84 украински деца, записани в детска градина и 439 в училище от повече от 40 хиляди или по-малко от 1.5 на сто (процент и половина) от всички пребиваващи в България украински деца и младежи на възраст до 18 г. са вече част от българската образователна система.

Обобщените данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) са към 12 май по обед.

За по-добра визуализация си представете как от целия випуск от зрелостници, които на 18 май ще държат матура по български език и литература, само няколкостотин от тях са срещали произведенията, върху които ще разсъждават.

Сред областите, където има подадени заявления и в училищните коридори може да се чуе украинска реч, са основно София, Варна и Бургас. Деца от Украйна в нашите училища и градини има в Хасково, Ямбол, Добрич.

Заявления продължават да се приемат и към днешна дата - 16 май, но на практика, приемът се отлага – за следващата учебна година. От тази са останали по-малко от 30 учебни дни. Дотогава, децата от Украйна, чиито родители желаят те да влязат в български училища и ще чакат 15 септември, „могат да се социализират“, както посочва служителка на РУО Варна.

Другите опции са да се опитат да се включат в продължаващото въпреки войната в Украйна тамошно дистанционно образование (разбира се, ако не го правят) или да загубят година.

За влезлите в класните стаи у нас украински младежи, връщането една година назад е факт и заради разминаването в класовете, разказва К.И. от Варна, ученичка в 9-ти клас. От началото на месец май, тя има нова съученичка, от Одеса, бесарабска българка, която в родината си е била в 10 клас.

Деца в ясли и детски градини ще се приемат целогодишно, след покриване на изискванията за българския детски ваксинационен статус.

Макар броят на украинските младежи в нашите училища да изглежда пренебрежимо малък, ваксинираните са неколкократно по-малко.

От началото на войната в Украйна до 18 април, броят на имунизираните украински деца в страната е 86. Общият брой ваксини, които са били сложени е 99.

Цифрите са сумарни за областите Варна, Бургас, Враца, Габрово, Перник, Смолян, Силистра, Русе, Сливен и София-град.

В шест области няма изобщо ваксинации в този период, посочва Ваня Добрева, председател на Асоциация „Хипофиза“, която е изискала информация за всички ваксинации на украински деца по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В област Добрич, допълва тя, няма ваксинирано нито едно дете. Там има места и в детски градини, и в училищата, а и хотелиери напират да вземат майки на работа. Така се оказва, че единствената пречка украинските деца да посещават учебно заведение е, че не може да бъде установен ваксинационният им статус.

В хода на комуникацията си Ваня Добрева, получила поне отговор, че в Добричка област, лекарите, които ваксинират са двама – по един в Добрич и в Балчик.

При едно от обажданията ѝ до РЗИ в страната, за да проучи защо темпът на ваксинация се бави, получила троснат отговор „Не ваксинираме чужденци!“.

Добрева все още очаква отговорите от няколко РЗИ-та. Сред получените до момента, този от РЗИ Велико Търново е доста впечатляващ. Те дори не смятат, че имат нещо общо с процеса, пояснява тя.

За бежанците от Украйна, от които 90 на сто към момента са жени и деца (по данни на ДАБ, над 52 хил. са жените, още над 40 хил. са до 18-годишна възраст), липсата на педиатри у нас се оказва сериозно предизвикателство. Това обяснява и концентрацията им на места, където има такива специалисти.

Към днешна дата в РЗИ Варна ваксини на украински деца се правят безотказно. До средата на април не беше така. Тогава, според родители с бебета, които насочвахме там, липсват ваксините Хексацима и Ротарикс и ги връщаха за месец юли, обяснява още Ваня Добрева.

Наблюденията ѝ сочат, че украинците имат интерес да направят ваксинации на децата си.

Няма пречка българските деца без ваксини да посещават училище. Не разбираме защо това право се отнема на децата от Украйна които не притежават документи за проведена ваксинация и не могат да се сдобият с такава. Още повече, че не всички ваксини на децата в Украйна са вписани в електронния им регистър, а и в голяма част от бомбардираните болници в източната част на страната, информацията на хартия на места, вече я няма и физически. Децата на украинските бежанци у нас не са изолирани в лагер – те са по улиците, в градския транспорт, в мола и на детските площадки. Не виждаме защо това не е проблем, а се приема, че са опасни само в училище, казва още Добрева.

В деня, в който Добрева обобщава информацията за ваксинираните украински деца, се налага да урежда и погребение на починал у нас онкологично болен бежанец. Това е вторият ѝ подобен случай.

Измежду счетоводната ѝ работа, на плещите ѝ са тежките здравни случаи във Варна, които се нуждаят от скъпоструващи лекарства и такива, покривани само от Здравната каса – онкологично болни, с хранителни разстройства, инсулинозависим диабет, терминално болни и нуждаещи се от палиативни грижи...

Заради нормативните неуредици и неясноти, огромната част от украинските граждани – въпреки временния си статут и обнародваните преди седмица текстове за здравното им осигуряване – хем съществуват като субекти в данъчно-осигурителния свят, хем ги няма.

На пръв поглед, причината е дори прозаична – сривът, макар и не в такива мащаби като в „Български пощи“, на системата на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

По презумпция, именно Агенцията е институцията, която трябва да прехвърли данните за временния статут (и полученият на тази база т.нар. ЛНЧ – личен номер на чужденец) към НАП. С ЛНЧ в приходната агенция украинските бежанци вече могат да получат удостоверения за непрекъсната здравен статус, след което да си запишат личен (общопрактикуващ лекар) и, както се казва, да влязат в обувките на пациенти на здравната ни система, т.е. да се лекуват, ако се наложи, да влязат в болница или да кандидатстват и получат протокол за скъпоструващи лекарства, покривани от НЗОК.

Сривът в ДАБ води до забавено прехвърляне на данните към НАП и така украинските граждани се оказват законово в зоната на бюрокрацията.

Ако успеят да преодолеят тази стъпка, бежанците се оказват пред още едно предизвикателство – изборът на GP и огромните пациентски листи. На пръсти се броят тези, които в момента – абсолютно безплатно, помагат, казва Ваня Добрева. За Варна са трима.

От асоциацията на общопрактикуващите лекари в града обаче са се ангажирали да проучат кой от колегите им би поел украински пациенти. При това е желателно лекарите да владеят руски или английски език.

Объркахте ли се вече?

Сега си представете, че сте родител, който след като е успял да избяга от война, трябва да влезе спешно в болница с детето си, на което не му достига инсулин или жизнено важно лекарство.

Схемата, която накратко може да се опише като ДАБ-НАП-GP (в случай на нужда и лекар специалист-РЗОК), предполага леко шокиращ сблъсък с българската бюрократична система - много време, здрави нерви и при възможност последваща медитация.

Още след обнародването на нормативните текстове изпратих една украинска бежанка с три деца във Варна до НАП да си извади удостоверения за непрекъснат здравен статус, но се оказа, че не става, разказва Стела Николова – адвокат, бивш общински съветник във Варна и народен представител в два от миналогодишните парламенти.

Варненска адвокатка разказва как двата ѝ досега с НАП тези дни, да извадят здравен статус на украинци със спешни здравословни проблеми и предписание за лечение от болница, са се увенчали с частичен успех след отпращания, преговори и настойчиви молби на различни гишета в приходната агенция.

Подобен късмет нямаха двама възрастни пенсионери – един от които онкоболен, другият също с тежко заболяване, защото документите им бяха издадени от руски лекар, пояснява юристката.

Здравното осигуряване на украинските граждани у нас е като при българите. Държавата поема осигуровките на децата до 18 г., на хората над 65. За останалите здравните осигуровки да бъдат платени за срок от 3 месеца.

Не е помислено както се случва с хората на възраст между 19 и 64 г. които са в уязвими групи. Най-сериозният проблем е с хората с увреждания и хронични заболявания – онези, на които сега помагат Добрева и още няколко десетки доброволци. В повечето случаи те няма как да работят, но ще трябва да плащат здравни осигуровки.

Добрева дава за пример няколко случая на пациенти с кардиостимулатори, които ще трябва да бъдат в близост до университетски болници. Дори една смяна на батерия на стимулатора – скъпоструваща процедура, е казус. Вече има 6 или 7 подобни, допълва тя.

Затова от Асоциация „Хипофиза“ предлагат да бъдат покрити здравните осигуровки на хронично болните и хората с увреждания от Украйна, а като основание да се използва наличието на валидни украински пенсионни решения.

Украинската система за инвалидност е доста сходна с българската и в решенията е вписан срокът, за който е определена инвалидността. След изтичане на тези срокове, основание за покриване на здравните им осигуровки би могло да бъде ТЕЛК решение, издадено от комисия в България.

Документът, който доказва инвалидността и групата е Пенсiйне посвiдчення, има регистрационен номер, снимка, срок и група инвалидност. Би следвало достъпът до регистъра да е възможен онлайн, като само се направи съпоставка между ЛНЧ, който украинските граждани имат тук и данните от техните украински паспорти.

И образованието на украинските деца в нашите училища, и ваксинирането им, и социализацията, и издаването на протоколи за скъпоструващи лекарства – процедурата там отнема минимум месец – и дори обикновеното чисто човешко отношение, не предполага те да бъдат местени из страната като стока.

При едва около 33 хиляди места за над 63 хиляди души настанени в хотели, въпреки започналото преместване на първите няколкостотин във ведомствени бази, логистичната операция в оставащите две седмици ще е огромно изпитание. Особено при липсата на ясни критерии за настаняването.

Междувременно, във Варна от няколко дни работи детски център за украинските деца, който цели да помогне на украинските майки поне за няколко часа да оставят децата си и да си потърсят работа. Заради големия интерес, продължителността на посещенията вероятно ще бъде ограничена на смени от по 20 дни.

След като от детския фонд на ООН – УНИЦЕФ, и представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците, заедно с БХК и Съвета на жените-бежанки в България разкриха първият Център за подкрепа на бежанци Blue Dot в София, следващите седмици се очаква подобни центрове да се отворят на граничния пункт в Русе, както и във Варна и Бургас. Сроковете за това и местата за момента не са посочени.

Иначе е предвидено национално и европейско финансиране на обучения по български език на украински граждани, както и средства за психологическо подпомагане, съобщи преди дни във Варна социалният министър Георги Гьоков.
Според изказване преди дни на директора на Бюрото по труда във Варна Филчо Филев, езиковата бариера пред украинските бежанци желаещи да почнат работа у нас е пречка, но на проведените до момента две трудови борси – на 28 април и на 14 май – насочени към тях, са присъствали основно представители на туристическия бранш, където за изпълнителския състав – камериерки, поддръжка, работници в кухнята и други кадри без пряка зависимост и контакт с туристите и гостите на хотелите – езиковата бариера не е такъв проблем