Българите масово не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж. Това показва национално проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС в периода 9-15 март 2019 г.
При допитването са интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове 1008 лица.
Изследването е по повод инициираните от работодателските организации законови промени, които увеличават гъвкавостта на трудовите отношения в посока намаляване на правата на работниците.
На въпроса „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж?“ трима от всеки четирима граждани не одобряват тази промяна, а само един от десетима я одобрява. Останалите 14% нямат мнение.
Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „работодатели и арендатори“. При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%).
За отбелязване е, че сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.
Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността – обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила, коментират от Агенция АФИС.
В изследването има и въпрос „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове?“
Става дума за т. нар. договори „zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат“ (от „precarious“ – рисков, несигурен и „пролетариат“). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.
55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея, а 28% я одобряват. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник“. При бизнеса и категорията на "самонаетите" съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.
Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година, посочват от социологическата агенция.
Сходни са резултатите при въпроса „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно?“
54% не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория – над 1000 лв. месечно, 46% „за“, 41% „против“.
Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните“ инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни“.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
17444
6
18.03 2019 в 13:58
10571
5
18.03 2019 в 10:07
6774
4
18.03 2019 в 10:06
7% земеделие;
23% промишленост, чиято продукция вече изнасяме с КУФАРИ;
70 % услуги...
Как ще завоюваме Европа и ще вдигаме БВП-то с износ например, на ФРИЗЬОРСКИ, АДВОКАТСКИ и пр. услуги.. НИКОЙ НЕ КАЗВА..
А сега сами си вижте, колко чужди инвеститори турнаха катинара на предприятията си в България и си биха камшика от нея.. Колко и какви БЪЛГАРСКИ предприятия се затвориха от НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ГОДИНА..
За да видите по-добре ЦЪФНАЛАТА ни икономика..
6774
3
18.03 2019 в 09:59
-2.17607130 млрд. за 2018
-3.4199908 млрд. за 2017
-4.94476678 млрд. за 2016
-5.2041798 млрд. за 2015
Общата сума от тези минуси за 2015-2018 г. прави минус 15 милиарда 745 милиона и 300 лева.
Този недостиг от 15.7 млрд. лв. са онези 8 млрд. евро 15.7 млрд. левова равностойност на заемите, които взе правителството на ГЕРБ през 2015 г.
Сега тези пари свършиха.
И ако няма нови заеми, цинично казано дупе да ни е яко през тази година!
5863
2
18.03 2019 в 09:59
Не мога да разбера какъв народ сме...
6774
1
18.03 2019 в 09:56
47,8%, БЕЗ ДА БРОИМ акцизи, мита и местни данъци и такси.
Хайде сега да се замислим какво получаваме срещу почти 50% от парите, които изработваме
Работещи болници? Добри училища и детски градини? Нормални тротоари? Качествени пътища? Чисти паркове? Сигурност и защита? Достойни пенсии?
Или може би една голяма кражба, гарнирана с некадърност и некомпетентност...
Последни коментари
user4eto
Сезонът на подаръците в сервиза на Huawei е открит с удължена кампания „Повече грижа за теб“ до 31 декември 2024
Джендо Джедев
Мелания Тръмп няма намерение да се мести в Белия дом
ob1
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
user4eto
Нарязаната с макетно ножче поиска насилникът да бъде пуснат на свобода
user4eto
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България