Църквата почита Св. Игнатий Старозагорски

Църквата почита днес св. прпмчк Игнатий Старозагорски. 

Той е роден в Стара Загора в семейството на Георги и Мария Загорски, като е кръстен Иван. По-късно семейството му се премества в Пловдив, където родителите му го въвеждат в Христовата вяра. След като завършва учението си, той постъпва като послушник в Рилския манастир. Скоро турци убиват баща му, а майка му и сестрите му са заставени насила да приемат исляма. 

Игнатий успял да избяга и да се укрие в къщата на една добра старица. Турците чрез мъки принудили нещастните жени да кажат къде се намира монахът. Като влезли в двора на старицата, той сам се явил пред тях. Те не го познали, като сметнали, че всеки на негово място не би излязъл открито пред тях. След всичко това Игнатий се принудил да избяга във Влашко.

Животът в Румъния бил бурен и много опасен за един млад монах. Виждайки това, той решил да се завърне в България и да се укрива от турците, които искали да го погубят. Дошъл в Търново, но там нова беда го сполетяла. Времената били неспокойни и турските злодеяния не давали мир на населението. Турски войници нападнали дома, където бил, ограбили го и започнали да го принуждават да приеме мохамеданство. Като се видял в опасност, за да спаси живота си, Игнатий се съгласил на думи, след което намерил начин да избяга далеч.

Стигнал до Света Гора и там се отдал на строг монашески живот. В душата обаче му нахлували спомени, а с тях идвала и мъката. Оставал дълго в размисъл. Не била само скръбта по изгубените близки. Съвестта не му давала покой. Чувствал се недостоен пред Христос.

Първо го терзаела мисълта, че е избягал и се е укрил с хитрост от турците, вместо открито да изповяда вярата си. С още по-голяма сила го измъчвала мисълта, че в трудния момент в Търново се е отрекъл от християнската вяра, макар и само на думи. Над всичко възкръсвал споменът за мъченическата смърт на неговия баща. Считал се негов недостоен син, а бил при това монах.

Минало времето, а раната не заздравявала. С всеки изминал ден смущението в душата му се усилвало. Решил да умре мъченически за вярата и с това да пречисти душата си от греха на отричането. Приготвил се с пост и молитва. Най-много се молел на милостивата Майка Божия да го закриля и подкрепя.

Както постъпвали всички доброволни мъченици по онова време, той сложил на главата си чалма и се явил в съдилището в Цариград. На въпроса на съдията каква просба има, смело заявил: На младини, заплашен от турци, дадох празна дума, че ще се отрека от вярата в Спасителя Христос. Идвам да си взема думата обратно.

- За дързостта ще заплатиш с цената на живота си - казал съдията.

- За мене е чест да умра за Христос, отговорил Игнатий. След тези думи той хвърлил с презрение чалмата, която се смятала от мохамеданите за свещена. Това било достатъчно, за да бъде осъден на смърт.

Повели го към мястото на наказанието, а той вървял бодро, изпълнен с радост, че ще умре за Христос. Приготвили се да го обесят, но в яда си го удушили с жестокост. Това станало на 8 октомври 1814 г. Тялото му било откупено от един монах и отнесено в Света Гора. Светите му мощи вършели чудеса.

Свети Игнатий е обявен от Българската православна църква за небесен покровител на Стара Загора. 

Следете новините ни в GoogleNews