"От инвестицията в жените печели цялото общество"

Последна промяна на 03 юли 2015 в 09:37 1083 0

От ляво надясно: Надежда Дерменджиева, изпълнителна директорка на Български фонд за жените, Жасмина Мирчева, началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика, Боряна Манолова, председателка на Съвета на жените в бизнеса в България и главен изпълнителен директор на Siemens България, проф. Румяна Стоилова, директорка на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Гайр Шоберг, изпълняващ длъжността посланик на Кралство Норвегия.

Инвестицията в жените е инвестиция в цялото общество и е път към икономически просперитет, показват данни, представени по време на дискусия на Български фонд за жените на тема „Защо (да) инвестираме в жените?”, която се проведе на 2 юли 2015 г. в Дома на Европа, и в която взеха участие началникът на кабинета на министъра на труда и социалната политика Жасмина Мирчева, изпълняващият длъжността посланик на Кралство Норвегия Гайр Шоберг, председателката на Съвета на жените в бизнеса в България и главен изпълнителен директор на Siemens България Боряна Манолова, директорката на Института за изследване на обществата и знанието при БАН проф. Румяна Стоилова и изпълнителната директорка на Български фонд за жените Надежда Дерменджиева. 

Дерменджиева отбеляза, че, според изследване на Европейската комисия от 2014 г., ако броят на жените в сектора на информационните и комуникационните технологии се изравни с този на мъжете, БВП на Европа ще се увеличи с 9 милиарда евро годишно. Друго изследване (Маккинзи, 2009) посочва, че, ако се постигне баланс в нивата на заетост между мъжете и жените, безработицата в ЕС ще намалее от 24 на 3 милиона безработни, т.е. използването на пълния потенциал на жените ще покрие 21 милиона работни места в (тогава) 27-те страни-членки. „Български фонд за жените работи за овластяването на жените, а да овластиш някого означава да му предоставиш всички възможности да направи информиран избор и да развие пълния си потенциал, да разполага със свободата да бъде себе си и да изразява себе си, без това да го превръща в жертва на нападки, породени от съществуващите стереотипи”, каза още тя.

„Светът не може да си позволи да не използва икономическата сила на жените, както и техния лидерски потенциал. Все повече корпорации възприемат специални политики за равен достъп до професионално развитие на жените. Всички тези инвестиции в най-скоро време ще имат икономическа възвръщаемост,” категорична беше Боряна Манолова и допълни, че компаниите, които имат баланс в управлението, имат средно 35% по-висока печалба от други, в чиито бордове липсват жени. Според нея т. нар. джендър квоти са инструмент за увеличаване на броя жени на ръководни позиции, но и за привличането на мъже във феминизираните професии, което ще доведе до нарастване на престижа на професията и увеличаване на заплащането.

Представяйки добрия пример на Норвегия в постигането на равнопоставеност на половете, Гайр Шоберг потвърди, че високият растеж и равномерното разпределение на доходите в скандинавския модел се дължи на високото участие на жени на пазара на труда. Понастоящем в Норвегия има пълен баланс (50 на 50 %) между мъжете и жените в състава на политическите партии и в управлението на всички нива. Норвегия е и първата държава, която въвежда изискване за баланс на половете в управителните съвети на компаниите.

Жасмина Мирчева изтъкна, че България се е придвижила с четири позиции напред в Индекса за равенство между половете, според проучването на ЕК от 2015 г. Тя припомни, че на 1 юли Народното събрание прие поредното предложение на МТСП, свързано със стимулиране на работещите жени - възможността за гъвкаво работно време. „С гласуваните изменения работещата съвременна жена ще бъде подкрепена и ще ѝ се даде възможност да инвестира повече време в своето семейство, образование, професионално развитие“, отбеляза Мирчева.

Проф. Румяна Стоилова посочи, че спешно трябва да се адресират неравенствата в заплащането по пол. Дори при най-необразованите слоеве доходите на мъжете са по-големи от тези на жените. Изследвания на Института показват, че мъжете на най-висока мениджърска позиция печелят средно 18% повече от жените на същата позиция. На следващото по-ниско мениджърско ниво мъжете печелят с 25% повече. Инвестицията в образование си заслужава, защото жените с висше образование са по-добре платени от мъжете на по-ниските йерархични равнища в организацията. Единствено при рутинните дейности на умствения труд, които приоритетно са извършвани от жени, се наблюдава заплащане с 36% повече в сравнение със заплащането на мъжете на същите позиции.
За да бъде постигната реална равнопоставеност между мъжете и жените в българското общество е необходима промяна на всички нива – политическо, социално и икономическо, и особено в нагласите на обществото, както и пълноценно партньорство между всички сектори - правителство, бизнес, наука, НПО и медии, около това се обединиха всички участници в дискусията.