Сливат университети, всеки ВУЗ – на отчет пред министъра

Последна промяна на 28 ноември 2013 в 16:28 8574 13

Проф. Анелия Клисарова, министър на образованието Снимка: Сергей Антонов
Проф. Анелия Клисарова, министър на образованието Снимка: Сергей Антонов

 

Сливане на университети и сформиране на управленски борд във всеки ВУЗ, който да се отчита пред министъра на образованието. Това предвижда проектът на стратегия за висшето образование на Министерството на образованието и науката за периода 2014-2020 г.

Планира се "институционално" разделяне на академичното от стопанското управление на университета, като второто да се ръководи от борда.

"При по-нататъшните реформи следва да се обсъди възможността за прилагане на доказалия своите предимства в развитите страни модел на управление, при който академичното и стопанското ръководство се разделят институционално (при запазване на водещата роля на Ректора в управлението на подбора, кариерното развитие, методите на обучение и други ключови академични дейности). За целта е препоръчително да се въведе нов управленски орган: Университетски борд, с президент и външни членове, както и представители на студентите (общо до 70% от местата да са за външни членове и студенти).

Бордът следва да е висш управляващ орган в съответното висше училище и да е отговорен пред министъра за своята дейност", пише в 55-страничната стратегия.

Текстът не дава яснота за това чии представители ще са "външните членове".

От министерството очевидно разбират, че прокарването на подобна идея никак няма да е лесно:

"Въвеждането на тези промени е едно от най-сериозните предизвикателства и същевременно – твърде деликатна тема в академичния и публичния дебат за продължаване на реформите във висшето образование. Затова към прилагането на такава иновация следва да се пристъпи само след открит и честен диалог с ръководните органи на висшите училища и с цялата академична общност. Особено важно е да се избере ефективен вариант за мониторинг и контрол от страна на държавата и обществото при засилената автономия и дуална форма на управление на висшите училища. В резултат на дебата да се намери най-точната формула за промяна, която да съчетава националните традиции с интернационалните тенденции и успешни практики", пишат авторите на стратегията.

 

Сливане на университети

Намаляването на броя университети е описано като "оптимизиране на общия брой на висшите училища - не с административен натиск, а чрез добре обмислени финансови и данъчни лостове" и аргументирано с твърде големия брой висши училища у нас (51 - 37 държавни и 14 частни) на фона на недостатъчно високото качество и ефективност, а и на демографската картина и отворените граници в ЕС.

По план процесът на сливане на ВУЗ-овете трябва да започне през 2015-2016 г. Авторите на стратегията си представят обединение на висши училища "на регионален и предметен принцип", опирайки се на опита на Белгия, Финландия и Украйна.

Идеята за сливане на университети не е нова. Обсъждани преди години варианти са били например обединение на инженерни университети в София.

Според авторите на стратегията е необходимо "преодоляване на дублирането и разпокъсването на професионалните направления между висшите училища; насърчаване на интеграцията (вкл. създаването на съвместни екипи) при обучението по направления, които съвпадат в рамките на един и същи регион". Това би довело до "реализиране на икономия на преподавателския състав, намаляване на гастролиращите хабилитирани преподаватели; повишаване качеството на обучението, чрез подобряване на комуникацията преподавател - студент)".

Задължително е и университетите да разширят предлаганите електронни услуги и онлайн обучение, като така "преосмислят структурата на разходите си и евентуално целите си", както и да установят партньорства в световен мащаб, пишат авторите на стратегията.

 

Финансиране

Предвижда се сериозна промяна и в модела на финансиране на университетите. Сега то зависи пряко от броя на студентите и специалностите. Бюджетът е равен на годишната издръжка на студент в дадена специалност (най-ниска е тя в педагогическите и икономическите специалности, а най-висока - в специалностите по изкуствата и медицината) по броя на студентите в съответните специалности.

Този модел е определен от МОН като неефективен, най-вече защото пряката зависимост между парите и броя на студентите не е стимул за повишаване на изискванията и качеството.

"За да се въведат в действие пазарните механизми е наложително, наред с принципа „парите следват студента” (обвързване на финансирането на входа) да се приложи с приоритет другият принцип, с нарастващо значение в световната практика: финансиране, в зависимост от професионалната реализация (т.е. на изхода на системата)", се казва в стратегията.

Предложени са три нови варианта на модел на финансиране:

1) чисто пазарен модел, при която държавата участва със свой дял, но преобладаващата част от ресурсите се привличат от други, главно корпоративни източници;

2) гарантирани държавни субсидии, при запазване на опцията за алтернативно привличане на ресурси;

3) смесен модел, при който държавата гарантира определен минимален праг за предоставяне на субсидии, в рамките на обосновани поръчки от институциите и пазара на труда; друга/нарастваща част да се осигурява чрез пазарна конкуренция между висшите училища (вкл. възможността за извършване на по-широка стопанска и предприемаческа дейност – приложение на концепцията и световните практики за т.нар. предприемачески университет);

От тях екипът, изготвил стратегията е препоръчал въвеждането на смесения модел.

"С оглед на българската специфика (традиции, равнище на доходите, географски диспропорции и др.) е препоръчително да се възприеме смесеният модел - след внимателно проучване на успешните европейски практики и консултации с водещи финансови експерти." 

 

Акредитация

Нов модел на акредитация на университетите предвижда още стратегията. Сегашните два вида задължителна акредитация - институционална и по професионални направления да се замени с "еднократна акредитация: и на институцията висше училище, и на професионалните му направления".

Предлага се акредитацията да се извършва с участието и на чуждестранни агенции и експерти - идея, която също не е нова и около  която привидно има консенсус, но която и до днес не е намерила реализация.

 

Специалности и програми

Необходима е и промяна на академичните учебни програми и на предлаганите специалности, които не са адекватни на пазара на труда, категорични са от министерството.

"Около 80% от професионалните направления и специалностите във висшите училища трудно се вписват в актуалната структура на най-търсените професии", констатират от МОН.

Трябва да се прекрати "самоцелните практики за обявяване на авангардни или несвойствени специалности, единствено с цел привличане на студенти към съответното висше училище", пишат от МОН. Те планират и да стимулират интеграцията на български и чужди ВУЗ за трансфер на доказали ефективността си учебни програми. Просветното министерство препоръчва и осъвременяване на учебните програми на 80% от студентите до края на 2014 г., съгласно препоръката на ЕК към Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България.

 

Пазар на труда

Има "драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти във висшите училища и реалното търсене на пазара на труда. Показателно е, че по-малко от 30% от завършващите студенти се реализират по съответната професия. В същото време се очертава остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности", се казва в стратегията. За да преодолее недостига на определени специалисти МОН ще предложи на МС увеличаване на местата за прием, финансирани от държавата, в тези специалности (главно инженерни) от 2014/2015 г., пише в стратегията.

"Налага се също така да се разработи система за интернационализирано търсене на възможности за реализиране на завършващите студенти; тази дейност следва да се съчетава с поддържане на непрекъснат контакт със завършилите специалисти и подпомагането им в намиране на работа - чрез консултации и курсове за повишаване на квалификацията. Целесъобразно е кариерните центрове към висшите училища да се обединят в обща информационна мрежа, като се създаде единен информационен портал, осигуряващ достъп на бизнес компаниите до висококвалифицирани специалисти", пише още в стратегията. 

През 2015 г. МОН планира да предложи Програма за ускорена модернизация на висшето образование, базирана на новите информационни технологии, изготвена с работодателите и синдикатите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.11 2013 в 19:40

IP казва: Дори и не предполагаш колко много си прав!
Нови чантаджии, отклоняване на пари, чалгарска "наука", пълно невежество. . .
Също както е казал другарят Ленин: "Мы и кухарку каждую выучим управлять государством!" (Ние и всяка кухненска работничка ще научим да управлява държавата!") И още, и още, и още. . . към все по-пълното превръщане на университетите в професионално-учебни центрове (ПУЦ). Възрастните знаят що е това ПУЦ.

28.11 2013 в 19:14

Точно така!

Това се крие зад предложението за университетски борд със 70% външни членове.
Познайте кои ще бъдат тези 70%. Служители на МОН (още една хранилка за наши хора!), а от страна на студентите - новите комсомолци - видяхме ги покрай окупацията на СУ.

Пълно единомислие! Пей сърце! Една партия, един народ, една държава!!!

Инакомислещите, разбира се, в Белене!

Така постъпиха с НЗОК преди години и оттогава един дявол знае какво става в касата, която е все в дефицит.

28.11 2013 в 19:14

Е, състоянието е плачевно, но ще се чака на втори семестър, не край на учебна година, не септември догодина, а чаааааааааааааааакккккккккккк 2015.

Какво да правят децата през това време?

28.11 2013 в 18:53

Разбира се -- университетски борд със 70%, а защо не и 90% вънкашни представители, сред които: Стоичкови студенти, цивилни учени, квотите на Кутев, Пеевски и Бисер Петното, представители на национално отговорния бизнес и един-двама от патрулите на Расате за цвят, ще бъде просто чудесно.

28.11 2013 в 18:46

Дано не е като качеството на твоето образование.

28.11 2013 в 18:40

DID, вероятно познаваш техничските вузове, затова пишеш за тях. Повярвай, във всички до един, се намира начин да се краде. Давам ти пример с Факултет по стоматология /независимо в кой град/: студентите работят с пациенти, правят пломби на деца - асистентите и техните шефове попълват здравно-осигурителните книжки на децата и точат здравната каса; преподавателите имат във факултетите "частни кабинети" - кой проверява с какви материали работят, с частни или държавни?? С каква апаратура???Много още може да се пише за университетите, но Ludlustrator е прав - те са задръстени с червени ретрогради, които са като Цола Драгойчева едно време. Последен пример за такъв дементен доцент е психиатърът, който направи експертизата на Доган.

28.11 2013 в 18:10

И как точно ще забраниш на "частника" да разкрива "университети" в шопско?

28.11 2013 в 17:31

И още нещо. Във ВУЗ-овете и то най-вече в техническите, да се забрани дейността на частни фирми на преподаватели (професори, доценти, асистенти), а също и участието им във фирми, защото това насочва вниманието им към дейността на фирмите, а не към преподавателската им дейност, която обикновено се претупва. На всичко отгоре използват кабинетите си във ВУЗ за офиси, и други видове материални ресурси като отопление, осветление, лаборатории и друга техника на ВУЗ в своя полза. Накрая отнемат работата и препитанието на специалистите които произвеждат, чрез своите връзки в министерствата и влияние в обществото. Обществена тайна е, че главно фирми ръководени от преподаватели във ВУЗ печелят обществени поръчки за големи обекти и пари, в по-вечето случаи с пряко договаряне или чрез нагласен за тях конкурс. Тука имено е разковничето за големия провал в образователната ни система. Техническите ВУЗ-ове се превърнаха в проектантски организации.

28.11 2013 в 17:14

И да им се забрани да имат студенти, които да протестират. Ако някой университет си позволи да изкаже мнение различно от това на управляващите - резваме му акредитацията и готово. Ако някой не е симпатичен на министъра - също.

28.11 2013 в 17:12

51 университета - поне 2/3 от тях в София. И после кански рев срещу "наплива на селяни от провинцията". Оставете само СУ в София и ще видите колко бързо ще се оправят нещата с миграцията.