„Българската действителност е по-провокираща и предизвикателна“. Така накратко младият архитект Делчо Делчев от сдружението „Транформатори“ обяснява защо не смята да напуска България в търсене на по-добър живот, пише Дани Хейкъм в репортаж от София за New York Times. Сътрудник при публикацията му е журналистът от OFFNews Милен Енчев.

За мнозина от неговото поколение това е плаване срещу течението на емиграцията от родната му България към западна Европа. Но Делчо Делчев, 34-годишен архитект, е един от създателите на сдружението с идеална цел Трансформатори, което от 2009 г. насам се занимава с разкрасяване на някогашния съветски аванпост с ниско бюджетно градско изкуство и дизайн.

Преди няколко години той се е завърнал в България, отклонявайки предложение да остане във Франция, където следвал. В някои отношения София не изглежда като най-въхновяващото място за един архитект – редици сгради от съветската епоха стърчат като плочки от домино в околното пространство, много от тях рушащи се. Скулптури от комунистическата епоха и от периода на монархията доминират публичните пространства, безработицата чувствително расте и от месеци демонстранти пълнят улиците на града с искания за оставка на настоящото управление, възприемано като корумпирано и неадекватно.

Но София е също и град с паркове и зелени пространства и могат да се видят млади хора, трескави за освобождаване от тази естетическа хомогенност. В един централен градски парк гигантска статуя на съветски войници (Паметникът на съветската армия – бел.прев.) e имал търкания със серия автори на графити. Неотдавна е бил боядисан в розово, а от едната е издраскан с надпис Notorious B.I.G – американски рапър, убит през 1997 г.

Делчо Делчев е решил, че му допада по-широкото и неизрисувано платно, което предлага България. „Сметнах, че ще намеря повече полета за изява като архитект тук, отколкото в Европа, защото там вече е пренаселено“, казва той, визирайки по-богатите европейски държави. „Новите сгради там бяха голяма рядкост, предпочитам да живея в развиващи се държави. Вероятно защото така е устроена душата ми – предпочитам да организирам живота, както аз искам, вместо просто да отида на някое ново място, което е много организирано и в което бих имал по-малко работа като творец“.

Трансформаторите, група от повече от 20 архитекти и студенти по архитектура, са осеяли града с проектит си. Вероятно са най-популярни с причудливо изрисуваните електрически табла по улиците.  „Сега виждаме нови изрисувани табла и хората мислят, че са дело на Трансформаторите, а ние нямаме нищо общо“, казва Делчo през смях.

Трансформаторите са проектирали и площадка за игра в изпаднал ромски квартал, и създатели на амбициозна карта на градските културни институции, и обещаващи забравени места. Някои от проектите на групата са интерактивни експерименти – като щанд на един градски пазар (Женския – бел.прев.), където минувачите могат да предлагат идеи как да се подобри устройството на въпросния пазар. В друг проект Трансформаторите създали „пейка гаечен ключ“ с краища, проектирани така че точно да пасват на големите шестоъгълни кашпи за цветя, с които е осеян градът и които наподобяват на гигантски бетонни гайки.

„Видях кашпата и си помислих: хайде да направим нещо с чувство за хумор“, казва Валери Гюров, на 31 – друг от основателите на групата. „Ние се опитваме да трансформираме лоши неща или нормални неща, или пък скучни неща в нещо свежо, което хората да могат да оценят, с което могат да се забавляват и да започнат да използват“.

За Валери „Трансформатори“ е бил изход от една скучна работа. Той е проектирал две правителствени сгради за предния си работодател, но нито една не била реализирана заради финансовата криза.

„Всеки от нас работеше в различно архитектурно студио по „нормални“ проекти, но никой от нас не беше щастлив и не се чувстваше изпълнен от работата си, и искахме да направим нещо алтернативно“, казва той, „в началото беше хоби, но после стана работа на пълен работен ден и професия“.
Не, че е било лесно: набирането на пари е постоянно предизвикателство. Групата печели грантове от различни фондации, както и от софийската община, въпреки че взаимоотношенията им с градските власти невинаги са лесни. „Те залагат на огромни проекти вместо да се опитат да правят малки неща, които биха били по-човешки и близки до хората“, казва Делчев

Тази година група „Трансформатори“ ще получи и грант от 60 000 долара от Фондация Америка за България, предназначен специално за уъркшоп за студенти по архитектура.

„Трансформатори“ се стреми да променя статуквото, те вземат малки проекти – понякога съвсем дребни, но чрез малки стъпки се опитват да променят баналното околно пространство“, казва Надя Захариева, директор за изкуство и култура на фондацията.