Създаването на изследователски университети, вкарано в 12 без 5 от ГЕРБ в парламента и одобрено набързо и окончателно, предизвика остри реплики и обвинения от трибуната в пленарната зала на Народното събрание.

Текстовете бяха внесени с допълнителен доклад на Комисията по образованието и науката, ръководена от бившия зам.-министър на образованието Милена Дамянова (ГЕРБ), днес, когато се гласуваха окончателно промените в Закона за висшето образование.

Напрежение породи неяснотата в закона какво се случва с мандата на ректор, който управлява втори мандат (по закон ректор не може да заема повече от два последователни мандата) университет при преобразуването му в изследователски. Не беше прието нито едно от предложенията на депутати законът да уточни, че досегашните мандати се зачитат и ректорът няма право на трети и при трансформиране на университета в изследователски.

Румен Гечев от левицата директно заяви, че промяната се прави само и само ректорът на Медицинския университет да продължи да го управлява.

Законът не дава особено голяма яснота за това какво ще представляват изследователските университети и какво налага създаването им. Всичко, което се казва в него е, че изследователският университет трябва да "дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научно-изследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, определени в акт, приет от Министерския съвет".

С промените в закона парламентът направи важни промени в закона, които, заради острите дебати покрай изследователските университети, минаха незабелязано. Първата беше приета още вчера, след дебатите по вота на недоверие към кабинета заради политиката в здравеопазването. С нея на висшите училища се разрешава стопанската дейност. Редакцията на чл. 6, ал. 2 гласи:

"Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост".

Друг от редактираните текстове, приети след днешното подновяване на дебата, гласи, че академичната автономия на университетите включва правото на сдружаване с други лица, както и на създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост, със собствени средства, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Приетите текстове разрешават също създаването на списък с приоритетни професионални направления и защитени специалности, за които Министерският съвет ще може да определя по-голям прием от поискания от университета.

Променя се и механизмът за определяне на план-приема в университетите. Досега той зависеше основно от желанието на университета и капацитета му - ВУЗ-овете предлагаха определена бройка на министъра на образованието, който внасяше предложението в Министерски съвет, където то окончателно се гласуваше. Според редакцията на Закона за висшето образование броят на приеманите студенти и докторанти ще се утвърждава в зависимост от:

1. оценката на учебната и научната дейност;

2. данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти;

3. приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната;

4. заявената готовност от държавните висши училища за обучение на определен брой студенти и докторанти в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него.

За новооткритите специалности, за които няма данни за реализацията, броят на приеманите студенти може да се определи на база оценка на потребностите на пазара на труда, изготвена от министерствата на труда, на образованието и на отрасловите министерства.

Конкретните условия и редът за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти ще се определят с акт на Министерския съвет.

Редакцията на закона дава възможността на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) да санкционира университетите, като намалява акредитационните им оценки при институционалната и програмните акредитации, намалява капацитета им и дори отнема акредитацията за определен срок. Санкции могат да бъдат налагани, ако например университетите приемат повече студенти от разрешените според определения капацитет, ако не изпълняват препоръки на Агенцията при оценяването и акредитацията.

ВУЗ-овете вече ще имат право да разкриват свои образователни структури в други държави, но само при условие, че имат оценки между 8 и 10 от институционалната и от съответната програмна акредитация. Още по-строго е изискването за получаване на разрешение за предоставяне на образователен франчайз в чужбина - оценките трябва да са 9 или 10.

Завишават се и критериите към висшите училища, които искат да имат платено обучение на бакалаври и магистри. Сега от тях се изискваше оценка минимум 6 от институционалната акредитация. След влизането на закона в сила минимумът ще е оценка 8.

Законът отваря вратата и за държавно финансиране на Националното представителство на студенските съвети в размер на 0.03% от бюджета за издръжка на студентите.