Мало и голямо, на село и в града, иска да останат надбавките за трудов стаж

OFFNews 18 март 2019 в 09:27 9441 6

Българите масово не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж. Това показва национално проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС в периода 9-15 март 2019 г.

При допитването са интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове 1008 лица.

Изследването е по повод инициираните от работодателските организации законови промени, които увеличават гъвкавостта на трудовите отношения в посока намаляване на правата на работниците.

На въпроса „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж?“ трима от всеки четирима граждани не одобряват тази промяна, а само един от десетима я одобрява. Останалите 14% нямат мнение.

Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „работодатели и арендатори“. При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%).

За отбелязване е, че сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността – обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила, коментират от Агенция АФИС.

В изследването има и въпрос „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове?“

Става дума за т. нар. договори „zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат“ (от „precarious“ – рисков, несигурен и „пролетариат“). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея, а 28% я одобряват. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник“. При бизнеса и категорията на "самонаетите" съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година, посочват от социологическата агенция.

Сходни са резултатите при въпроса „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно?“

54% не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория – над 1000 лв. месечно, 46% „за“, 41% „против“.

Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните“ инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни“.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    17444

    6

    мнение от IP

    18.03 2019 в 13:58

    Както обикновено, работодателите искат да си избият некадърността за ефективност от малките и без това заплати. Като станат като е Англия, питайте пак. Въпреки че там дори работата на повикване е с осигуряване на някакъв минимален доход,който после дозаработва. Знам го от работещ там при кризата. А за стандарта да не говорим...

    10571

    5

    Hissarion

    18.03 2019 в 10:07

    Каква изненада - хората не одобряват да взимат по-малко пари за същата работа?! Дали това е признак за остаряло мислене? Ако питате Киро Гела и Васо Червея - да.

    6774

    4

    ЛАФЪРДИЕВ

    18.03 2019 в 10:06

    В туй време - икономиката ни е:
    7% земеделие;
    23% промишленост, чиято продукция вече изнасяме с КУФАРИ;
    70 % услуги...
    Как ще завоюваме Европа и ще вдигаме БВП-то с износ например, на ФРИЗЬОРСКИ, АДВОКАТСКИ и пр. услуги.. НИКОЙ НЕ КАЗВА..
    А сега сами си вижте, колко чужди инвеститори турнаха катинара на предприятията си в България и си биха камшика от нея.. Колко и какви БЪЛГАРСКИ предприятия се затвориха от НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ГОДИНА..
    За да видите по-добре ЦЪФНАЛАТА ни икономика..

    6774

    3

    ЛАФЪРДИЕВ

    18.03 2019 в 09:59

    По отчетите на БНБ: Равносметката ОТ КАСОВАТА ЕДИННА СМЕТКА на правителството в БНБ за предходни години (когато бюджетите все се отчитаха на плюс, ама всъщност завършваха на бюджетен минус) е следната:
    -2.17607130 млрд. за 2018
    -3.4199908 млрд. за 2017
    -4.94476678 млрд. за 2016
    -5.2041798 млрд. за 2015
    Общата сума от тези минуси за 2015-2018 г. прави минус 15 милиарда 745 милиона и 300 лева.
    Този недостиг от 15.7 млрд. лв. са онези 8 млрд. евро 15.7 млрд. левова равностойност на заемите, които взе правителството на ГЕРБ през 2015 г.
    Сега тези пари свършиха.
    И ако няма нови заеми, цинично казано дупе да ни е яко през тази година!

    5863

    2

    Babaliuga

    18.03 2019 в 09:59

    За много хора, парите, които се дават като надбавка за трудов стаж са единственото увеличение на зплатата, което евентуално могат да получат. С години. Не знам какво толкова реве "бизнеса". Ще плащат на работниците по заводите още по - малко, отколкото вече им плащат ? През последните 3-4 години, управляващи и представители на т.нар. бизнес, направиха толкова много ходове, които сякаш целяха да проверят търпението на хората, а то (търпението) сякаш е неизчерпаемо. "Ремонта" на Графа, асфалтиране в снега, зам. министри уреждат заобикаляне на неустойки ощетяващи държавата, разни други хора уреждат наши хора да строят пътища по проекти със съмнителни параметри и още, и още ...
    Не мога да разбера какъв народ сме...

    6774

    1

    ЛАФЪРДИЕВ

    18.03 2019 в 09:56

    Ефективният данък на всяка брутна заплата до 3000 лева в България е 47,8%. ( От директни плащания към държавата на работодателя и работника, и от косвените данъци - само 20% ДДС.)
    47,8%, БЕЗ ДА БРОИМ акцизи, мита и местни данъци и такси.
    Хайде сега да се замислим какво получаваме срещу почти 50% от парите, които изработваме
    Работещи болници? Добри училища и детски градини? Нормални тротоари? Качествени пътища? Чисти паркове? Сигурност и защита? Достойни пенсии?
    Или може би една голяма кражба, гарнирана с некадърност и некомпетентност...
     
    X

    Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews