Тревожни резултати по математика след 7. клас. Топ училищата отново са математическите

Последна промяна на 03 юли 2019 в 15:11 22476 3

Тревожно ниски са резултатите по математика от националното външно оценяване след 7. клас. Средният брой точки е 33.62 при максимални 100, което на практика ги приравнява с оценката Среден (3) в училище, показва представеният днес анализ на Министерството на образованието и науката. Резултатите по български език и литература са над средата - 53.06.

И тази година в Топ 10 на училищата и по български, и по математика преобладават математическите.

"Резултатът по математика е тревожен" - призна зам.-министър Таня Михайлова, а министър Красимир Вълчев обясни, че няма драматични разлики в резултатите на децата тази и миналата година, но сега форматът на изпита е различен, което дава това отражение. Сега изпитът е единен, не е разделен на два модула, има повече задачи за проверка на функционалната грамотност, увеличен с една е броят на задачите, изискващи пълно решение, т.е. с отворен отговор.

"Ясно е, че тазгодишният випуск деца не са много по-различни от миналогодишния. Няма драматични разлики в резултатите или мотивацията. Очевидно е, че се дължи на формата", каза той, но допълни, че "очевидно имаме проблем с резултатите по математика, който е от много години". Насочихме дейности по интереси към математиката и природните науки, за да провокираме интереса, но е факт, че той е понижен, сподели министърът.

Причините са и външни, и вътрешни - смята той. "Имаме различно поколение, при което много по-трудно се провокира интересът за учене, особено по математика и природни науки. Има и вътрешни за системата фактори. Основният е необходимостта от подготвени и мотивирани учители. Изводът ни е, че трябва да продължим да правим повече от същото - повече мотивирани учители, повече методическа подкрепа от регионалните управления на образованието, повече квалификация относно прилагането на компетентностния подход. Изготвихме програма, но това далеч не е достатъчно. Трябва да настроим системата за придобиването на функционална грамотност", коментира министърът.

Според него на учителите трябва да се даде достатъчно свобода, за да могат да работят ефективно и да вложат повече усилия в работата с всяко дете.

Анализът

55 567 седмокласници се явиха по български, 55 474 - по математика.

Резултатите показват, че повече деца са работили върху всички задачи, което показва, че смяната на формата (от изпит с два модула към единен изпит) дава положителен резултат.

По български 44.3% са се справили с отворените въпроси, 57.9% - със затворените. По математика съответно процентите са едва 19.2% и 49.9%.

Няма как тук да се направи съпоставка с миналата година, тъй като изчисленията тогава са правени за всеки от модулите поотделно, докато сега изпитът е единен. Липсата на разделение между първи и втори модул, по който традиционно работеха по-малко деца, е и причината общите резултати да са по-ниски.

С максималните 100 точки по български език и литература са 16 ученици при трима миналата година. При математика са съответно 141 и 68.

Нула точки по български имат 107 при 127 през 2018 г., а по математика - 109 и 174.

Едно единствено дете има 100 точки и по двата предмета. Миналата година не е имало такъв ученик.

С нула точки и по двата предмета сега са 12 души, докато миналата година не е имало такива.

Броят ученици с максимален брой точки на затворените въпроси по български е 2031, по математика - 1054.

Максималният брой по български на отворените въпроси имат 24-има, по математика - 191.

С нула точки на отворените въпроси по български са 3081, по математика -17 501.

"Изпитът не може да бъде съпоставен с предходните години. Не можем да кажем дали децата са се справили по-добре или не, тъй като форматът е различен, броят на задачите е различен, типовете задачи - също, задачите, насочени към функционална грамотност са повече. По съпоставимите между двете години показатели има по-добри резултати", коментира Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование".

По думите ѝ единният изпит е довел до значително намаляване на учениците, които не работят върху въпросите, изискващи отворен отговор. По български намалението е с около 8 500 ученици, по математика - с около 3 500.

По български учениците се справят най-добре със задачите за намиране на информация в текст, с лексикологията, с тези, които изискват разпознаване на факти от художествен текст. Най-трудни са им граматиката, синтактичната синонимия и тълкуването на текст.

По математика най-успешно се справят с: намиране на корен на уравнение; решение на неравенство; прилагане на заучен алгоритъм и с формулите за съкратено умножение. Най-трудни са им: вероятност на случайно събитие; еднакви триъгълници; моделиране на числови изрази; разчитане на данни и задачите с практическо приложение на наученото.

Класация

И по български, и по математика областта на първо място по резултати е София град. По български я следват Смолян, Перник, Варна, Габрово и Благоевград. По математика - Варна, Смолян, Бургас, Русе, Кърджали и Пловдив.

Отзад напред първа по български е Ямбол, а преди нея са Сливен, Шумен, Монтана, Хасково и Силистра. По математика последна е Видин, преди която се нареждат Шумен, Монтана, Враца и Сливен.

Училищата с най-високи резултати по български език и литература*

1. Математическа гимназия "Акад. К. Попов", Пловдив - среден успех 90.4 т.

2. Софийска математическа гимназия - 90.13 т.

3. Математическа гимназия, Варна - 89.93 т.

4. ЧОЕ "Света София", София - 89.75 т. 

5. ППМГ „Гео Милев“, Стара Загора – 89.45 т.

6. ППМГ „Акад. Иван Ценов“, Враца – 86.84 т.

7. ПЧМГ, София – 86.64 т.

8. ПМГ „Акад. Сергей Корольов“, Благоевград – 85.62 т.

9. ППМГ, Ловеч - 85.71 т.

10. 145 ОУ „Симеон Радев“, София – 85.39

*Класацията не включва училищата с по-малко от 20 ученици

Училищата с най-високи резултати по математика*

1. МГ „Д-р Петър Берон“, Варна – 96.13 т.

2. СМГ – 94.92 т.

3. МГ „Акад. К. Попов“, Пловдив – 94.28 т.

4. МГ „баба Тонка“, Русе – 92.64 т.

5. ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас – 91.66 т.

6. ПЧМГ, София – 91.22 т.

7. ЧОУ „Света София“, София – 87.66 т.

8. ПМГ Христо Смирненски“, Перник - 84.81 т.

9. ПМГ „Акад. Боян Петкавнчин“, Хасково – 83.99 т.

10. ППМГ „Гео Милев“, Стара Загора – 78.78 т.

* Класацията не включва училищата с по-малко от 20 ученици

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5747

3

мнение от IP

03.07 2019 в 23:14

1. Времето е недостатъчно за спокойно обмисляне на такъв брой задачи и се създава ненужно напрежение.
2. Времето е повече от това, което децата на тази възраст могат да са силно съсредоточени.

823

2

ЛАФЪРДИЕВ

03.07 2019 в 15:57

Въх МИНИСТЪРКИНИНЕ!!! Не думай... Ма нъл това е целта на ПП ГРОБ?
А си прочети кви ги каканиже по-видната от теб УЖ европейска герберка МАЙДЕЛЧЕТО: 16 май 2019..
" " Работим до 2030 г. всички млади да завършват средно образование функционално грамотни."
ГЕРБ е единствената партия, която постави образованието като основен приоритет, инвестирайки огромни средства за по-високи заплати на учителите, подчерта кандидатът за евродепутат."..
И сега децата показали как са изпълнява "успешно" работата ви.. А вие сега - ВЪЙ, ВЪЙ, ама и ВЪХ..
И дечицата ли са ви виновни, че ВИЕ - ТЯ и МИНИСТЕРСТВОТО ТИ, не знаете,
че ФУНКЦИОНАЛНО ГРАМОТНИ ДЕЦАТА СТАВАТ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ..
А задачата за средното училище е друга..

2205

1

Mayya

03.07 2019 в 15:57

Не е вярно, че има такава голяма разлика във формата на изпита по математика. Пак беше на два модула и след първия час се предадоха отговорите на първи модул. След това час и половина за втори мадул, който беше с една задача повече. До последния момент не се знаеше тези 150 минути дали са и за двата модула. Очакваше се цялото време да е за 25те задачи. Но не, пак по старому. Така че, не това е причината за този резултат. Той може да се дължи и на електоронната проверка, която е по-обективна.