Подкаст: Телесното наказание и децата - какво да направим, вместо да ударим

88% от българските родители смятат, че шамарът „не работи“, но 2/3 от тях признават, че са прилагали телесно наказание над децата си. Зад очевидното противоречие стоят проблеми, които законодателството все още не е решило, а подкрепата за семействата е грижа основно на гражданския сектор. Когато се изправят пред дилемата „какво да правим, вместо да ударим?“, родителите трябва да са запознати с алтернативите.

„Какво да правим, вместо да ударим?“ е кампания на Национална мрежа за децата (НМД). За нея, за "отлежаващата" в работна група Национална стратегия за детето 2019-2030, нагласите сред родителите и решенията, които социалните услуги могат им предложат чрез неправителствените организации, е разговорът с Мария Брестничка, директор „Развитие на мрежата“ в НМД.

Все по-малко са родителите, които „търсят Кирчо да го бият“

Само за пет години нагласите към телесното наказание са се променили така, че 88% от родителите у нас смятат, че шамарът не работи. Това означава, че огромната част от родителите знаят, че да плеснат, шамаросат, накажат в другата стая или да подлютят детето (което също се определя като телесно наказание) не води до това, което искат да получат във възпитанието му. Попитахме ги – „Как се чувствате, когато плеснете детето?" Голяма част част от тях казват, че изпитват гняв, срам, страх. Много от тези емоции изпитват преди да ударят детето си. Да изберем дали да ударим детето си, е емоционален акт, който не е премислен, не е нещо планирано, не е задължителна част от възпитателния репертоар на родителите. Това по-скоро е реакция, когато вече не знаем какво друго да направим в безсилието или вбесяването си, казва Мария Брестничка.

Как законът защитава телесното наказание при децата

Законът забранява всяка унизителна форма на възпитание. Според НМД би било добре да бъде изрично казано, че телесното наказание не е допустима мярка за възпитание на децата. Но дали е достатъчно?

В Швеция например - първата, която приема подобна забрана през 1979 г., са направени още няколко неща. Първо – обяснили са много подробно защо са приели тази забрана, какви са рисковете от прилагането на телесното наказание, какви са последствията, защо телесното наказание "чупи" връзката между деца и родители. Другото, което са направили шведите, е да разкрият достатъчно достъпни и доверени места, в които родителите да могат да обсъдят този свой проблем. Родителите в България са изключително самотни. Днес към родителството има повече изисквания от всякога. Затова е важно родителите да имат достатъчно места, на които да могат да отидат да попитат, да обсъдят с други как да се справят, казва Мария.

"Странната" история с Националната стратегия за детето

В Национална мрежа за децата са категорични, че неприемането на стратегията е огромен провал за всяко дете и семейство в България. Вече четири години България няма план какво да прави с децата си и как да подкрепя семействата на тези деца. "Това е много ясно видимо в политиките, които се предлагат в момента", казва Мария.

Стратегията е част от закона и държавата ни е в нарушение, защото не е приета такава. От НМД съвсем наскоро заведоха дело за това пред Европейския комитет по правата на детето, "защото ако продължаваме така може да имаме само стъпки "на парче", които няма да помогнат на родителите."

Националната стратегия за детето падна жертва на пропагандни дезинформационни теории, сред които една от основните беше свързана с телесните наказания. Провала да се формират семейни политики е отказът да се проследи откъде идва тази пропаганда и дезинформация.

Налице са много ясни доказателства, вкл. европейски доклади, че тя е свързана с крайнодесни радикални религиозни формирования от християнски организации и не само от руски източници, но и от крайно радикални протестантски западни, американски организации, които използват едни и същи послания. Тези послания целят игра със страховете на хората, децата да останат зависима собственост в семейството. Същевременно под 5% от родителите са в състояние да посочат институция, която може да им помогне, доверието към институциите спада и това е пряк резултат от тази игра със страховете на родителите, коментира Мария Брестничка.

Необходимостта от стратегия за детето тя обосновава с факта, че няма човек или институция у нас, който да гледа детето в цялост – как едно дете от бременността на майката до 18 г. успява да получи живот, здравни грижи, образование, подкрепа за реализацията си. Доклад на Световната банка показва, че децата у нас, като възрастни, достигат едва 68% от потенциала си, защото има прекалено много бариери пред подкрепата, с която държавата се е ангажирала, но не оказва ефективно.

Позитивният подход към родителството и нуждата от контрол

Уважение се гради с обич, разбиране и приемане. Един гол респект не върши работа в семейните отношения. Ние вярваме, че всеки родител иска най-доброто за детето си и че каквито и решения да се вземат, родителите трябва да са партньори. Въпросите, които те си задават, трябва да бъдат чути, категорична е Мария.

Тя отбелязва и една тревожна тенденция - родителите все повече имат нужда да упражняват контрол върху децата си, защото средата се възприема като изключително заплашителна. Според проучване само за пет години огромната част от родителите са променили възрастта, до която упражняват тотален контрол над децата си от 11 г. на 16+ г.. 

Как помагат гражданските организации

През 2022 г. Националната мрежа за децата е подкрепила почти 200 000 деца, около 20% от децата в България. Гражданските организации могат да предложат много и различни варианти на подкрепа. Родителите могат да намерят помощ в групи за споделяне, училища за родители, клубове за помощ на родителите на тийнейджъри и др.

Според Мария социалните услуги все още не са широко познати.

Факт е обаче, че се случи нещо хубаво през последните години и това беше приемането на Закона за социалните услуги, който позволява да развиваме нови и модерни социални услуги. Всеки родител може да ползва консултация с психолог, групи за самопомощ, помощ за родителите. Немалка част от тези социални услуги се управляват от граждански организации и това е чудесно, защото може да се контролира качеството, категорична е тя и допълва, че в сайта на мрежата има достатъчно ресурси, които могат да бъдат полезни, предоставя се и правна помощ.

"Какво да правим вместо да ударим? Първо, да решим да не удряме. После е нужно търпение, повтаряне и да не забравяме, че срещу нас стои човек", казва Мария Брестничка.

Подкаста "Истории за доброто" можете да следите в YouTube канала на OFFNews. 

Следете новините ни в GoogleNews