Всяка година в петък от Светлата седмица Православната църква чества празника на “Живоприемни и Живоносни източник”.

Празникът е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград (Константинопол), и се нарича „Живоприемен източник“. 

Празникът е свързан с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

През V век млад мъж на име Макелий се разхождал извън стените на Константинопол. Срещнал възрастен сляп старец, който търсел в гората някакъв извор с лековита вода, помагащ на слепите да прогледнат. По внушение на Пресвета Богородица, младият Макелий повел дядото навътре в гората и там не намерили вълшебно изворче, а една локва с вода. Гласът на Пресвета Богородица накарал Макелий да намаже очите на дядото с калта от локвата и да му даде да пие. Слепите очи на дядото се размърдали и той започнал да вижда за пръв път от много години.

Минали още няколко години и младият Макелий бил възкачен на престола на Константинопол като император Лъв I. Едно от първите неща, които направил младият император Лъв I, било да изгради чешма, през която да тече лековитата вода, която бликнала от локвата, посочена от Пресвета Богородица, и там издигнали голяма и красива църква.

Когато църквата била готова и осветена, император Лъв I отново чул гласа на Божията майка, която обещала, че ще лекува всеки вярващ, ако отиде болен в този храм, помоли се горещо, пие от водата и измие своето тяло. Така и станало. През годините много болни получили изцеление от безброй болести, затова днес празнуваме този светъл празник.

Християнският празник Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник е свързан с човешката вяра, здраве и изключителната сила на Божията майка.

Християните почитат на 7 май свети Акакий Серски. Той бил роден в Кападокия, воин със звание стотник и служил в мартисийския полк под командването на воеводата Фирм.

По това време цар Максимиан заповядал да бъдат издирвани християни не само в градовете, но и сред воините; и ако сред тях имало някой да вярва в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; ако пък не се подчинявал на царския указ, трябвало да бъде предаден на смърт.

Заради това разпореждане воеводата призовавал при себе си всеки воин и го разпитвал каква е вярата му: и ако някой от воините му вярвал в Христа, той по всякакъв начин - и с ласкателства, и със заплахи - го принуждавал към идолопоклонство.

Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той открито казал: Сред християни съм роден и християнин ще остана; свидетел за това нека ми бъде Сам Господ Иисус Христос; не само баща ми и майка ми, но и моите деди и прадеди са били християни, затова християнин ще остана и аз.

След тия думи на светеца, Фирм започнал да го увещава към идолопоклонство с ласки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да изпълни царската наредба. Обаче като видял, че Акакий остава непреклонен, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той пък го предупредил, че го очакват много мъчения, ако не се отрече от християнската вяра.

Най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в истинския Бог, моя Създател, по волята на Когото съществувам до ден-днешен, отговорил Акакий.

Тогава военачалникът, разгневен, заповядал да вържат светеца гол за четири стълба и да го бият без милост със сурови волски жили отначало по гърба, а после и по корема. Дълго изтезавали така мъченика и воините, които го мъчили, се сменяли няколко пъти, а земята се обагрила с кръв.

Военачалникът заповядал да го бият и по устата с оловни дъски. Докато мъчителите обезобразявали прекрасните страни на светеца, военачалникът му говорел: Принеси жертва на боговете и ще се избавиш от още по-страшни мъчения, приготвени за тебе. Светецът му отговорил: За предстоящите мъчения мисля толкова малко, колкото и за тези, които вече изтърпях.

След това военачалникът заповядал да затворят мъченика в тъмницата на град Перинт, в Тракия. Тук той останал седем дни.

Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил послание от тракийския управител Флакин; в него на Вивиан се нареждало да иде във Византия заедно с всички затворници. Военачалникът веднага тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко затворници за други престъпления. Светият мъченик изнемогвал по пътя от раните, от железните окови, от глад и жажда, а също и от продължителното и бързо пътуване, още повече че съпровождащите го войници често го биели, принуждавайки го да върви по-бързо. При тия страдания светецът не се надявал да остане жив и мислел, че иде краят му; затова дълго молел стражарите да спрат за малко, за да се помоли на Бога; но молбата му не била изпълнена.

Когато настъпила нощта, пътниците спрели да пренощуват в едно близко село. На другата сутрин всички тръгнали на път. В тоя ден вървели много бързо и до вечерта стигнали във Византия.

Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по разпореждане на началника бил затворен отделно от другите, окован с железни окови и стегнат с дървени пранги; никого не пускали да беседва с него, нито пък му давали да пие и да яде, защото мъчителите искали с глад, жажда и тежки страдания да го накарат да се отрече от Христа и да изпълни тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите затворници пък били оставени във външното отделение на тъмницата.

Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия управител. Той заповядал да затворят мъченика в тъмница, но без окови, защото жена му била християнка и с много сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на смърт, щом като не може да ги освободи.

След пет дни той извикал мъченика при себе си. Като разбрал, че по никой начин не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, управителят заповядал да му бъде отсечена главата извън града.