"Неспящите студенти": И ние искаме оставка, но тя ще донесе подмяна, а не промяна

Елица Мартинова 03 ноември 2013 в 08:12 5820 27

Множеството, оградило СУ в очакване на заседанието на Академичния съвет. Снимка: Елица Мартинова

2024 година е най-успешната в историята на българския туризъм, обяви служебната власт

14/11/2024

В храм в Петрич е намерена граната тип Одринка

Поредно писмо, подписано от събирателното понятие "неспящите студенти", пристигна в редакцията на OFFNews.

В миналото си обръщение до медиите "неспящите" се застраховаха, че не са контрапротестиращи. В него те се самоопределиха като “българи – независими, горди, обичащи безрезервно България и желаещи да направят нещо за нея със своите ежедневни усилия и лишения”.

В писмото си до медиите този път те отново изтъкват, че в началото са подкрепили окупацията, но после са прогледнали. "Неспящите" защитават две тези - че окупацията е дирижирана от десни сили и че дори да е безпристрастен, студентският протест няма да промени нищо.

Те обосновават тезата си с твърдението, че всички политически елити произтичат от едно и също място, без да се отличават по същество. Сериозна опасност, според тях, са така наречените think tanks - мозъчни те тръстове, които, по думите им, са в основите на обществените заблуждения.

И в това си писмо е критикуван фактът, че протестиращите студенти са подкрепени от десни политици, а в двора на СУ се забелязват общественици, които, според "неспящите", са изцяло контролирани от мозъчните тръстове.

ОFFNews публикува по-долу писмото на "неспящите" в пълния му вид:

Още в началото искаме да уточним, че в това писмо отново се позоваваме на факти, доказателства и аргументи, които всеки може да провери в интернет пространството и в различните правно-информационни системи.

Самите ние бихме се радвали, ако „Ранобудните студенти“ и хората, които ги подкрепят, постигнат целта си и правителството на Орешарски подаде оставка – заявихме това и в първото си писмо. Въпросът е, че с подаването на оставката на този кабинет няма да се решат проблемите на България. И ние ненавиждаме всичко комунистическо и номенклатурно, но не вярваме, че настоящите ни политически алтернативи гледат в различна посока. В политическата теория се говори за т.нар. „циркулация на елитите“. В историята на незапочналия и несвършващ български Преход винаги се е извършвала циркулация на олигархични елити. Според нас, сега сме на път да допуснем същата подмяна, мислейки си, че осъществяваме някаква промяна. Стига сме държали очите си широко затворени.

Сега ще предоставим и няколко факти на онези от вас, които смятат, че няма нищо лошо в момента зад студентите-революционери да застанат „десни сили“, „нови лица“, които са продължители на делото на „автентичната десница“, защото левицата ни на практика прерасна в посткомунистическо образувание, вместо да стане лява партия от модерен европейски тип.

Всички сте чували и чели за т.нар. „think tanks“ – мозъчните тръстове. В България те имат много сериозна почва – неправителствени организации, най-различни центрове, фондации, институти, граждански организации и т.н. Всички партии, блокове и медийни империи, разчитат на тяхното „експертно“ мнение. Те до голяма степен определят и общественото такова. Тези организации са последна инстанция при всякакви обществени казуси. Ако се съсредоточим върху годините на Прехода, ще стигнем до извода, че идеите, изповядвани от въпросните организации, са се следвали от всички управляващи партии, без значение от това дали са леви, десни, центристи или някакви други. Пример е настоящият ни министър-председател, който преди известно време можем да забележим сред редиците на „символа на демократичната промяна“. Освен кукла на олигархията, нашият „ляв“ премиер е последовател на всички становища и идеи, проповядвани от мозъчните тръстове, особено що се касае до техните икономически мантри. Сигурно в очите на някои от вас вече сме платени конспиратори, нали?

Направете си труда да намерите в интернет Постановление номер 76 на Министерски съвет от 20-ти юли 1990 година за осигуряване на условия (при това извънредно благоприятни) за развитието и функционирането на Фондация „Отворено общество“. Тук ще намерите много интересни неща. А най-интересното е, че това постановление е отменено чак след четири години с Постановление номер 219 на Министерския съвет от 17-ти ноември 1995 година – тогава вече на власт е правителството на Жан Виденов. В периода 1990-1995 година управляват още правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров (самостоятелно правителство на СДС!), Любен Беров и служебното правителство на Ренета Инджова. И нищо. Фондацията си се развива с все сила, като първоначалната почва за нейното развитие у нас и дава комунистическото правителство на Андрей Луканов – интересно, нали ?

Вгледайте се само в тези, които се представят за „реформатори“, “костовисти“, „гербери“ и всякакви други „десни“ алтернативи. Една немалка част от кадрите на тези политически прослойки преди 10-ти ноември 1989 година са били комунисти, а след това стават най-върлите демократи и либерали. Прост пример : новата „реформаторка“ и демократична алтернатива на комунистическите мекерета Меглена Кунева. Защо никой досега не я е попитал какво е правила тя в периода 1988-1990-та година в Комитета по правата на човека, създаден от Секретариата на ЦК на БКП (висша номенклатура!), за да се бори с идеологическите противници на режима ?

Нека сега да обърнем внимание и на окупацията на „Ранобудните“ ни колеги. Интересно е защо самите те са пуснали необезпокоявано при тях да влезнат хора като Ивет Добромирова, Галя Прокопиева, Иван Стамболов – Сула, преподавателят Георги Ганев и блогъра Асен Генов, като самите „Ранобудни студенти“ многократно заявяваха, че искат за идентификация студентски книжки?

Иван Стамболов – Сула е член на движението на г-жа Кунева. Наскоро в „Часът на Милен Цветков“ беше запитан как така са го познали „Ранобудните“ ни колеги и са го пуснали, а той просто отговори : „Ами познават ме.“ Да, убедени сме. Той журналист или студент е? И защо точно него са го „познали“ и „пуснали“.

Георги Ганев пък е преподавател в Университета, като той в същото предаване каза, че дори не са му искали някакъв документ за идентификация в Ректората, просто негови студенти са го познали. Г-н Ганев, освен че е преподавател в Университета и подкрепя силно студентската окупация, се подвизава и във Фондация „Център за либерални стратегии“. Тук компания му прави и „експертът“ Иван Кръстев – един от управителите на „Типинг пойнт“ и понастоящем един от членовете на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Г-н Кръстев неведнъж е заявявал, че структурите на гражданското общество създават условия за прокарването на т.нар. „хоризонтални“ връзки. Тук няма да е лошо да намерите и прочетете в интернет статията „Оптимистична теория на хоризонталния протест“. Неин автор е един от организаторите на „Ранобудните студенти“ – новият Ботев, Ивайло Динев. Може да се замислим върху това точно от кого се е повлиявал г-н Динев.

В последно време по медиите наблюдаваме друг преподавател от Университета, който изразява безрезервната си подкрепа към студентската окупация – професор Александър Кьосев. Може би, съвсем случайно, той е бил управител в Институт „Отворено общество“ с партньори като Светослав Божков Божилов – един от управителите на „Типинг пойнт“.

Интересна е и Фондация „14-ти януари“ на популярните Асен Генов и Константин Павлов-Комитата. Естествено, те двамата подкрепят с все сила студентските окупации, като особено активен е Асен Генов, който твърди, че просто прави „гражданска журналистика“. Г-н Генов и Комитата сами заявяват в интервю за вестник „Преса“ от 13-ти август 2012 г., че тяхната фондация засега (до момента на интервюто) е получила три пъти финансиране : два пъти от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа и един път от „Отворено общество“.

Когато говорим за мозъчни тръстове в България, няма как да не споменем Български хелзински комитет. В рамките на проведената през есента на 2012 година конференция на БХК на тема „Да опознаем миналото си“, обявената цел е : „третирането на евреите от българската държава да се разгледа комплексно – да се обсъди както спасяването, така и съучастието в геноцида“. „Каузата“ на БХК веднага е подкрепена от добросъвестни колеги – намерете и прочетете материала „Отзвуци от конференцията“ на списание „Либерален преглед“ и материала на вестник „Дневник“ (на Галя и Иво Прокопиеви) „За /не/спасените евреи или цената на дългото мълчание“. Може да проверите и кои са най-четените статии в страницата на „Либерален преглед“ към 2.11.2013г. Не можем да не отбележим и великата награда, която дава Български хелзински комитет на заслужили люде – „Човек на годината“. През 2011 година за тази награда, по ирония на съдбата, е номиниран свръх активния „граждански журналист“ Асен Генов. През 2012 година наградата грабва „Протестиращият от Орлов мост“. Преди няколко дни, от фейсбук страницата на „Ранобудните студенти“ разбрахме, че те също са номинирани за този приз за 2013 година, даван от БХК. Няма и да се изненадаме, ако го спечелят.

Като споменахме списание „Либерален преглед“, се сетихме и за двама от най-активните „Ранобудни студенти“ – Кирил Чуканов и Манол Глишев – да оставим на страна факта, че първият е на 29 години, а вторият – на 30. Няма нищо лошо в това да са докторанти или пък „вечни студенти“ – това е въпрос на лични предпочитания. Интересното е обаче, че и двамата имат публикации в списание „Либерален преглед“. А ако намерите в интернет клипчета, които показват как представители на „Ранобудните студенти“ прочитат пред медиите декларацията, с която обявиха „пълна и безсрочна“ окупация на Университета, ще забележите как г-н Чуканов държи едновременно „ранобудни“ показалеца и средния си пръст – на всички ни е познат този знак.

Разбира се, тук нашите „окупатори“ ще кажат, че това са просто хора, подкрепящи протестите. Не мислите ли, че съвпаденията стават твърде много? Съвпадение ли е, че всички публични личности, деклариращи подкрепа за окупацията, с изключение на някои леви интелектуалци, са обвързани по един или друг начин с различни „мозъчни тръстове“? Съвпадение ли е, че същите мозъчни тръстове от 24 години се упражняват в това да ни обясняват какъв трябва да бъде Прехода? Не е ли странно, че никой не е казал и една дума против тяхната експертиза особено при очевидното им влияние върху политиката на българските управляващи партии след 10-ти ноември 1989 година.

Очакваме отговор от „Ранобудните“ в иронично-саркастичен – заклеймяващ тон.Ние очаквахме и подобен отговор след първото ни писмо, но не го получихме. Нищо. Това не е толкова важно, нали?

Можем да ви дадем още редица факти и доказателства. Но мислим, че и тези не са малко. Оставяме изводите на вас.

Радваме се за всички онези хора, които наистина силно вярват в една бъдеща промяна. Но ни е яд, че студентската окупация, която в началото и ние подкрепихме, вече се изроди. Опасяваме се, че със студентската енергия и безкористност отново ще се злоупотреби. А и дори да допуснем, че не е така, не можем да приемем, че тези действия на колегите ни са смислени и наистина протестиращите си дават сметка какви са техните искания и какво реално ще произтече от тях. Защото емоцията невинаги е достатъчна. И защото най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти.

В момента една немалка част от българското общество отново бърка промяната с подмяната. Този път може наистина да е фатално. И тогава няма да са ни виновни „онея отгоре“. Ще сме си виновни ние.