„Оплакват се нѣкои граждани, че не можели да минат женитѣ им край казармата на 5то отдѣление, когато отиват по лозята си или за вода, защото войници се нареждали край тарабитѣ и имъ говорели некрасиви работи. Тѣ молятъ началството имъ да вземе мѣрки спрѣмо тѣзи войници - нахалници.

("Шуменско слово", бр. 21, 25 юни 1927 г.)

Близо 100 години по-късно тарабите на изхода от Шумен към Русе и Варна ги няма, а по местата, където някога е бил плацът и алеите на 5то Артилерийско отделение, познато по-късно като Пети полк, влюбени седят по пейките, деца бягат около люлките, а младежи правят мускули в пространството около „Арена Шумен“. Шуменската „Арена“ с цялото пространствено решение на терена около нея може без преувеличение да бъде определена като арена за смели решения в съвременната градска среда при конверсията на бивши военни обекти и превръщането им в интегрална част от социалния живот на града.

История

Казармите на Пети артилерийски полк, взел участие в четири войни, са пълни с войници почти 130 години, като кашици в тях е имало и преди Освобождението. Силуетите на казармите могат да се видят по графики от втората половина на XIX и снимки от XX век, а особено по времето на Студената война никой не може да си представи гарнизонния Шумен без поделението, дало името си на целия квартал наоколо. И така до 2007 година, когато последният набор 1988 с викове „У-вол-не-ни-е“ напуска стените на казармата. С опразването на военния терен „Пети полк“ заплашваше да се превърне в поредната язва на Шумен наред със завещаните и недовършени в епохата на НРБ Търговски дом, Телеграфо-пощенска палата, Дома на науката и техника или недовършените училища и скелет на дом за стари хора в двата полюса на Шумен на Изток и на Запад.

Наследство

През 2011 година тогавашният кабинет прехвърли три държавни военни имота с отпаднала необходимост на Община Шумен, единият от тях беше теренът на Пети полк. Държавата искаше да отхвърли от себе си разходите за поддръжка и охрана, а общината нямаше идея какво да прави с огромния парцел. Разговорите в общественото пространство се движеха от волунтаристични идеи за строителство на музей на артилерията, през настаняване на някое общинско предприятие сред обраслия в бурени двор, до частично възстановяване на басейн или оползотворяване на започналите да с рушат сгради за отдаване под наем.

Раздребняването на идеите и хрумванията на парче за поделението бяха загърбени през 2016 година, когато Община Шумен реши да изгради на мястото на полка многофункционална спортна зала „Арена Шумен“. Самото строителство на зала от типа „Арена“ по това време не беше някаква новост, иновативно беше решението за цялостно градоустройствено и архитектурно решение, което да превърне залата в събирателна точка на едно ново градско пространство или алтернативен градски център, изтеглящ към себе си част от социалния и обществен живот на града.

Планиране

Проектът на архитектурно студио „АТЕК-ВД“ предвиждаше не единична архитектурна намеса със строителството на една спортна или мултифункционална зала и ситуирането й някъде из парцела, а цялостно благоустрояване на територията на Пети полк и интегрирането му в градския организъм. Идеята, която беше доведена до край и вече пета година доказва своите функционалност и жизненост, предвиждаше създаването на изцяло нов парк, паркинги с 300 места, подобрения в инфраструктурните връзки, създаване на две нови кръгови кръстовища с отворена опция за реализирането в близост на спортен и хотелски комплекс, както и на ритейл парк – идеи, които са в процес на активна реализация в момента и ще станат реалност в края на 2023 или през 2024 година.

Строителството на самата „Арена Шумен“ беше финансирано от държавния бюджет с 8.5 милиона лева, а Община Шумен участва в развитието на благоустройствената идея със собствено финансиране на пътната инфраструктура.

Конверсия

Според архитекти и експерти от строителния бранш „Шуменското решение“ е идеален пример за конверсия на бивш военен терен в спортно съоръжение и показва възможен сценарий за развитие на подобни територии на други места в страната. Ако широката аудитория и ползвателите на новите пространства не се заглеждат в тясната специфика на градоустройството, специалистите отбелязват, че проектът за „Арена Шумен“ е предшестван от подробни градоустройствени проучвания и е цялостно решен още от териториално-устройствено ниво. В резултат, потенциалът на мястото цели да удовлетвори стратегическите интереси и потребности на местната общност.

„Търсен бе органичен образ, отразяващ „искрено“ функционалната гъвкавост и целесъобразност на пространствата“, споделя арх. Валери Иванов, главен проектант на залата, според когото бившето военно поделение е превърнато в зала, която „да генерира градска тъкан“. По думите на авторите на проекта чрез него се фopмиpa (ce) витaлeн, здpaвocлoвeн, aтpaĸтивeн, втopичeн гpaдcĸи цeнтъp. За годините, през които е в експлоатация, новото градоустройствено и комуникационно решение дава отражение и на градския автомобилен трафик и комуникационните потоци.

Символ

Така ситуирана самата зала не е кръпка в пространството в северната част на Шумен, а органичен образ, знаков, запомнящ се, който да се превърне в един от символите на града. Зрителната зала доминира във височина над обслужващата част на сградата и фоайето за посетители, чиито извити фасадни стени са естествено повдигнати в зоната на входните вестибюли.

„Арена Шумен“ с цялостната й концепция беше представена по време на конференцията ВUІLDІNG ІNNОVАТІОN FОRUМ 2016 точно като образец за интелигентна и професионална конверсия на маргинални градски територии. Залата беше отличена за иновативна архитектура и на международния конкурс за архитектура, интериор, продуктов дизайн и бранд комуникация ICONIC AWARDS в Мюнхен през 2019.

Достойнствата на концепцията за изграждане на съвременно градско пространство върху руините на бившите казарми бяха оценени в конкурса „Сграда на годината 2018“, когато в категорията „Спорт“ победител стана „Арена Шумен“. „Залата е наистина едно прекрасно съоръжение и сбъдната мечта на поколения шуменски спортисти. Целият комплекс около нея придаде нов, модерен облик на Шумен.“ – коментира кметът на града Любомир Христов.