Едва ли има любители на планинския туризъм, които да не са попадали на различна сеч в българските гори. Под различна сеч нямам предвид разрешената от Министерството на земеделието и горите, а грозните и брутални сечи, на места до голо, след които секачите са оставили болезнената гледка на разхвърляни клони, нарязани дървета, остъргани дънери, струпани трупи за извозване, пластмасови бутилки от бензин за резачките, ръкавици, консервни кутии, торбички с отпадъци и т.н И всичко това на фона на широките просеки в гората със следи от гумите на високо проходимите машини смачкали всичко по пътя си. В немалко случай част от отпадъчната дървесина е изхвърлена, струпана в коритото на рекичката до сечището. В мига, в който се повдигне и думичка за тази сеч, веднага всеки служител на общинско, държавно горско предприятие спокойно и уверено заявява : „това е планирана, законна сеч“.

Вече повече от 10 години съм свидетел на тази законна сеч в Рила, а през последните години почти целогодишно се разхождам в горите на Боровец, под съпровода на резачките и срещите ми с камионите извозващи добитата дървесина. Преди две години Георги Костов, в качеството си на председател на Агенцията по горите посочи: „Държавните горски предприятия са регистрирани по търговския закон, но не представляват търговски дружества. Те не могат да фалират, защото защитават публичен интерес грижейки се за горите. Грешката досега беше, че като приоритет се определяше техния стремеж да постигнат максимални печалби, което не е трудно с ресурса, с който разполагат. Неправилно се смяташе, че това е в интерес на държавата. Тази философия ще бъде променена. За държавен интерес вече ще се смята не постигането на максимална печалба, а поддържането на горския фонд в оптимално състояние. Иначе държавните горски предприятия ще продължат да превръщат лесничейството в дърварство“.

И така: днес нищо не е променено, проблемът е задълбочен, а дърварството се е окопало още по дълбоко в законова защита. В края на юли в един от районите на Боровец за трета поредна година беше извършена на едно и също място поредната „санитарна сеч“. Част от последиците са запечатани на снимките съпътстващи този текст. Всяка година една и съща фирма печели и изпълнява обществените поръчки на тази отговорна законна дейност. Фирмата е собственост на общинския съветник в Самоков Васил Стоянов. Този статут му осигурява възможността да участва в изготвянето на условията за обществените поръчки, за спечелването, изпълнението и контролирането им. И то напълно законно. Това, че например на едно и също място няколко години подред не може да се извършва санитарна сеч е незначителна подробност. Това, че дървесината от тази сеч (всеки лесовъд от пръв поглед по диаметъра на дънерите на отсечените борове и букове ще прецени) е за дървообработващата индустрия също е незначителна подробност. А че дървесината е изнесена и надявам се поне продадена на много добра цена е още по-незначителна подробност, защото всичко е законно. Преди дни се загледах в рекламния плакат на Изпълнителната агенция по горите, изготвен за седмицата на гората. Смятам , че много по коректно и истинно ще бъде неговият слоган „Гората е живот“, да бъде променен със слогана „Гората е пачки“.

Едни хора, с едни резачки, които нищо не са създали, произвели, отиват в гората, изсичат златна дървесина, дървета, които сигурно са по-стари от тях, продават я и прибират една добра печалба. Дали поне данъци, такси и т.н. са платени, само законовите органи знаят, ако изобщо се интересуват. Изобщо има ли отчетено някъде колко кубика дърва е добила всяка фирма, която законно сече, каква дървесина, на каква стойност. За тези хора местните казват, че това са най-богати хора в града. И всички ги е страх от тях. Ако който е да е от лесничеите каже и дума, не само ще остане без работа, той ще бъде тормозен и никъде няма да го вземат на работа. Хората виждат и мълчат, защото или е въпрос на оцеляване, или са част от схемата. И това се случва от много години във втората по-големина община в България, на 60 км. от София. А какво става по малките населени места?! Това, че тези хора унищожават природата и ощетяват обществото, да го мислят тези „по-нагоре“. Създадени са редица закони, разпоредби, наредби, институции, дирекции, чиито предмет на дейност е свързан с управлението и опазването на горите. Всички тези държавни служители се издържат от нашите данъци „за да поддържат горския фонд в оптимално състояние“, защото „това е в интерес на държавата“.

Успоредно с тази сеч се провежда и в момента сеч за дърва за огрев. Но не се секат засегнатите дървета от корояда, а се секат здравите дървета до тях. Причината – няма заповед и разрешение от министерството на земеделието и храните да се изсекат болните дървета, които са много добри за огрев. В периода, когато значителна част от горите в България се унищожават от корояд и българската гора е болна, ние съвсем законно, санитарно изсичаме здравите дървета. А какво се случва с един болен организъм, когато ти не отстраняваш болния орган, който го руши, а здравите тъкани, всеки средно интелигентен човек може да прецени.

В България всичко е законно. Затова, никой не се страхува от законите, а всички ги е страх от тези, заради които се правят законите. Преди повече от две хилядолетия Платон е установил, че „в една държава се развива това, което е на почит в нея“. В България е на почит законността.