Конкурс за есе: В Трън всичко е спокойно – мина няма

Прочетох случайно горното „есе“ на Владимир Каролев, хоноруван застъпник на проекта за златодобив в община Трън. Явно още се бунтува срещу резултата от местния референдум, с който трънчани отхвърлиха инвестиционното предложение на неговия поръчител. Негодува, че настоящият конкурс за есе на Offnews дава глас на новото самочувствие и творчески дух, характерни за Трънско след вота. Вероятно минната индустрия се притеснява от трънски развой в други части на страната.

„На западния фронт в Трън“ наистина всичко е спокойно. Г-н Каролев и други представители на минното дружество „Евромакс сървисиз“ не са смущавали цели две години. Трънчани могат спокойно да си вършат работата. Споделят, че докато минното лоби е на нивото на горното „есе“, минна опасност за общината няма. Е, посмяха се малко на „есето“.
Този път обаче Владимир Каролев поставя своеобразен рекорд – от 9 изречения, само едно с вярно съдържание. То е: „А в Трън е еко красота“. Всичко друго – фалшиви новини. Трънчани започнаха да се майтапят, че думите „консултант“ и „игнорант“ имали общ корен. Как да се сърди човек на развенчаващото им чувство за хумор...?
Наскоро чух г-н Каролев съвсем сериозно да твърди, че в планинските райони друг смислен поминък освен мини и ски писти нямало... Незнайно защо асоциирах изказването на неолиберала Каролев с наивнaта фраза на комуниста Ленин: „комунизмът е съвестска власт и електрификация на държавата“. Замислих се . Не прибързаха ли трънчани с негласното обявяване на г-н Каролев за персона нон грата в своята община? Не трябваше ли преди това да го поразведат из Трънско и да

му покажат многообразието от дейности, съставляващи поминъка им? Много би научил в такъв спонтанен „уъркшоп“. Щеше да осъзнае, че откакто свят светува, реалността винаги е била по-сложна от конвенционалните представи за нея! Че човек не бива да насилва света в ограничените си представи, а е по-добре да отвори представите си за реалния света.
Нека проверим сега твърденията от горното му „есе“.
1. В трънско „работа няма“.
Броят на работните места в общината наистина е ограничен. Това обаче не означава, че трънчани стоят без работа. Дори само грижите, които полагат за личните си стопанства и охолните си къщи са достойни за уважение. Освен на територията на общината много млади и добре квалифицирани местни хора работят в Перник и София. Близките два града са на разстояние само 50км и 80км от общинския център. И в САЩ, и в Западна Европа, които обикновено ползваме за еталон, голяма част от населението в малки провинциални общини работи в близък град. Според немската статистика немалко германци от източните провинции пътуват ежедневно от жилището до местоработата си до 200км в една посока.
По-интересно е обаче посланието, което лобистът на минния бранш г-н Каролев влага в това „работа няма“. Всеки, запознат с кампанията му по налагане на проекта за златодобив в трънско, разбира подтекста: работа щеше да има, ако бяхте допуснали мините. Направих кратко собствено проучване, за да проверя, доколко на г-н Каролев може да се вярва. Само на 20км от Трън, в Брезник, 2016 г. отвори нова мина. До сега нито един трънчанин не е нает на работа там. Броят на наетите от Брезнишко, общината-домакин, е...6 човека. Останалите служители на златодобивното дружество са от вътрешността на страната.

2. „Единствената екопътека в планината е затворена, защото е опасна.“
С тази зашеметяваща неистина г-н Каролев си запазва челно място в хрониките за безотговорно говорене. В ерата на Гугъл, поне там да бе направил справка. По моя информация Трънско към момента разполага с над 40 км поддържани пътеки за планински преход. Местното туристическо дружество дори скоро ще завърши една от най-дългите еко пътеки в България. Дължината й ще е над 30 км, от Драговци, махала на село Филиповци, до вр. Руй. Всичко това само за около година време...
Ами ако г-н Каролев бе участвал в организираните изкачвания на върхове в Трънско, българската община с най-голям брой планини? Ето впечатления от едно такова изкачване, състояло се на 27.01.2019: https://www.youtube.com/watch?v=4IvaC7lJnPY&feature=youtu.be&fbclid=IwAR3fmbfURtlgRpc_G4DfCWnlQgzOi6gGK6aN4lpH5J9izt6XqVFVoCGxkw0. Дали пък реалния допир с трънската природа не би се превърнал в ключово изживяване за софиянеца Каролев, след което да го видим в редиците на природозащитниците? Тези туристически походи редовно привличат любители на планината от цяла България. След местния референдум трънско има приятели дори по целия свят.

3. „Бракониерите продължават да ловуват по баирите наоколо където цигани сечат на воля.“
И тук г-н Каролев показва единствено богато въображение. Ловният бизнес в Трънско има дълги традиции. Ловните стопанства са добре организирани и бракониер едва ли би оцелял... А ако вместо пейоративната измислица „цигани сечат на воля“, за Трънско бе казал, че общината има големи възможности в дърводобива, дървообработката и въобще в дейностите на горското стопанство, щеше да е казал самата истина.

4. „Еко селището и еко биоземеделието се планират за следващото хилядолетие“.

Ех, ако консултантът Каролев бе прочел пътеписa "Какво? Швейцария ли?…", в който Алеко Константинов споделя впечатленията си от трънската природа... Сигурно нямаше ехидно да злослови за нея. Алеко, Щастливецът, гледайки ждрелото на р. Ерма, пише,: „Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!“

След преживян дълъг период на апатия съживяването на туризма в трънско е факт. Давайки си сметка за своите природни, религиозни и исторически забележителности, общината още в 2013 г. взима решение за приоритетното му развитие. За разлика от други общини тук преобладават местни инициативи. Стягат се къщи за гости. Създадоха се нови фестивали. На годишнината от референдума в града за пръв път пя Васко Кръпката, символът на борбите за справедливост и човешки права. В Трън съвсем скоро предстои да отвори етнографски музей. Има бум на поклоннически туризъм. Ремонтът на трънския манастир и предстоящото откриване на манастира в Лева река допълнително ще го подпомогнат. Пустеещият от години мотел край Слишовци се ремонтира и след откриването си ще предлага дори фитнес. Има гражданска инициатива за възстановяване на слишовския паметник-камбанария, който с камбанен звън е оповестявал на българите, останали в пределите на Сърбия, че не са забравени. Миналата година Кауфланд избра Трън за провеждане на своята програма за тийм билдинг. В с. Банкя пък отвори ново заведение, което вече се преустройва с двоен капацитет. (Очаква се скоро там отново да заработи и бутилиращото предприятие за минерална вода.) Къщите за гости в Горочевци работят успешно и току що дори бяха купени от българка, живееща във Франция. Подготвя се състезание по планинско колоездене в планината Руй. Има и идея за турнир по катерене на Ждрелото на р. Ерма. В подобни прояви в миналото са участвали катерачи от цяла Европа. Мога да изброя още много нови инициативи. Всичко това само за период от година и половина след референдума. Говорим за община със само 4600 жители!
Що се касае до биоземеделието, да си беше направил труда г-н Каролев да види, че почти всяка трънска къща има еко зеленчукова и еко овощна градина. Традициите в тази област не са прекъсвани от векове. Хранителният режим на повечето трънчани можеше да е разработен от специалисти на Световната здравна оргнизация. Хората в големия град могат само да мечтаят за такава полезна и незамърсена храна. Бавно, но сигурно и предприемачеството в областта на селското стопанство се разраства. При това и биологичният, и конвенционалният му вариант.

Увеличава се броят на животните и добитото от тях мляко. Модерен рибарник отвори в близост до Ждрелото на р. Ерма. Производството на картофи всяка година година увеличава добивите.
Нападките срещу острия молив на проф. Дайнов, поместени в края на „есето“ на г-н Каролев, смятам да не коментирам. Едва ли острият молив на Евгений Дайнов може да навреди някому повече, отколкото неискрени препоръки на минен лобист.

Още по темата

03/03/2019

Общество

Две първи награди в конкурса за есе: Трънско след референдума

Следете новините ни в GoogleNews