Паметникът на генерал Стойчев е готов (снимки)

Последна промяна на 16 октомври 2014 в 19:39 5702 6

Паметникът на  ген. Владимир Стойчев.

Снимка Булфото/Миро Златев.

Паметникът на ген. Владимир Стойчев.

Бюст-паметникът на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София е готов.

Мемориалът на дългогодишния председател на Българския олимпийски комитет е по идея на Съюза на българските ветерани от войните и проект на архитекта Здравец Хайтов.

Официалното откриване е на 22 октомври.

Снимка: Булфото/Миро Златев.

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Владимир Стойчев е роден на 24 февруари 1892 г. в София. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918).

Като отличен ездач и спортист Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), и на други международни конни състезания.

В периода 1930–1934 г. е военно аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията и от спортен клуб АС-23 през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 г. става член на БКП и Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска-Австрийските Алпи. На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор АС-23, а през ноември и на обединеният Чавдар (София).

ген. Владимир Стойчев най-вдясно.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.10 2014 в 09:54

Разбира се, че заслужава паметник.Преди да пишете негативи се запознайте със спортните успехи на ген.Стойчев.Не съдете за човек по политическите ми убеждения.А хубавеца дето пише ,че ген.Стойчев е плужек много мие интересно той какъв-анонимен комплексар, който хули един заслужил българин. Колкото до убеждения и аз съм антикомунист, но това не значи , че не трябва да се признават заслугите на една личност прославила България, каквато е ген.Стойчев.Успехите им с ген.Крум Лкарски в конния спорт са ненатминати и до сега.

17.10 2014 в 09:14

Вероятно е имал нещо общо с просъветските генерали, но не са го хванали. Трябва да се помни, че Сталинското разузнаване е имало огромна агентура в България, особено в армията.
Поздрав!

17.10 2014 в 05:43

Стойчев си беше комунист от пребоядисаните около преврата на 9 септември 1944 г. Навремето е бил изхвърлен от царската армия поради антидържавна дейност.

И маниерът да се носи фуражката силно наклонена наляво, освен че е ПРОТИВОУСТАВЕН, всъщност демонстрира верноста към болшевишката лява идея.

Може би на негово място трябваше да сложат бюст примерно на Дан Колов. Явно обаче декомунизацията в спорта още не се е състояла.

17.10 2014 в 03:04

Oт прочетеното не може да се направи пряк извод, че е бил
"червен боклук". Но въпреки това не мога да се освободя от това впечатление предвид следните данни:
- командир на Първа бг армия - 1945
- единствен (?!) чужденец участник в парада на победата
- представител в ООН
- избран за председател на БОК (1952).
Всичко по-горе по времето на Сталин и не го е хванала нито една чистка
- уж военен, генерал полковник (т.е. най-висш чин), а стоял народен представител между 1949 и 1990 (т.е. постоянен, докато е жив)
В същото време и в БОК.
И бил развивал спорта - как бе, с чии пари, и с чие разрешение.
То просто не може човек да си представи по-голям плужек (при това военен) да оцелее толкова добре от 1944 до 1990, при толкова промени в комунистическия режим. За толкова години нито един път да не направи нищо против "властта". Сякаш са му оперирали гръбнака през 1944.

16.10 2014 в 23:00

ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА Е МИРАЖ! БОЙКО ИЛИ РАДАН?

16.10 2014 в 20:36

Какви са тея паметници на комунистически шапкари, бе!? В какво общество живеем, бе...