Към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз, съобщи Националният статистически институт (НСИ).

В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души. При сегашните темпове на отрицателен прираст това гарантирано означава, че още тази година хората в България ще останат под 7 милиона.

През 2017 г. в страната са регистрирани 63 955 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 1 029 деца.

Броят на умрелите през 2017 г. е 109 791 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на починалите се увеличава с 2211.

Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а жените - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1060 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната, показват данните на НСИ.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 4.1 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.4%.

Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2017 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.6 години в края на 2017 година.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.6 години, а в селата - 46.3 години.

За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. е 4 248 хил. души, или 60.3% от населението на страната, като мъжете са 2 233 хил., а жените - 2 015 хиляди. През 2017 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 56 хил. души, или с 1.3%, спрямо предходната година.

Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 1 736 хил. души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 хил. души, или 15.1% от населението на страната.

Кошмарни са и данните за възпроизводството на трудоспособното население. То се характеризира чрез коефициента на
демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 64.

За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.