Отварят вратата за масов прием на медицински сестри. В 8 други специалности ще се учи безплатно

Александра Маркарян Последна промяна на 23 септември 2020 в 15:45 16857 1

Държавата отваря вратата за масов прием на медицински сестри в университетите.

По искане на министъра на здравеопазването образователният министър Красимир Вълчев е внесъл проект за включването на специалността "Медицинска сестра" в Списъка на приоритетните професионални направления. "Основната цел е да се гарантира по-голям брой на местата за субсидирано от държавата обучение в специалност "Медицинска сестра", пише в мотивите си министър Вълчев. Това на практика означава, че ще има много повече места по т. нар. държавна поръчка, при която студентът плаща такса, но много по-ниска от тази в платената форма на обучение. Включването в списъка означава, че местата може да са толкова, колкото позволява капацитетът на даденото висше училище.

Министърът мотивира предложението за промяна в правителствено постановление така:

"Възрастовата структура на работещите предполага нарастващи дефицити в бъдеще. Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дисбалансирано, което води до затруднен достъп на населението до здравни грижи, влошава качеството на медицинската помощ и влияе върху ефективността и резултатността на медицинския труд.

Свободното движение на хора в рамките на ЕС в областта на здравето допълнително засилва проблема поради нарастващата миграция на здравни специалисти от България към
другите европейски държави. Това налага провеждането на активна политика за инвестиране в човешкия капитал, както и предприемането на целенасочени действия за подготовка и задържане на достатъчен брой здравни специалисти, за да не се затрудни сериозно функционирането на системата. Част от мерките са свързани с инвестиции в образованието и професионалното обучение, които осигуряват обща фундаментална подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването".

С проекта си министърът иска актуализиране и на още един списък - този на защитените специалности. Той предлага добавянето на още 8. Ако предложението бъде утвърдено, записалите ги ще могат да учат безплатно, тъй като държавата покрива изцяло разходите.

Става въпрос за специалности, към които няма интерес, но пък са важни за развитието на България и са ѝ нужни висококвалифицирани специалисти в тези области. Сега в този списък има 12 специалности в областта на филологиите и една техническа ("Хидростроителство" в УАСГ).

Предлага се включването на следните:

1. „Африканистика“ в СУ – създадена е през 2017 г. Това е единствената университетска специалност в България, подготвяща професионално специализирани кадри, които да участват в осъществяването на външнополитическите и външноикономическите приоритети на нашата държава в рамките на политиките на ЕС по отношение на страните от Африка на юг от Сахара. През учебната 2019/2020 г. приетите за обучение в първи курс студенти са 21.

2. „Класическа филология“ в СУ, която осигурява специалисти за културните институти (музеи, библиотеки), научните институти на БАН и висшите и средните училища в цялата страна, където се изисква владеене на класически езици и знания за класическата древност, необходими са преподаватели по латински език (в т. ч. за подготовката на медицински специалисти в страната). Специалността се учи само в СУ.

3. „Ядрена техника и ядрена енергетика“ в СУ и също е уникална е по място на провеждане. Ключова е за подготовката на и обезпечаването с кадри за сектора на ядрената енергетика, както и за националната сигурност. Обучението допълва, но не съвпада с подготовката по изучаваните в Техническия университет – София специалности в областта на ядрената енергетика, пише в доклада на министър Вълчев до МС.

4. „Топло- и ядрена енергетика“ (бакалавър) и „Ядрена енергетика“ (магистър след бакалавър) в Техническия университет – София. Обучението се провежда само там. Ключово е за обезпечаването с инженерни кадри за сектора на ядрената енергетика, както и сигурността в национален и международен план. Към момента броят на хабилитираните преподаватели, както и този на студентите е критично малък, което налага прилагането на целенасочени мерки на държавно ниво, в т.ч. и предвид значимостта на енергийния сектор за икономиката и националната сигурност на страната.

5. „Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“ (бакалавър) и специалност „Машини и апарати за хранителновкусовата промишленост“ (магистър след бакалавър) в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Специалността се учи само там.

6. „Металургия” (бакалавър) в Химико-технологичния и металургичен университет – София. Това е единственият университет в страната, в който се придобива професионалната квалификация „инженер-металург“. В последните години интересът на кандидат-студентите към тази специалност обаче е нисък, което в съчетание със значимостта на металургичните и свързаните с тях производства за икономиката на страната, което предполага прилагането на целенасочени мерки и на национално ниво.

7. „Корабостроене и морска техника“ в Техническия университет – Варна. Завършилите я се реализират в корабостроителния и кораборемонтен бранш и в други свързани области като корабоплаване, хидротехническа инфраструктура, опазване на околната среда, изследване и усвояване на морските ресурси и др.

8. „Технология на дървесината и мебелите“ (бакалавър и магистър след бакалавър) в Лесотехническия университет в София. Специалността се учи само там. Завършилите я инженери се реализират в дървообработващата и мебелната индустрия, а именно технически, конструкторски, технологични, дизайнерски и мениджърски. През последните години се наблюдава спад в приема на студенти в специалността, а браншът има необходимост от обучени кадри, чрез които ще се гарантира функционирането, развитието и модернизацията му.

В осемте нови специалности плюс "Здравни грижи" ще се обучават индикативно 7 020 студенти в редовна и задочна форма в 16 висши училища. Индикативният размер на необходимите средства за издръжка на обучението на тези студенти за учебната 2020-2021 година е 375 000 лв. Средствата ще бъдат осигурени в рамките на утвърдения разходен таван за държавните висши училища за 2021 г. Приходите от такси за обучение в държавните висши училища на студентите, приети през учебната 2020/2021 г. и обучаващи се в предложените нови защитени специалности, са в размер индикативно на 74 290 лв. за учебна година. Необходимите средства в размер на 37 145 лв. за прилагането на предложената мярка за първия семестър на учебната 2020/2021 година ще бъдат за сметка на разчетените за целта средства в бюджета на МОН за 2020 г., а за 2021 г. същите ще бъдат планирани със Закона за държавния бюджет по бюджетите на съответните висши училища.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1900

1

Egocentric Eccentric

23.09 2020 в 16:19

Странно, че има нужда от такива мерки.

С тези огромни мега заплати, които получават вече медицинските сестри бих очаквал, че вече има огромен интерес за тези специалности.