Две истории, разказани от социален работник и от професионалист, описват пробойните в системата на грижите за хора със специални нужди. На форум за Световния ден на социалната работа се събраха над 120 представители на доставчиците на социални услуги и граждански организации от 20 населени места, институции, медии, социални работници, представители на европейски застъпнически мрежи.

Социалният работник и член на Управителния съвет на Националната мрежа за децата Антоанета Иванова сподели историята на шестчленно семейство, което продължава да се бори със системата. 

Антоането Иванова избира именно тази история, тъй като е за една майка - активна и работеща жена, която преминава през огромни трудности, а помощ от държавата така и не идва. 

Гергана (името е сменено) има четири деца - две момчета на 9 и 13 години, 4-годишна дъщеря и момченце на годинка. Малкият син е със заболяване, което изисква бърза реакция, тъй като често прави астматични кризи с дихателни затруднения.

Гергана и бащата на децата работели в цех за сладкарски изделия и работодателят им предоставил квартира, но без адресна регистрация. След поредица от конфликти, той изключил тока и ги изгонил. Случило се посред зима в петък вечерта.

Цялото семейство отишло в Център за настаняване от семеен тип. "Имаха една чанта багаж, бебето даже нямаше храна и одеяло. Погрижихме се с наличните дарения за тях, но ситуацията с тези хора постави някои много сериозни въпроси, които се отнасят и към други семейства", разказа Антоанета Иванова. 

Хората са се ужасявали да се обърнат към отдел “Закрила на детето”, за да не им вземат децата. Отишли в центъра, защото нямало къде другаде. Дори социалната услуга звено "Майка и бебе" не е услуга настаняване на цялото семейство. 

Адресната регистрация на шестчленното семейство е в друго населено място, където били на квартира преди години и това спира възможността за социални помощи. Майката е работила, но заради невнасяне на осигуровки не получава майчинство.

Така Гергана и семейството ѝ отиват временно в роднини на 60 км от мястото, на което са били досега.

Няколко дни по-късно бащата ги изоставя. Съседи подават сигнал и отделът за закрила на детето отива на проверка. "Осигуряването на здравна грижа за бебето беше много трудно при тези условия и поради това, имаше вероятност да отиде в приемно семейство. След това майката и децата се преместиха в село на 30 км от града", разказа социалният работник. 

Гергана с месеци търси квартира в града, за да се премести и да работи, но не намира. И до днес работи нелегално, малкото дете се гледа от много възрастна леля, семейството няма друг вариант и затова живеят все още там. Децата вече са с висок риск за отпадане от училище, защото не винаги имат пари за транспорт от селото до училището в града. Детето, което скоро ще стане на 14, няма на какъв адрес да бъде регистрирано. От Националната мрежа за децата им помагат с дарения.

Така историята на Гергана поставя 7 нерешени въпроси, касаещи закрилата на децата:

- липса на жилище;
- липса на подкрепяща социална среда, на психологическа подкрепа за родители и за децата;
- липса на подкрепящи услуги в дома за деца с хронични заболявания и увреждания в малките населени места;
- адресните регистрации в други населени места спират ползването на социални помощи и услуги, които могат да осъществят превенция на рисковете за децата;
- липса на услуги за грижа за децата;
- липса на транспорт/средства за транспорт до социалните и образователните услуги;
- недоверието в системата за закрила на детето - последиците са закъсняла помощ и липса на превенция.

Антоанета Иванова е социален работник и медиатор. От създаването на Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия-България“, участва активно с организационната дейност с деца и родители, визуални проекти, дарителски кампании, застъпничество, подкрепа на нови родители. От 2016г. е в Управителния съвет на сдружението. От 2019 г. е и ментор на отбор за младежко застъпничество.

Осиновиха я на 9 месеца, половин година по-късно искаха да я върнат, но го направиха след 6 години.

Мариана Соколова от фондация "За нашите деца" разказа историята на дете, преминало през ужасни неща, но с щастлив край.

"Това е историята на едно дете с увреждане и неговото осиновяване, а впоследствие - и разсиновяване. Това е история, която не се превърна в драма и травма за детето", разказа тя. 

Детето - момиченце, е изоставено от родителите си още след раждането. На 9 месеца е осиновена, само след една среща с осиновителите. По онова време детето дори не е можело да седи.

Още след шест месеца семейството иска да я върне. Прави го обаче след шест години.

Момичето е със специални образователни потребности, има издаден ТЕЛК за над 50% увреждане, с хиперактивност и разстройство на вниманието. С него не се е работило, за да бъде интегрирано. Сменило е четири детски градини, като всички отказали да се занимават с него.

От фондация "За нашите деца" успяват да работят с момичето. Разбират какво им казват специалистите - нещо, което не са успели да разберат родителите и педагозите в детската градина.

Причината за неразбирането е в здравната и образователната система, защото няма говорене, което да е ясно и разбираемо за крайния потребител. Родителите не разбират експертите. Детските градини, училищата, лекарите не разбират социалната работа, не знаят как работи социалната система, как може да бъдат подкрепени децата и родителите. Не се случва ранната детска интервенция, ако се случваше, това дете щеше да остане при родителите си, смятат от фондацията.

"За нашите деца" намират приемни родители в детето. В противен случай то е щяло да бъде настанено в център за деца с увреждания.

"Тук виждаме всички проблеми – най сериозният е това, че социалната работа, социалната система не излизат на светло, хората масово изобщо не знаят какво правят социалните работници. Цялата история показва пробойните на системата, която трябва да подкрепя такива деца и семейства", обяснява Мариана Соколова. 

Историята завърша с щастлив край - момичето е в новото си приемно семейство и е щастливо.

Мариана Соколова е професионалист, директно работещ с деца и семейства, от фондация “За нашите деца” . Тя е ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания "Детска къща". Центърът е открит през 2012 г. и е временен подслон за до 8 деца на възраст от 0 до 7 г.