Стипендиантска програма за обучение по медицина на студенти от ромски произход

Последна промяна на 07 септември 2016 в 17:28 4911 0

Проф.Ивайло Търнев
Проф.Ивайло Търнев

Пpoгpaмaтa, кoятo e пъpвaтa пo poдa cи в peгиoнa, вeчe девета гoдинa пpeдocтaвя възмoжнocт нa млaди, oбpaзoвaни и cилнo мoтивиpaни млaдeжи oт poмcки пpoизхoд дa paзвивaт cвoитe знaния и пpoфecиoнaлeн oпит в cфepaтa нa здpaвeoпaзвaнeтo. Изгpaдeнa е oт някoлкo взaимнo пoдcилвaщи ce кoмпoнeнтa: cтипeндии зa cтyдeнти във виcши мeдицинcки yчилищa, нacтaвничecтвo нa cтипeндиaнтитe oт cтpaнa нa нacтaвници/мeнтopи; oбyчeниe в зacтъпничecтвo кaктo нa cтипeндиaнтитe, тaкa и нa нacтaвницитe; и пyбличнo пpeдcтaвянe и пoпyляpизиpaнe нa пpoгpaмaтa.

Досега са подкрепени над 150 души, които се обучават в различни медицински университети и колежи в София, Варна, Стара Загора, Плевен. Сред тях вече има завършили и практикуващи лекари и магистри.
Програмата се реализира с подкрепата на Програмата за обществено здравеопазване на Фондация „,Отворено общество“ и Ромски образователен фонд. Институт „‚Отворено общество“ - София, Фондация „,Интелдей“ и Център „,Амалипе“ са ангажирани с нейната реализация в България.

Какво означава Стипендиантската програма за студентите, как тя повлия на живота им, споделиха няколко от стипендиантите, които учат в Медицинския университет в София, и един от техните най-обичани ментори.

Проф. Ивайло Търнев
Ментор
През годините съм бил наставник на 8 ромски студенти по програмата, но съм в контакт с по-голяма част от останалите. Първоначално участвах в процеса на подбор и подготвителните курсове за приемните изпити в медицинските университети. Най-важното постижение е приятелството със студентите и процесът на изграждане на доверие. Редовните срещи на наставника със студентите дават възможност да се запознае с всички проблеми и трудности пред бъдещите медици. Менторът има принос за тяхното академично развитие. Всички те вземат успешно изпитите си. Аз ги консултирам по различни академични въпроси. Всички студенти имат визия за бъдещето си. Три от учениците са участвали в национални научни конференции и конгреси. През лятото ромските студенти обикновено имат стаж по неврология в ръководената от мен Университетска клиника. Един от тях спечели наградата за най-добър плакат на Националния конгрес по неврология. Всяка година на специална церемония награждавам най-успешния ромски студент по медицина с мои лични средства. Повечето студенти са участвали в различни инициативи, насочени към осигуряване на достъп на уязвимите представители на ромската общност до здравни и социални услуги. Също така те участват и общуват с националната мрежа от ромски здравни медиатори.

    

Антония Валентинова

На 23 години съм, от гр. Перник. Уча „Медицина“ в Медицински университет – София. Семейството ми е средностатистическо за страната, и не съм живяла в ромски квартал. В края на 11 клас буквално за една вечер реших да кандидатствам медицина, след един разговор с баба ми. Веднага намерих преподавател по химия и след година се явих на кандидатстудентски изпити. Успях благодарение на упоритата ми подготовка. Стипендиантската програма ми помогна най-вече да срещна хора, работещи и истински отдадени на кауза. Благодарение на включването ми в нея имах късмета да се запозная със сегашния ми ментор - проф. д-р Ивайло Търнев, който засили интереса ми към неврологията и прие мен и други мои колеги в клиниката, която ръководи, още през първата година на обучението ми.. Там придобих много практически умения и досега имам желанието да работя и специализирам на същото място. Мечтая тихо.

Мирослав Ангелов

На 30 години съм, от София, студент по медицина 5-ти курс в Медицинския университет – София. Израснал съм в семейство, в което образованието е общоприета семейна ценност и приоритет. Родният ми дом е част от ромската махала кв. „Христо Ботев". Още във втори клас бях убеден, че искам да бъда лекар, и досега не спирам да следвам мечтата си. В моят род няма лекари и никой не ми е повлиял да се насоча към медицината като изкуство и наука. Винаги съм си представял и знаел, че ще бъда лекар и нищо друго. По пътят до тук са ми помогнали много хора - семейството ми, учителите ми - хората, които винаги са ме стимулирали и мотивирали да се образовам и да следвам мечтите си. До тук нямаше да стигна ако не се бях срещнал с екипите на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и Ромски образователен фонд. Стипендиантската програма ми осигури допълнителна мотивация, срещна ме с различни хора не само в България, но и по света, които ми помагат в професионалното израстване. Имах възможността да посетя много нови и непознати места, да се срещна и запозная с нови приятели. Не на последно място програмата ми осигури финансова подкрепа и сигурност през годините, за което съм изключително щастлив, а с помощта на менторския компонент успях да израсна на едно по-високо в академичната общност спрямо моите колеги и приятели. Мечтая да бъда добър професионалист, на когото хората ще могат да разчитат безрезервно по пътя към решаването на здравните им проблеми.

Димитринка Борисова

Родена съм в с. Медковец, на 31 години съм. Следвам магистратура „Управление на здравни грижи“, във Факултета по обществено здраве към Медицински университет - София. Добри и честни хора са ме отгледали. Винаги съм искала да уча медицина. Това съм си мечтала от дете. Най-много ме е мотивирала личната ми амбиция. Стипендиантската програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи ми помогна както с морална подкрепа, така и финансово. Надявам се да стана добър специалист и да се реализирам на 100% в професията.

Миляна Евтимова

Родена съм в гр. Симитли и съм на 27 години. Завърших обучението си като акушерка и в момента следвам магистратура, 1 курс, по „Управление на здравни грижи“ във факултета по „Обществено здраве“, Медицински университет – София. За мен това е едно много специално място, с много специални хора! Това е моята постигната детска мечта! Родителите ми винаги са ми помагали със съвети, морална подкрепа, разбира се и финансово. Благодарна съм на помощта и на моите близки и приятели, които са изключително важни. Не на последно място е помощта, която ми оказа Стипендиантската програма – благодарение на нея стигнах дотук и съм това, което съм сега.

Галя Трайкова

На 37 години съм, от София. В момента съм докторант, 4-та година, специалност „Трудова медицина“, в Медицински университет – София. Израснала съм в нормално семейство, което винаги ми е оказвало морална подкрепа. Виждах проблемите в сферата на здравеопазването и реших, че ще бъда полезна за себе си и за обществото, ако уча медицина. По пътя ми към университета беше важна ролята на Стипендиантската програма, която ми оказа финансова помощ и наставничество. Благодарение на тази програма се запознах се със студенти от медицински специалности, с които станахме приятели и си помагаме с каквото можем. Имам подкрепата на менторите ми, които през годините ми помогнаха да израсна като личност и професионалист. Мечтая един ден да стана преподавател и да бъда добър професионалист в академичната среда, както и да продължавам да се развивам като личност.

Венета Ачкова

Родена съм в гр. Лом и съм на 21 години. Завърших семестриално специалността „Медицински лаборант“ в Медицински колеж „Й. Филаретова“, София. Имам най-прекрасното и задружно семейство, което винаги ме е подкрепяло. Изборът, който направих, е заради семейството ми и възпитанието, което са ми дали! Може да звучи като клише, но това е самата истина - от малка исках да се занимавам с медицина! По пътя към университета ми помогнаха семейството ми, кандидатстудентските курсовете, организирани от „Здравни проблеми на малцинствата“, и най-вече Ромският образователен фонд! Благодарна съм на Бог, че имах шанса да съм част от тази програма, защото без финансовата подкрепа, която получих, нямаше да успея. Стипендиантската програма през всичките години не спираше да ме мотивира да мечтая, да се развивам и да се доказвам! Мечтая да се развивам в специалността си, да продължа образованието си в чужбина, след което да се върна и да бъда в помощ на нашата общност, така както Ромският образователен фонд и Фондация „Отворено общество“ помогнаха на нас. Защото в програмата ние сме като едно голямо семейство, а нали всеки от нас трябва да помага на своето семейство и близки!

Мери Америкова

На 23 години съм, от гр. Сливен. Студентка 5 курс, специалност „Фармация“, Медицински университет - София. Израснала съм в нормално средностатистическо семейство. Родителите ми са хората, който ме насочиха да уча фармация, макар че преди това обмислях “Mедицина”. В момента провеждам преддипломния си стаж и ми предстоят държавни изпити и дипломиране. Най-съкровената ми мечта е да бъда оценена тук, в страната си, и да имам възможността да живея тук, да допринасям за всеобщото благо на тази страна. Не искам обстоятелствата да ме карат да я напускам. Искам тук да отгледам децата си в България. Също така мечтая всеки един български гражданин, без значение от етническия си произход, да върви гордо в тази страна и да бъде оценен.

Платена публикация