Сметната палата: Едва 25% от пластмасовите отпадъци в България се рециклират

Отпадъците у нас все още не се оползотворяват достатъчно и не се прилагат дейности, които предвиждат последващото им третиране. През 2018 г. са оползотворени само 25% от предадените отпадъци за третиране, а са обезвредени 75%. През 2017 г. са оползотворени 28 на сто, а са обезвредени 71%.

България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране на отпадъци - 70% през 2016 г. и 62% през 2017 г., в сравнение със средното равнище за ЕС от около 24 на сто.

Това показват резултатите от одит на Сметната палата за управление на отпадъците от пластмаса за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. 

През 2017 г. в България са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни отпадъци и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните – 281 хил. тона, а неопасните – 19 млн. тона:

Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, включително и от пластмаса, са насочени предимно към образуваните отпадъци след излизането им от употреба и по-малко към действия за намаляване и предотвратяване на образуването им - това намалява ефективността на провежданата политика.

Не е достигната националната цел от 40% за рециклиране на битовите отпадъци, заложена в законодателството. Има дори намаление на рециклирането на битови отпадъци с 3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г. - до 31,50 на сто. Равнището на рециклирането на битови отпадъци у нас е значително по-ниско от средното за ЕС – 46 на сто.

През 2018 г. в страната са образувани 131 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, а през 2017 г. - 120 хил. тона. Всички организации по оползотворяване превишават нормативно заложените цели за рециклиране на отпадъците от опаковки от пластмаса. Това е така, защото количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво е значително по-голямо от количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване.

Липсва нормативно изискване за регистрация на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки. От Министерството на околната среда и водите са предприети действия в тази посока, което е предпоставка за по-ефективен контрол и управление на отпадъците от пластмасови опаковки.

Известните в публичното пространство случаи на незаконен внос на отпадъци, наличието на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на отпадъци показват, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на действията на отговорните органи. Като резултат - не са предотвратени незаконните превози на отпадъци в т.ч. от пластмаса.

Не е приета предвидената в Закона за управление на отпадъците наредба, отнасяща се до площадките за съхраняване или третиране, както и за изграждане и експлоатация на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

Отпадъците от пластмаса не се разглеждат като самостоятелен поток, а като съпътстваща част от всеки специфичен поток отпадъци – битови, строителни, производствени или масово разпространени отпадъци. Всичко това създава риск от ефективни действия за третирането им.

Необходими са активни действия за мотивиране на масово участие на гражданите и обществото в системите за разделното събиране на отпадъци.

Национална информационна система за отпадъците не е изградена напълно.

Сметната палата е дала седем препоръки на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в срок до 30 юни 2022 г.

Следете новините ни в GoogleNews