Софийската духовна семинария чества 120 години с концерт и литургия

Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рислки" чества 120 години от създаването си.

По повод празника днес ще бъде отслужена литургия с участието на митрополити от Българската православна църква. Тя е от 9:00 ч. в храма на Семинарията, който също чества днес своя празник, посветен на св. Йоан (Иван) Рилски чудотворец, каза ректорът в интервюто, посветено на 120 години от създаването на Софийската духовна семинария.

Тази вечер от 19:00 ч. в Народния театър "Иван Вазов" ще има концерт, в него ще участват хорът на семинарията, свещеническият хор, както и хоровете - "Св. Наум" и "Агия". Те ще изпълнят църковни песнопения, ще бъде прожектиран и филм, който накратко ще разкаже за историята на Семинарията.

"Учениците в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" са от цялата страна, но имаме и деца, които са от нашите общности в чужбина - от Албания, Канада, Германия. Техните семейства живеят в тези държави, но тези ученици са дошли да учат в Софийската духовна семинария," каза в интервю за БТА Браницкият епископ Пахомий, който е ректор на духовното училище в София.

Концертът е част от поредица от събития, които се организират през цялата година, представящи историята на духовното училище, което продължава да възпитава и вдъхновява нови поколения духовници, учители и личности.

Семинаристите изучават общообразователните предмети, но и богословски науки - Нов и Стар завет, старогръцки, латински и църковнославянски език

В Софийската духовна семинария сега се обучават около 80 ученици - от осми до 12-и клас. Има и паралелен курс, в който обучаващите се са към 45. Това е курс за мъже, завършили средно или висше образование, но имащи желание да завършат и църковно образование, допълнително. Тези курсисти получават диплома от Софийската духовна семинария, каза Браницкият епископ Пахомий.

"Много е важно да се отбележи, че учениците в духовната семинария изучават всичките общообразователни предмети, както е и в другите училища у нас, но учат и богословски науки. Сред тях са Нов завет, Стар завет, догматика, апологетика, патрология, старогръцки език, латински език, църковнославянски език, руски и английски език. Тези предмети се изучават от осми до 12-и клас. Нашите ученици имат и часове по източно църковно пеене и по хорово пеене", обясни ректорът.

Той каза, че учениците живеят на пансион в Софийската духовна семинария, който е ремонтиран и цялостно обновен преди четири години. "Семинаристите ни са от цялата страна, но имаме и деца, които са от нашите общности в чужбина - от Албания, Канада, Германия. Техните семейства живеят в тези държави, но тези ученици са дошли да учат в Софийската духовна семинария", обясни ректорът. Той каза, че "семинарията се издържа изцяло от Българската православна църква - с храна, отопление, осветление". Варненският и Великопреславски митрополит Йоан е духовен надзорник на Софийската духовна семинария.

"Всеки митрополит от БПЦ, от която епархия е съответният наш ученик, има отношение към него, виждат се, разговарят и му се помага с каквото може. Учениците ни, през ваканциите, пък помагат на архиереите в църквите, които са по родните им места", каза ректорът.

Религиозното образование учи на добродетели и помага на децата да се съхранят от всички изпитания и изкушения

На въпрос какво носи на младите хора религиозното, богословското образование, ректорът на семинарията отговори, че часовете по религия първо дават знания на учениците, но след това им отварят и мироглед, свързан с християнския начин на живот, който вече 2000 години ни учи на търпение, на смирение, на толерантност и на любов към ближния.

"Религиозното образование ни учи на всяка една добродетел, на която нашият Господ - Иисус Христос, ни показва на всички нас, като човеци - по какъв начин трябва да живеем, за да можем да обичаме, най-вече ближния си. Това познание помага на децата, за да ги съхрани от всички онези изпитания и изкушения, които ги дебнат навсякъде, и да могат да реагират на тях. Когато децата имат критерий в живота си и това е Христос, който да следват, самото дете или младият човек, могат да се предпазят и съхранят от всички изпитания и изкушения", каза Браницкият епископ Пахомий.

Около 25 са преподавателите в Софийската духовна семинария, а учениците ни, които завършват - една част от тях продължават висшето си образование в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Много от нашите завършили ученици решават да станат и свещеници, но вярвам, че в нашето училище се получава прекрасно и широко образование, което дава възможност на всеки семинарист да може да кандидатства и да се развива професионално, където той пожелае, заяви ректорът.

Каква е 120-годишната история на Софийската духовна семинария?

Като духовна школа, Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир "Св. Петър и Павел". През 1897 г. Светият синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков, съобщиха за БТА от семинарията, представяйки историята на духовното училище.

Светият синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 декара в местността Курубаглар - голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на това място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Светия синод Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството присъстват: ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.

На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.

Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време в семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, като всички руски издания са дар от руския Свети синод.

От самото начало на функционирането си Софийската духовна семинария е под прекия надзор на синодалните архиереи, които следят за нормалното протичане на учебния процес, участват лично при провеждането на зрелостните изпити, присъстват на годишните актове.

На 26 октомври 1904 г. - Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква "Св. Йоан Рилски" от синодалните архиереи, начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон, в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.

През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 декара земя и дворът се разширява до 94 декара. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.

С всяка изминала година условията в семинарията се подобряват, учебното и възпитателното дело дават все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918) обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото - оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е превърната във военна болница.

След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на семинарията в Рилския манастир.

След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война, а от бомбардировките на София са пострадали и семинарските сгради. Пансионното имущество е евакуирано в провинцията - в Рилския манастир, в село Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир - Соколски. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.

След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г. в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и са поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.

След опразването на семинарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на семинарията в София. През септември 1950 г. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се ползват за такъв до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса - сгради с желязна ограда и самостоятелен вход.

При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионното имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски". После всичко оцеляло отива също на гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на ректора и на Учителския съвет до Светия синод. От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.

През пролетта на 1990 г., с министерско постановление, са върнати сградите на Софийската духовна семинария, като днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.

Следете новините ни в GoogleNews