Децата в предучилищните групи в детските градини и училищата продължават да намаляват, показват обявените днес данни на НСИ за образованието в България през учебната 2021/2022 г. Причината не е намалелият обхват, напротив - той се увеличава, а резултат от отрицателния ни естествен прираст. Статистиката показва и друг известен проблем - застаряването на учителите. Половината от тях са на възраст 50 и повече години. Намаляват студентите в колежите, но продължава покачването на броя чужди студенти у нас.
Предучилищно образование
През 2021/2022 г. в 1817-те ни самостоятелни градини и в училищата с подготвителни групи са записани 214.8 хил. деца, 110.5 хил. (51.4%) от които са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 0.4%. Тогава броят им е бил 215.7, а през 1997/1998 г. са били 220.9 хил.
Обхватът в това образователно ниво през 2021/2022 г. е 79.1% и се увеличава за година с 1 процентен пункт.
Средният брой деца в самостоятелна детска градина за страната е 120. В градовете той е значително по-голям (155), отколкото в селата (61). В една група са записани средно 24 деца (25 в градовете и 20 в селата).
Педагогическият персонал в детските градини е 20.0 хил. и намалява със 119 души в сравнение с предходната учебна година. Детските учители са 18.7 хил.
Частните градини са 116, с 6 повече от предходната година. В тях са записани 5 569 деца (2.6% от общия им брой).
Общо образование
Общообразователните ни училища са 1948 към 1 декември, няма промяна в броя им спрямо предишната учебна година. 126 от тях са начални, 1136 - основни, 75 - обединени, 116 - гимназии и 495 - средни училища. Учениците в тях са 556.8 хил., от които само 78.6 хил. са в селата. В една паралелка в дневните училища учат средно по 21 ученици. През 2021 г. основно образование в общообразователните училища са завършили 58.3 хил., а средно образование - 25.2 хил. ученици.
Относителният дял на децата в тях, които учат чужди езици в началните класове (I - IV), е 73.5%. 92.8% учат английски.
Учителите в общообразователните училища през учебната 2021/2022 г. са 55.2 хиляди. Повече от половината - 27 661, са на възраст от 50 г. до над 60. Педагозите до 29 г. са 3769.
94.4% са завършили бакалавърска или магистърска степен, 4.4% са професионални бакалаври или еквивалентна в миналото степен. 1.2% са със средно образование.
86.2% от учителите са жени.
Към 1 декември 2021 г. у нас има 96 частни общообразователни училища, от които 7 начални, 34 основни, 20 профилирани гимназии и 35 средни училища. В тях са записани 12 688 ученици. Те са 2.3% от учениците в общото образование.
През 2021 г. основно образование са завършили 58.3 хил. ученици, а завършилите средно образование в общообразователни и професионални програми са съответно 25.2 хил. и 17.8 хил. ученици. Записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за 2021/2022 г. са 220.4 хиляди.
Към 31 декември 2021 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 6 542 души, от които 679 чужди граждани.
Професионално образование и обучение
То се осъществява в 21 училища по изкуствата, 25 спортни, 350 професионални гимназии и 21 професионални гимназии с прием след средно образование. В тях учат 151.8 хил. ученици. Момчетата са 59.6%.
През 2021 г. тези училища са завършили 17.8 хил. души. 461 ученици придобили първа степен на професионална квалификация, а втора и трета - съответно 2.7 и 13.5 хил. ученици. С четвърта степен от професионалните колежи след средно образование са 345 ученици.
При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в областите „Технически науки и технически професии“ - 24.1%, следван от този на учениците в „Услуги за личността“ - 18.6%. При тези с четвърта степен водеща е областта „Сигурност и безопасност“ - 60.3%, следвана от „Изкуства“ - 15.7%.
През 2021/2022 г. 1 123 ученици учат в 28 частни професионални гимназии и частни професионални колежа след средно образование. Те са 0.7% от всички ученици в професионалното образование. Учителите в професионалното образование са 12.3 хил. 93.9% от тях са със степен бакалавър или магистър.
В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение, професионални гимназии и професионални колежи през 2021 г. са записани 8.5 хил. души на 16 и повече години. По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен - 3.4 хил., втора степен - 2.4 хил., трета степен - 2.6 хил., и четвърта степен - 127 души.
Висше образование
През учебната 2021/2022 г. студентите в България, записани в четирите образователноквалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 227.0 хил., като в сравнение с предходната учебна година броят им остава почти непроменен. Увеличава се обаче броят на чуждестранните студенти.
В колежите за професионални бакалаври учат 7 799 студенти - със 192 (2.4%) по-малко от предходната година. 1 430 от тях (18.3%) са в частни колежи. Завършилите професионална бакалавърска степен през 2021 г. са 1 864 души, 59.3% от които са жени.
Преподавателите в колежите са 672. 294 (43.8%) от тях са на основен трудов договор.
Студенти чужденци
От 2017/2018 г. до 2021/2022 г. броят им се е увеличил от 14 212 на 17 616 души. Чуждестранните студенти са с 5.6% повече от миналата учебна година и с 24.0% повече от 2017/2018 г.
От тях най-много са се дипломирали в специалности от областите здравеопазване - 747 души (40.1%); персонални услуги - 304 души (16.3%); технически науки и технически професии - 288 души (15.5%); бизнес и администрация - 225 души (12.1%); информационно-комуникационни технологии“ - 109 (5.8%).
Най-много са чуждите студенти от Гърция - 24.1%, Обединеното кралство - 15.0%, Германия - 9.5%, Украйна - 6.7%, и Република Северна Македония - 5.6% от общия брой чуждестранни студенти. Повечето от тях избират да учат у нас специалности предимно в областта на здравеопазването (61.0%). 47.6% от всички учат медицина.
През 2021/2022 г. в бакалавърски и магистърски програми у нас учат общо 216.6 хил. студенти. ОТ тях в частни учебни институции са записани 25.5 хил., или 12.0% от студентите.
Българските студенти са 195 хил. (91.7%) от всички студенти и в сравнение с предходната година техният брой остава почти непроменен.
През 2021 г. са се дипломирали 44.3 хил. студенти, като бакалаври - 23.3 хил., като магистри - 21.0 хил. Най-много са с дипломи от специалности в областите "Бизнес и администрация" (23.6%), "Образование" (14.4%), "Науки за обществото и човешкото поведение" (9.9%), "Технически науки и технически професии" (9.2%) и "Здравеопазване" (8.8%).
Обучават ги 20 хил. преподаватели в университетите и специализираните висши училища. От тях жените са 51.7%. На основна работа са 12.5 хил., или 62.5%.
Докторанти
Към 31.12.2021 г. у нас учат 6 542 докторанти, 52% от тях са жени. Редовно са зачислени 3 709 (56.7%). Най-големият дял докторанти е в София - 54.5%, следвана от Варна (10.5%), Пловдив (9.6%) и Велико Търново (8.0%). Чужденците докторанти са 679 (10.4%). От Гърция са 20%, от Китай - 10%, от Германия - 9%, от Косово - 8.2%, от Северна Македония - 7.7%, от Албания - 7.1%.
В частни институции се обучават 4.3% от докторантите. 104 от тях (37.3%) са чужденци.
През 2021 г. докторска степен са придобили 1149 души. 628 от тях (54.7%) са жени. Най-много са се дипломирали в областите: науки за обществото и човешкото поведение - 165 души (14.4%); здравеопазване - 126 души (11.0%); бизнес и администрация - 97 души (8.4%); технически науки и технически професии - 93 души (8.1%); образование - 83 души (7.2%).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Владè
Дончева: Пеевски беше пробутан на Царя. Той сам се изтегли - щом видя, че няма интерес от НДСВ
Владè
Илхан Кючюк: В ДПС заменихме интелектуалците с хора, които носят гласове в джоба си
Октим
AI след 10 години – за какво трябва да се подготвим?
voododoll
България може да приеме еврото най-рано през 2026 г., според Симеон Дянков