Кухи структури, но и глад за висшисти: какво регистрира рейтингът на университетите за 2022 г.

Александра Маркарян 14 ноември 2022 в 11:59 8275 1

Георги Стойчев

Снимка БГНЕС/Надежда Пеева

Георги Стойчев

Огромна фрагментация на българското висше образование и глад за висшисти на пазара, водещ до почти нулева безработица дори сред новозавършилите отчете тазгодишното издание на Рейтинга на висшите училища в Република България, представено днес в Министерството на образованието и науката.

Той се изготвя по поръчка на МОН от Консорциум "„ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“.

В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се разпределя между останалите 43 висши училища, посочи Георги Стойчев - ръководител на консорциума. Общият брой на действащите студенти в 22-те ВУ с най-малко студенти са по-малко, отколкото в Софийския университет. В 13 висши училища студентите са под 1000, а в три от тях - под 100. В Европейски политехнически университет - Перник са записани 66, в Театрален колеж "Любен Гройс" - София - 44 студента. Европейското висше училище по икономика и мениджмънт на практика не действа, там няма нито един студент, но, за сметка на това, има акредитация и решение на Народното събрание за откриването му.

Най-много действащи студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 999, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 934 и УНСС с 14 610 студенти.

Въпреки видимия проблем с фрагментацията на българското висше образование опитът на предишния управленски екип в МОН да слива университети и висши училища "катастрофира" вероятно и заради избрания подход - императивно да бъде наложено решение, без да има какъвто и да било дебат как да се случи тази толкова голяма промяна.

В частни висши училища учат близо 13% от студентите, като най-голям е делът им в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%, „Теория на изкуствата“ – 54%, „Изобразително изкуство“ – близо 43% и „Администрация и управление“ – близо 42%.

Софийският университет се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите. Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места. Аграрният университет, Медицинският университет – Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 11 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 4 професионални направления – от частни висши училища.

Данните са индикатор и за глад на пазара на труда за висшисти. През 2022 г. се регистрира рекордно ниска безработица сред новозавършилите висшисти и подобряване на резултатите по останалите индикатори, измерващи връзката на висшето образование с пазара на труда.

Съществуват обаче големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Безработицата сред завършилите през последните 5 г. спада до рекордните 2% при 3,5% м. г. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни за този индикатор в рейтинговата система, която беше публикувана за първи път през 2011 г. Най-ниска е безработицата (под и около 1%) сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най високата е сред завършилите „Социални дейности“ (3,7%).

Най-високата степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниската е при висшистите с диплома от направление „Туризъм“ (21%).

Най-големият дял (над 90%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са учили в направленията „Теория и управление на образованието“, „Военно дело“ и „Фармация“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ (67%).

Намалява т. нар. "изтичане на мозъци". Завършилите, които не се осигуряват в България, са под 17% при над 25% през 2014 г.

По-малко са и висшистите, които не работят на позиция, изискваща висше образование. През 2022 г. висшисти, които работят на позиции, изискващи висше образование са 54%, а през 2014 г. те са били по-малко от половината завършили през последните пет години - 46%.

Заплати

Средният осигурителен доход достига 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през 2021 г. и едва 867 лева през 2014 г.

Най-високият среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), следвани от завършилите „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2634 лв.) и „Металургия“ (2510 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.).

Конкуренция

Съдейки по средния успех от дипломата за средно образование, най-голяма е конкуренцията "на входа" на висшите училища сред кандидатите за „Медицина“ (5,58), „Фармация“ (5,56), „Стоматология“ (5,53) и „Ветеринарна медицина“ (5,40). С най-нисък успех от училище са първокурсниците в направление „Металургия“ (4,29). Последните обаче се реализират изключително добре след завършването си, тоест тези специалности имат висока добавена стойност - отбеляза Стойчев.

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5,78), следвани от тези в „Право“ на Софийския университет (5,74) и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,69).

Разместване

"Икономика" остава най-масовото професионално направление, в което учат най-мвого студенти (над 28 хил.), но там през последните 10-ина година броят на студентите е намалял наполовина вследствие на политиката, провеждана през последните години за намаляване на бройките, финансирани от държавата. Второто място вече заема „Педагогика“ (17 083), трето - „Медицина“ (13 271). Доскорошният участник в Топ 3 - "Администрация и управление" вече е по-назад.

В сравнение предходната година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се наблюдава в направленията „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366), а най-голямо намаление има в направленията „Икономика“ (1098) и „Администрация и управление“ (471).

Чуждестранни студенти

Запазва се тенденцията за увеличаване дела на чуждестранните студенти, концентрирани в медицинските специалности.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2022 г.

Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Теория и управление на образованието“ (16%), „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

Наука

Данните показват продължаващо повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2017-2021 г. е над 20 500 и надхвърля с около1500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 19 000. Броят на публикациите в Scopus през периода 2017-2021 г. е малко над 21 000 и надхвърля с над 2600 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.), когато те са били приблизително 18 400. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus. Индексът на Хирш е число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2022 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени през 2020 година социологически проучвания сред студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища, както и сред работодатели.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1915

1

Читателка

14.11 2022 в 13:18

Бегъл прочит на приемът по направления в българските университети може да ви изправи косите:
Детски учителки се обучават в Технически университет - София
Специалисти по администрация и управление и социални дейности се обучават в технически колеж в Ловеч...
 
X

Предизборно със Светльо Витков