенти с кратък живот, се отрази много сериозно върху борбата с трафика на хора, категорична е Надя Кожухарова.

Според нея в България има доста добро законодателство, но ако няма институционална подкрепа, ако органите не си вършат работата, тези неща остават на хартия. По отношение и на идентификацията, на превенцията и на подкрепата нещата дръпнаха доста назад. Трябва да се отчете и въздействието на COVID кризата, която направи трафика още по-невидим, защото го вкара в мрежата, в интернет. 

Експертът коментира, че не се прави разлика между доброволен труд в която и да е област - "при проституцията, и сексуалната експлоатация има разлика".

Има разлика и между трафик и нелегално прехвърляне на мигранти. Всички местни структури на МВР, на АСП трябва добре да познават законодателство в областта на трафика на хора, за да могат да идентифицират жертвите и да ги насочат към услуги за подкрепа

Какво прави фондация "Асоциация Анимус", за да противодейства

Фондацията подпомага жертвите на трафик чрез на социални услуги като кризисен център, горещ телефон, различни програми за психологическа, социална подкрепа и интеграция на пазара на труда.

"Освен това имаме редица дейности в областта на превенцията на трафик на хора. Последната ни кампания беше насочена към хората от Украйна, които бягат от войната и се намират в България. Слоганът беше на украински и гласеше "Не всеки иска да ти помогне".

Кампанията е била насочена не само към самите украинци, но и към широката общественост, за да се засили вниманието, защото не всички от помагащите са с добри намерения.

"Опитваме се на всяко ниво да защитаваме правата и интересите на жертвите, да се застъпваме за тях, като работим за по-добро законодателство, създадохме Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик, участваме в различни експертни групи и представяме правата и интересите на жертвите. Активни сме в сферата на обученията, като обучаваме различни специалисти - полицаи, социални работници, магистрати и други, за това какво представлява трафикът от гледна точка на потърпевшите", посочи експертът от "Анимус".

Адекватна ли е политика от страна на държавата

Специализираните услуги за жертви на трафик, които са към Националната комисия за борба с трафик на хора се управляват от НПО-та, които са високо професионални - "SOS семейства в риск" от Варна, "Деметра" от Бургас.

"Когато започнахме работа в тази област, през 1998г. ... тогава не се говореше изобщо за трафик на хора. Всички ни казваха, че си измисляме и подобно явление не съществува или поне не в такива мащаби. Сега нещата са съвсем различни - всички ключови институции знаят какво представлява трафикът на хора и какъв е техния ангажимент в противодействието на трафика и закрилата на жертвите.

Имаме Закон за борба с трафика на хора, Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите, подготвени експерти. Въпросът е, че трябва да се работи много активно и работата да не спира, за да има ефективно наказателно преследване", категорична е тя.

Кожухарова коментира, че неправителственият сектор може да помага на жертвите и го прави, но ако няма адекватно наказателно преследване, трафикът продължава. 

Надя Кожухарова е клиничен психолог и психотерапевт. Тя е национален координатор на програма Ла Страда-България към фондация "Асоциация Анимус". Международната асоциация „Ла Страда” (La Strada International) е европейска мрежа от независими неправителствени организации, които работят в сферата на превенцията на трафика на хора и подкрепата на жертвите.

На украинските бежанци помага и друга организацияФондацията за достъп до права (ФАР). Те водят стратегически дела, свързани с предоставяне на хуманитарен статут.

От ФАР предоставят основно правна помощ и информация по различните им казуси. Експертът по застъпничество и комуникации Росица Атанасова към ФАР обясни, че специфичното е, че противното на европейското право, в България със заповед на председателя на Държавната агенция за бежанците им беше възпрепятстван достъпът по международна закрила. Единствената възможност, останала за тях, е да бъдат регистрирани с временна закрила. 

От Фондацията са обжалвали заповедта, като са спечелили делото на първа инстанцията. "Административният съд-София-град се е произнесъл, че не може ограничавано правото на бежанците и те могат да попадат молба за международна закрила по всяко време.

Сега ДАБ обжалва решението пред ВАС. Другото специфично дело за нужните на украинските бежанци е за достойни условия на прием и на живот, тъй като има решение на Министерския съвет, с което се промениха условията на прием и програмата за хуманитарно подпомагане. 

Програмата за временна закрила се удължава месец по месец и бежанците продължават да живеят в голяма несигурност. През ноември рязко беше прекратено изхранването и се въведе изискването, че за да имат достъп до програмата, да бъдат настанени до 30 дни в Елхово - в транзитния център към МВР.

Центърът е строен за хора, които са минали нелегално граница с цел идентификацията им. Позиция на ФАР е, че е абсолютно незаконно признати бежанци, каквито са хората от Украйна, да бъдат настанени там. Още повече, че там няма възможност и организация за изхранване. И сега е така, въпреки че ВАС се съгласява, че това е абсолютно нехуманно.

"Това, че определени неправителствени организации като БЧК и Каритас предоставят изхранване, не отменя нуждата от някакъв централен държавен механизъм. Все още не е възстановено изхранването. Там бяха настанени и доста уязвими групи първоначално - малки деца, възрастни хора, за които условията са неподходящи", обясни Росица Атанасова. 

Освен всички дейности, които има за бежанци, ФАР води специфични стратегически дела за достъпа на украински бежанци до международна закрила и хуманни условия на прием. Поемат и индивидуални случаи. Делата по тях са спечелени, като съдът се съгласява, че на определени хора не е трябвало да бъде спирано производството за международна закрила. 

Чрез проект Фондацията изработва насоки за рисковете от злоупотреби.

Той приключва в края на август, но не е за всички бежанци, а за тези в риск от трафик. В случая на украинските бежанци - те са във висок риск, тъй като пътуват сами или с децата си. Имало е случаи, при които са отвличани - някой ги е излъгал, че ще ги депортира до място за настаняване, а се оказва, че попадат в някаква ситуация на трафик. 

От ФАР изработват информационна брошура за самите бежанци, в която ги запознават какви са рисковете и за какво да внимават. Правят и видове за нещата, с които да внимават, както и насоките за адвокати.

Проектът "Изграждане на достъпна мрежа за правна помощ на разселените лица от Украйна в България и превенция и противодействие на трафика на хора" се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 24 996 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. www.activecitizensfund.bg

От Фондацията организират обучение, в което запознават адвокатите из цялата страна с рисковете. Фондацията за достъп до права направи българското съдържание за платформата MIGRANTLIFE

Платформата е на много различни езици със съдържание, насочено към всички бежанци в България по различни актуални за тях теми. Разделена е на раздели като има различни целеви групи. Има специфична информация за жени, деца, как да се търси международна закрила. Непрекъснато се обновява, като се добавя ново съдържание по актуални теми.

Тя е част от инструментариума на ФАР за предоставяме на дигитална правна помощ и информация. С платформата хората могат да се информират навсякъде.

В допълнение има формуляр "Поискай помощ", чрез който хората могат да получат дигитално-правна консултация. ФАР има горещи линии, както и затворени фейсбук групи, където проактивно им се предоставя информация. Така нуждаещите се от помощ могат да получават актуална информация за тяхната специфична общност.

Росица Атанасова сътрудничи на ФАР и работи в подкрепа на бежанци и мигранти в България от 2013г. Първоначално е доброволец на терен, а впоследствие ръководи проект към международната организация “Лекари без граници” в най-големия регистрационно-приемателен център в страната в гр. Харманли. От 2017г. до 2019г. е Ръководител проект за непридружени деца бежанци и мигранти към основаната от Дж.К. Роулинг фондация “Лумос”.

Според последното проучване на Евростат трафикът на хора в Европа през 2021 г. се е увеличил с около 10% за една година

Броят на заподозрените трафиканти се е увеличил с 12,5%. Цифрите за трафикантите достигнат най-високите си стойности в периода 2008-2021 г. Въпреки това броят на осъдените остава много по-нисък от броя на заподозрените за трафик на хора. 

2/3 от регистрираните жертви са жени или момичета 

68,4% от регистрираните жертви на трафик на хора в ЕС са жени или момичета. Делът на жените сред трафикантите е много по-нисък в сравнение с дела на мъжете. През 2021 г. сред заподозрените трафиканти 20,5% са жени, а 22,5% от осъдените са жени.

България и Румъния докладват само жертви от собствената си страна. Унгария, Латвия, Словакия, Литва, Чехия, Хърватия и Полша докладват предимно жертви от собствените си страни, докато повече от 75% от регистрираните жертви в Португалия, Ирландия, Словения, Белгия, Гърция, Испания, Дания, Естония и Малта идват от страни извън ЕС. Само в България и Румъния 100% от регистрираните жертви на трафик са от страната. 

Сексуалната експлоатация е преобладаващата форма

Сексуалната експлоатация все още е преобладаващата форма на експлоатация през 2021 г. - при 55,7%, въпреки че разпространението е по-ниско в сравнение с периода 2008-2019 г. Междувременно експлоатацията чрез принудителен труд е била 28,5% през 2021 г. 

Какво е трафик на хора 

Трафикът на хора е съвременно робство и представлява сериозно престъпление, свързано с експлоатацията на хора, които са третирани като стока за продан. Това е изключително доходоносен бизнес за трафикантите, с печалби достигащи 31 млрд. евро годишно. За жертвите трафикът винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания.

България основно е страна на произход с основни страни на дестинация за жертвите - Германия, Гърция, Австрия, Белгия, Италия, Испания, Франция, Швейцария, Турция, Холандия, Норвегия, Швеция, Чехия, Полша и др.

Съществуват три основни разлики между трафика на хора и незаконното превеждане през граница: по отношение на мястото; съгласието и експлоатацията.

Видовете експлоатация са десетки: сексуална експлоатация, трудовата експлоатация, Принудително извършване на престъпления, принудителната просия, джебчийство, отнемане на органи (включително клетки, тъкани и кръв), принудителен брак, трафикът на бременни жени с цел продажба на бебета и др.

Националният механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик в България е разработен от фондация "Асоциация Анимус" през 2010 г. NRM.BG е платформа за превенция на трафика на хора и подкрепа на жертвите на трафик. Тя е изградена въз основа на Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Какво иска да промени Глас Народен в образованието