Статистиката за трудовите злополуки, показва, че сектор „Строителство“ е един от най-рисковите за инциденти на работното място, водещи до смърт или инвалидност, информира ИА „Главна инспекция по труда“. По-тревожен е фактът, че има повторяемост не само на причините за тези злополуки, но и на действията, респективно бездействията, на работещите и длъжностните лица, довели до тях.

С известни отклонения на относителната им тежест през годините основните причини за тежките злополуки в строителството се степенуват по следния начин:

• Падане от височина – причина за 40% - 50% от всички тежки злополуки в сектора;
• Притискане, премазване, прегазване от тежка строителна механизация – между 10% и 20%;
• Затрупване от земни маси – между 10% и 20%. Когато се разглежда тази причина следва да се отчита обстоятелството, че като времетраене при повечето строежи земните и изкопни работи са сравнително кратки, поради което те, независимо от по-ниския относителен дял в разглежданата статистика, също следва да се отнесат към едни и най-рисковите.
• Удар от електрически ток – отново между 10% и 20 %

Почти всички злополуки по причина падането от височина – безспорния лидер в класацията, са свързани с извършване на работи при необезопасени работни места, или подходите към тях – етажни плочи, асансьорни шахти, технологични отвори, стълбищни площадки и рамене, работни площадки на скелета. Общото при тях е липсата на колективни средства за защита – най-често липсват ограждения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. Често не се използват и лични средства за защита, в случая колани.

Тревожно е и обстоятелството, че немалка част от злополуките по тази причина са възникнали при работа на относително малка височина и обикновено с кратка продължителност. Няколко примери в потвърждение на горното:

• Работник пада от височина около 2 метра при преминаване по талпа над изкоп за основите на новострояща се сграда, в случая не е осигурен безопасен подход – достатъчно широк и със защитни перила;
• При декофриране на кофражни платна, без работникът да е обезопасен срещу падане от височина с лични предпазни средства (предпазен колан/сбруя), той пада от височина около 4 метра;
• При извършване на довършителни работи от площадка на подвижно скеле пада от височина около 3 метра, тъй като скелето не е обезопасено.

Всяка от тези злополуки е довела до смърт.

Подобна повтаряемост има и при злополуките, причинени от затрупване от земни маси. При тях основната причина е извършване на работи в изкопи, които не са обезопасени чрез укрепване на стените, или чрез подходящ ъгъл на откоса. И отново злополуките най-често са при дейности, които се извършват за много кратък период от време - „за един миг”. Това често е причина да се пренебрегват правилата за безопасност, тъй като времето за обезопасяване може да е по-дълго от времето за извършване на работата. Пример: Работник бива затрупан, след като слиза в изкоп след премахване на крепежа, за да почисти за „няколко секунди” мястото на съединяване на две положени тръби от паднала при отстраняването на крепежа пръст. И не излиза.

При злополуките, причинени от електрически ток на строителни обекти най-често повтарящият се сценарий е следният: Извършване на работи с тежка строителна механизация, предимно бетон помпа или автокран, в близост до неизключен електропровод и докосване на проводник от него. Подобни на горните са и злополуките, при които електропроводът се докосва с пренасяни от пострадалия дълги метални предмети – арматурно желязо или тръба за тръбно скеле.
Тежката строителна механизация – самоходно оборудване, е източник и на злополуки най-вече при наличие на работещ в опасната „сляпа” зона, която поради конструкцията на машината не може да бъде наблюдавана от водача. Това, съчетано с липсата (неработеща светлинна и/или звукова сигнализация) често води до фатални събития.

Общото за всички описани по-горе злополуки е, че те не се случват, те се причиняват най-вече от съзнателно пренебрегване на основни изисквания за безопасност в строителството на първо място от техническите ръководители на обектите. Следва ги опасното поведение на самите работещи, което обаче е вследствие на занижен контрол както от страна на техническите ръководители, така и от страна на техните работодатели. Опасното поведение на работещите и на техните ръководители, което е основна причина за предизвикването на злополуките, е в резултат на начина на мислене, изграден: от опита – „винаги работя така и досега нищо не ми се е случвало“; от краткостта на работата – „какво толкова може да ми се случи за няколко минути ще го оправя“; от обема на поставените задачи, несъобразен с времето за изпълнението им – „толкова работа ме чака, нямам време да обезопасявам“; от самочувствието – „не съм страхливец“.

Основни нормативни актове, които следва да се спазват при извършване на строително-монтажни дейности:

• Закон за здравословните и безопасни условия на труд
• Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
• Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи

За оценка на риска могат да бъдат използвани и интерактивните онлайн инструменти на риска (OiRA инструментите), които са напълно достъпни на интернет страницата на ИА ГИТ. Разработени са по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“, финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

През настоящия програмен период ИА ГИТ работи по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, също финансиран от ОПРЧР, по който са назначени помощник-инспектори със задача да демонстрират на работодателите функционалностите на OiRA инструментите.