Пари за STEM кабинети в училище? Да, но за съдържание, а не за ремонти и техника!

Милионите за STEM кабинети в училищата да не потъват в строителство и купуване на техника, а да отидат за съдържание и действително за иновации - настоява Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и отправя редица препоръки към властите, в лицето на служебните вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов и министър на образованието проф. Сашо Пенов.

Приравняването на образователната среда с образователна инфраструктура представлява подмяна на концепцията за STEM образование - категорични са те в становище, изпратено до Пеканов и Пенов, както и до председателя на Комисията по образование в Народното събрание Красимир Вълчев (ГЕРБ) - в чийто мандат като министър на образованието концепцията бе развита и започна прилагането ѝ в българските училища.

STEM е абревиатура, зад която се крият думите science, technology, engineering, mathematics и е обучение, съсредоточено върху науката, технологиите, инженерните науки и математиката.

Предвижда се по Плана за възстановяване и устойчивост да се изградят 2240 такива училищни кабинета в цялата страна - похвали се преди дни вицепремиерът Пеканов.

Софтуерният бранш обаче е разтревожен от начина, по който е заложено усвояването на парите - за техника и ремонти, а не за същината на STEM.

Експерти от БАСКОМ участваха в първата Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда" на МОН през 2021 г., която даде възможност чрез нея да се засили интересът на учениците към изучаването на точни науки, както и да се развият умения и компетенции, необходими за успешната им професионална реализация.

От асоциацията напомнят, че едно от забележителните качества на тази програма е интегрирането на всички важни компоненти за развиване на STEM обучението в едно: дизайн на нова училищна среда, технологии, интегрирано учебно съдържание, обучения на учители и нови лидерски роли, свързани с училищните STEM центрове.

В становището си от БАСКОМ настоява да се запази интегрираният подход при финансиране на дейностите, свързани с изграждане на инфраструктура от една страна, и обученията и подготовката на преподаватели, от друга. В противен случай се създават предпоставки да не настъпи съществена промяна в качеството на образование и вместо това, училищата да потънат в проблеми, свързани с поддръжка на големи количества дигитални устройства или такива, чиито технически параметри не отговарят на реалните нужди на образователния процес. Проблеми ще възникнат и с обученията на преподаватели, които нямат общо с целите, заложени от училището при кандидатстване за изграждане на STEM център, с липсата на дългосрочна стратегия за осигуряване на консумативи за техниката, както и проблеми, свързани със сроковете и отчитането на проекта.

„Така заложеното в Концепцията приравняване на образователната среда с образователната инфраструктура представлява подмяна на концепцията за STEM образование, което трябваше като идея да създаде началната екосистема за иновации чрез ново съдържание, нови модели на преподаване и изцяло нова концепция за учебна среда. Понастоящем всичко това е сведено до строително-ремонтни дейности и закупуване на техника", пишат в становището си БАСКОМ.

Асоциацията настоява още бенефициенти по програмата, касаеща всякакви STEM инвестиции, да не са общините, а училищата.

„Смислено е всяко училище да изработва отделна концепция за STEM, според нуждите и профила си", пише още в Становището на БАСКОМ.

За да се постигнат по-добри резултати в кратки срокове, от БАСКОМ отправят няколко препоръки:

Училищата сами да изготвят цялостна концепция за своите STEM центрове, да избират и планират подходящите за своя екип обучения, като се отдели процент от текущия бюджет, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост, за осигуряване на съдържание и обучение на преподаватели, заедно с концепцията за изграждане на средата и избора на оборудване.

Относно хардуера и доставката на техника да се въведе „опционален", а не „задължителен" характер на спецификациите, а те да се отворят, за да поддържат различни хардуерни и софтуерни решения. Училищата да могат да избират инвестицията в екрани, компютърни устройства или комбинация от тях, спрямо нивото си на готовност и целите си.

Да се създаде експертна група, която да подпомага Министерството на образованието и науката в цялостната реализация и комуникация по STEM програмата.

От БАСКОМ припомнят, че не бива да се пропуска уникалния шанс да се изгради приобщаващо и модерно образование, поощряващо младите хора да се занимават с наука и да бъдат конкурентни в технологичните индустрии с добавена стойност. За тази цел е важно да се създаде образователна среда от ново поколение, обслужваща съвсем нова парадигма на мислене, подготвени учители, подходящо учебно съдържание и педагогически инструментариум.

Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е създадена през 2001 г. Асоциацията е колективен представител на над 110 софтуерни фирми – пълноправни членове, и над 120 асоциирани членове, сред които висши училища, фондации, фондове за рисков капитал, стартиращи иновативни компании и др. Софтуерната индустрия е сред малкото в България с конкурентоспособност в световен мащаб, осигуряваща изключителни възможности за професионална реализация и развитие на хората, работещи в нея. Основните цели на БАСКОМ са да популяризира българската софтуерна индустрия, да работи за подобряване на образователната система, за въвеждането на електронно управление и да позиционира страната като високотехнологична дестинация, където софтуерните компании разработват собствени продукти и услуги с висока добавена стойност.

Следете новините ни в GoogleNews