Почина проф. д-р Борис Парашкевов, съобщава Софийският университет.
Българският изтъкнат германист, преподавател, лингвист с международна известност с голям принос и за създаването и развитието на скандинавистиката в България е издъхнал днес, 2 октомври, на 83-годишна възраст.
След завършването на специалност „Немска филология“ в СУ академичният път на проф. Борис Парашкевов продължава в Лайпцигския университет, където през 1967 г. той защитава дисертация на тема „Развой на деадективните наречия в източносреднонемски от най-старите паметници до Лутер“.
През 1968 г. Борис Парашкевов постъпва като асистент в Софийския университет. От 1979 г. е доцент, а от 1989 г. – професор по история и историческа граматика на немския език в катедра „Германистика и скандинавистика“. Освен в Софийския университет проф. Парашкевов е работил в Хелзинкския университет като лектор по български език (1974-1978), в Университета Далауер в гр. Нюарк (САЩ) като гост-преподавател (1988/89), в ПУ „Паисий Хилендарски“ като гост професор (1993-2003).
Научните постижения на проф. Парашкевов са не само в неговата основна научна област – история и историческа граматика на немския език, но и в областта на диахронните проучвания, свързани с развоя на немския език, на изследването на немски и други заемки в българския език, на етимологията, диалектологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други чужди имена в българския език и др.
Проф. Парашкевов е автор на над 200 публикации, отпечатани у нас и в чужбина като самостоятелни издания или в представителни списания и сборници.
Най-ярко многостранността и дълбочината на езиковедските познания на проф. Парашкевов проличават в неговите монографични изследвания и в енциклопедичните речници, на които е автор. Проф. Парашкевов има изключителен принос в изследването на етимологичната дублетност в българския и в немския език с монографията си „Етимологични дублети в българския език“ (1987) и с „Лексикон на етимологичните дублети в немски език“ (2004). Други ценни трудове на проф. Парашкевов са „Немски елементи в говора на банатските българи“ (2007) „Отименна лексика в словника на българския език“ (2011), „Народни етимологии“ (2013), „Българска транскрипция на немски имена“ (2015), „Немска лексика в българския език“ (2021) и др.
Интересът на проф. Парашкевов към теоретичните проблеми на езикознанието се преплита и с интереса му към превода. За превода си от фински език на историческия роман на Мика Валтари „Синухе Египтянина” през 1987 година е отличен с Годишната награда на Съюза на преводачите в България и с Отличителен знак „Калевала“ на финландското Министерство на културата. Сред преводите му от немски език са романът „Родство по избор“ на Йохан Волфганг фон Гьоте, новели от Лудвиг Тик, текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. Събития в българската преводна култура са преводът му на най-значимата творба от епохата на немския барок „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен и преводът на героичния късносредновековен епос „Песен за нибелунгите“.
Проф. Парашкевов е многократно награждаван. През 1994 г. той е отличен с Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа. През 2013 г. получава Почетен знак на Софийския университет със синя лента.
"С проф. Борис Парашкевов българската германистика и академичната общност на Софийския университет губят не само забележителен учен енциклопедист, но и етичен колега, търпелив слушател, ерудиран събеседник. Блестящ преподавател проф. Парашкевов беше вдъхновяващ пример за своите студенти, на които преподаваше с пълна отдаденост и които успяваше да зарази с изследователски плам и любов към знанието", пишат от университета.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста