Одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" от Иван Вазов и романът му "Под игото" вече няма да се изучават в 10. клас, а в 9-и. Това предвиждат промени в учебните програми от първи до десети клас включително, публикувани от Министерството на образованието и науката преди минути.

Причината за тях е желанието на екипа на МОН да се освободи учебно време за десетокласниците, за да могат да се подготвят за националното външно оценяване след 10. клас, разяснява пресцентърът на просветното ведомство. Като цяло, намерението на експертите е усъвършенстването и актуализирането на програмите, разясняват от МОН.

Първата група промени са за отпадане на теми, очаквани резултати и понятия. Това се прави по български език и литература (БЕЛ), математика, информатика, философия, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование. По география и икономика например отпада понятието „отрасъл“; а по БЕЛ – анотация и делово писмо.

Друга промяна е свързана с преместване на теми, очаквани резултати и понятия в друг клас в рамките на етапа – по БЕЛ, математика, география и икономика и химия и опазване на околната среда. Освен промяната на класа, в който ще се учат цитираните Вазови произведения, подобно преместване има и по математика. Понятието "проста лихва" вече няма да се учи в V, а в VII клас, а темата „Еднаквости в равнината“ преминава от общообразователна в разширена подготовка.

Нови понятия и очаквани резултати се включват по география и икономика, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Например по география и икономика се въвежда понятието „кръгова икономика“, а по човекът и природата се добавят примерни интегрирани теми за лабораторни работи и проектни дейности в частта „Единство на природата“.

Отпада и изискването за минимален брой оценки за учебен срок по чужди езици в VIII – X клас.

Предложените промени в учебните програми за началния образователен етап са малко и се отнасят до учебните предмети: български език и литература за I – IV клас, изобразително изкуство за I клас, технологии и предприемачество за I – IV клас, родинознание за II клас, човекът и обществото за III клас.

В прогимназиален и първи гимназиален етап са заложени промени по български език и литература за V – X клас, математика за V – X клас, информатика за VIII клас, география и икономика за V – X клас, философия за VIII и X клас, човекът и природата V и VI клас, биология и здравно образование за VII – X клас, физика и астрономия за VII – X клас, химия и опазване на околната среда за VIII – X клас.

И в трите етапа не са предложени съдържателни промени по история и цивилизации, музика и чужд език.

Предлагат се промени във всички учебни програми по физическо възпитание и спорт от I до XII клас, насочени към прецизиране на учебното съдържание, съобразно наличната материалната база, двигателните умения и способности на учениците. Разширява се обхватът на възможните избираеми области по физическо възпитание и спорт.

Промените в учебните програми са свързани с оптимизирането им съобразно възрастовите особености на учениците и с обогатяване на междупредметните връзки. По география и икономика изчисляването на действителни разстояния по карта с помощта на числен мащаб ще се изучава вече не в V клас, а в VII клас, като това е съобразено със знанията, уменията и отношенията, формирани от учебния предмет математика. С цел прецизиране е направена замяна на понятието „стопанство“ с понятието „икономика“.

За по-голяма яснота основните формули за величини и закономерности в учебните програми по физика и астрономия се изнасят в отделни таблици.

Актуализираните учебни програми ще влизат в сила стъпка по стъпка, за да се осигури възможността за осъществяване на разместването между класовете. За учебната 2023 – 2024 година – за I, II, III, IV, V и VIII клас, за 2024 – 2025 години – за VI и IX клас, а за учебната 2025 – 2026 година – за VII и X клас. До одобряването на нови учебници се използват съществуващите.

Предложените промени са в резултат на приключилия цялостен преглед на приложимостта на програмите през 2022 година. Прегледът включваше анкети сред учители върху учебните програми по всички общообразователни учебни предмети от I до X клас, изготвяне на становища на работни групи (по две за всеки учебен предмет, като в екипите участваха и учители, предложени от социалните партньори), анкетни проучвания за мнението на учениците за обучението по общообразователните учебни предмети, включително и професионално социологическо проучване (с мнението на родителите и учениците за учебното съдържание в I - X клас), припомнят от МОН. Част от прегледа беше и дискусията с депутати от Комисията по образованието и науката в 48. Народно събрание. Важна роля за предлаганите промени имаха и срещите и консултациите с методиците и психолозите, на които се обсъждаха резултатите от становищата и анкетите.

Публикуваните промени са базата, от която да тръгнем към коренна промяна, коментира зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова, педагог и дългогодишен директор на Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в София.

Тя увери, че промените няма да са стресиращи, а по-скоро подготвящи младите хора за това, което ги очаква в утрешния ден.

В подготвянето на промените са участвали екипи от експерти, университетски преподаватели, психолози. Те се основават и на анкетни проучвания сред 17 800 учители и над 5200 ученици.

Зам.-министър Лазарова определя промените като „оптимизиране, съобразено с възрастовите особености на учениците“, при което са били направени междупредметни връзки.

Облекчаването на програмата за десетокласниците зам.-министър Лазарова аргументира с факта, че сега те са претоварени и нямат достатъчно време за подготовка за националното си външно оценяване.

В момента работни групи разработват промени на учебните програми по компютърно моделиране в трети и четвърти клас, както и по информатика – в осми до десети.

Зам.-министърът увери, че въпреки въвеждането на промени, учениците ще могат да използват старите си учебници до отпечатването на нови, с отразените промени.

Тя обърна внимание и на друг проблем, по който е добре авторите и издателите да помислят: високият стил на учебниците. Дори и да са добри, от стила, от това как е поднесено учебното съдържание зависи дали учениците ще успеят да го усвоят добре, отбеляза тя. В същото време, сега 80% от родителите на по-малките ученици, в начален етап, посочват, че се налага да помагат доста на децата си вкъщи, за да разберат написаното в учебниците. След пети клас пък започват частните уроци, което също съвсем не е добре.