Млад висшист от София, Варна или Бургас - това описание най-често характеризира работещия от вкъщи човек в България, показват окончателните данни на НСИ от преброяването през 2021 г. за местонамиране на работното място или учебното заведение на заетите и учащите.

Към 7 септември 2021 г. 121 235 души (5.1% от отговорилите на въпроса) на възраст 15 и повече навършени години са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 души (4.2%). 1 661 017 (69.5%) работят и живеят на едно и също място.

Близо половин милион души - 494 719, или 20.7% - пътуват до друго населено място, за да работят.

Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.

Мъжете преобладават във всички групи без групата на работещите в едно и също населено място. Най-висок е делът им при тези, които работят без фиксирано работно място - 87.0%. Почти еднакъв брой мъже и жени работят предимно от вкъщи, съответно 50.3 и 49.7%.

Най-висок е делът на младите (15 - 29 г.) сред работещите предимно от вкъщи - 24.9%, следвани от пътуващите до друго населено място - 15.4%. Най-нисък е той при работещите без фиксирано работно място - 9.2% от посочилите този отговор.

Сред работещите предимно от вкъщи най-висок е делът на хората на възраст 30 - 39 г. - 32.1%. При работещите без фиксирано работно място преобладават 40- до 49-годишните - 31.8%.

Разпределението на заетите по степен на завършено образование показва, че най-висок е делът на висшистите, които работят предимно от вкъщи - 61.6% от мъжете и 71.6% от жените, посочили този отговор. Най-нисък е при заетите мъже с висше образование без фиксирано работно място (21.4%) и мъжете, които пътуват до друго населено място, за да работят (24.2%). Най-висок е делът на лицата с основно образование сред мъжете и жените, които пътуват до друго населено място, за да работят - съответно 10.1 и 9.4%.

Сред определилите своята етническа група най-висок е делът на работещите от вкъщи при посочилите „друга“ етническа група - 10.7%, а най-нисък - при самоопределилите се като роми (1.9%). Най-често пътуват до друго населено място, за да работят, лицата от турската и ромската етническа група - съответно 36.4 и 29.9% от самоопределилите се към тези етноси.

Всеки трети (33.3%) от заетите в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и почти всеки пети (18.0%) от заетите в икономическа дейност „Професионални дейности и научни изследвания“ е работил предимно от вкъщи към 7 септември 2021 година.

Най-висок е делът на лицата без фиксирано работно място, заети в икономически дейности „Транспорт, складиране и пощи“ - 23.7%, и „Строителство“ - 10.5% от заетите в тези дейности.

Най-уседнали са лицата, заети в икономически дейности „Образование“ и „Финансови и застрахователни дейности“, сред които тези, които живеят и работят в едно и също населено място, са съответно 81.9 и 81.6%.

Повече от половината заети в добивната промишленост (54.1%) пътуват в друго населено място, за да работят.

Най-висок е делът на работещите предимно от вкъщи в областите София (столица) - 10.7%, Варна - 5.7%, и Бургас - 4.3% от заетите в съответната област. Заетите без фиксирано работно място са относително равномерно разпределени на територията на страната и варират от 3.2% в област Перник до 6.6% в област Видин.

Най-нисък е относителният дял на работещите, които пътуват в друго населено място, за да работят, в областите София (столица) - 4.0%, Варна - 15.2%, и Русе - 15.8%. Най-голям е делът на трудовите мигранти в областите София - 45.3%, Перник - 44.9%, Пазарджик - 33.0%, и Кюстендил - 32.8%.

Трудова миграция на заетите

494 719 души пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети на възраст 15 и повече години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%. Преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.

При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно населено място до друго се формират четири основни направления на трудовата миграция: „от градовете - в градовете“, „от градовете - в селата“, „от селата - в градовете“ и „от селата - в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват икономическата ситуация в отделните населени места (наличието на работни места), демографската ситуация (наличието на население в трудоспособна възраст), географското положение, както и състоянието на транспортната мрежа.

Най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете - близо 220 хил., или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът между градовете - съответно 170 хил., или 34.4%. Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.). Най-малко заети пътуват, за да работят, между селата - 42 хил. души, или 8.4% от всички пътуващи, за да работят.

Разпределението на трудовите мигранти според честотата на пътуване показва, че преобладават лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата - 409 хил., или 82.7%. Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата - 55 хил. (11.0%), по-рядко от веднъж в седмицата - 16 хил. (3.2%), и пътуващите веднъж в седмицата - 15 хил., или 3.1% от всички трудови мигранти.

Най-използваният вид транспорт сред трудовите мигранти е „лек автомобил, ван (личен/служебен)“. По този начин се придвижват до работното си място 350 хил. души, или 70.8% от трудовите мигранти. На второ място се нареждат пътуващите с автобус (вкл. маршрутно такси) - 160 хил., или 32.4%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт - с влак пътуват 17 хил. лица, или 3.5% от трудовите мигранти.

Наблюдават се различия в използвания транспорт при мъжете и жените трудови мигранти. Лекият автомобил е предпочитаното превозно средство от мъжете - 80.0%, докато при жените с автомобил пътуват 58.4%. С автобус се предвижват 45.6% от жените и 22.3% от мъжете.

Трудова миграция между областите

Към 7 септември 2021 г. 357 696 души, или 72.3% от всички трудови мигранти пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (74.3%) работят в градовете, а останалите 25.7% - в селата на областта.

Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 137 023, или 27.7% от трудовите мигранти. 90.9% от тях пътуват към градовете, а 9.1% - към селата на други области.

Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София (61.8%), което може да се обясни с близостта им до столицата. Най-нисък е този дял в областите Пловдив - 8.9%, и Бургас - 9.6% от трудовите мигранти в областта.

Има големи различия по отношение на интензитета на всекидневната трудова миграция по области. С най-висок коефициент на участие в трудовите пътувания е заетото население в област Перник - 449.0‰, или всяко второ заето лице в тази област пътува от населеното място, в което живее, до населеното място, в което работи. Интензитетът на всекидневните трудови пътувания е висок и в областите София (415.6‰), Кюстендил (327.5‰) и Враца (302.5‰).

В четири области на страната интензитетът на трудовите пътувания е под средния за страната (185.9‰) - Видин, Русе, Варна и София (столица). Сред тях с най-нисък коефициент на участие на заетите в трудовите пътувания е област София (столица) с 33.0‰.

Във всички останали области интензитетът на трудовата мобилност е над средния за страната и варира в границите между 194.5‰ за област Хасково и 295.5‰ за област Пазарджик.

Миграционното салдо е резултат от съпоставянето на двата срещуположни потока на всекидневно напускащите областта и пристигащите в нея с цел работа. Различният размер на тези потоци формира положително или отрицателно миграционно салдо на заетите лица за различните области.

С най-голямо отрицателно салдо в резултат на ежедневната трудова миграция са областите София и Перник. Ежедневно броят на заетите намалява с 15 124 души за област София и 15 024 души за област Перник.

С отрицателен баланс при ежедневното движение на трудовите ресурси са още 18 области. Стойностите на миграционното салдо при тях е в границите от -5 345 за област Пазарджик до -172 за област Велико Търново.

С положителен прираст са осем области. Най-голямо ежедневно нарастване на заетите се наблюдава в област София (столица) - 57 752 души, следват областите Пловдив - 5 378, Бургас - 3 404, и Варна - 2 977 заети лица.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 души (2.6% от отговорилите на въпроса) са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на тези, които учат там, където живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.

Сред най-малките учащи на възраст до 9 навършени години преобладават децата, които живеят и учат в едно и също населено място - 86.4%. Пътуват, за да учат, 12.8%, а предимно вкъщи учат 0.8% от децата в тази възрастова група.

Делът на пътуващите, за да учат, се увеличава с нарастването на възрастта. При децата от 10 до 19 навършени години е 21.7%, а при учащите на възраст 20 - 29 навършени години достига 43.4%.

Най-висок е делът на учещите предимно от вкъщи при лицата във възрастовите групи 20 - 29 и 30 и повече навършени години - съответно 12.5 и 12.3%.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че самоопределилите се към турската етническа група по-често пътуват от населеното място, в което живеят, до други населени места, за да учат - 40.3%. Най-нисък е този дял при самоопределилите се към българската етническа група - 19.7%.

Мобилност на учащите

Към 7 септември 2021 г. 176 440 лица пътуват ежедневно или по-рядко от населеното място в което живеят, в друго населено място, в което учат. Мобилните учащи са 21.7% от всички учащи. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.

Интензитетът на пътуване при живеещите в селата е 600.9‰ при 96.4‰ за живеещите в градовете. Обезлюдяването на селата, затварянето на училища в малки населени места и ограничените възможности за продължаване на образованието са основните причини за по-високата честота на пътуванията сред населението, живеещо в селата.

Най-използваният вид транспорт сред мобилните учащи е автобус (вкл. маршрутно такси). По този начин се придвижват до учебното заведение 110 хил. души, или 72.5%. На второ място се нареждат пътуващите с лек автомобил, ван (личен/служебен) - 48 хил., или 31.3%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт - с влак пътуват 10 хил., или 6.6% от учащите.

Миграция на учащите между областите

Към 7 септември 2021 г. 122 360 души, или 69.3% от всички мобилни учащи пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. 83.0% от тях учат в градовете, а останалите 17.0% - в селата на областта.

Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 54 080, или 30.7%, от тях 96.7% пътуват към градовете, а 3.3% - към селата на други области.

Най-висок е относителният дял на учащите, които пътуват извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (57.6%) и София (53.7%). Най-нисък е този дял в областите Пловдив - 13.5%, и Велико Търново - 18.9% от пътуващите, за да учат в областта.

С най-висок коефициент на участие в пътуванията с цел образование е населението в областите Силистра - 423.3‰, и Разград - 422.5‰. Най-нисък е този показател в област София (столица) - 36.8‰.