Основни хранителни и нехранителни продукти поскъпват и се очаква цената на парното да се увеличи двуцифрено още от януари. За това алармират от Конфедерация на независимите синдикати в България. Според президента на КНСБ Пламен Димитров ни чака тежка зима и е възможно хората да излязат на улицата. 

От КНСБ са направили експресно проучване за промяната в цените на основни хранителни и нехранителни стоки. От резултатите става ясно, че няма съществен ръст при цените спрямо края на август, но на годишна база увеличението при някои храни е с двуцифрен процент. Според КНСБ разликата в цените през октомври и август по-скоро се дължи на сезонните плодове и зеленчуци.

На годишна база има сериозно увеличение на цените на брашното и морковите – съответно с 10 и 16%. С над 20% са поскъпнали зелето, червените чушки, доматите и краставици. Олиото е с 43% по-скъпо. При месата, млечните продукти и захарта КНСБ отчита по-плавно увеличение на цените. Покачва се и цената на хляба, на годишна база - с 5.5%.

Горивата също са осезаемо по-скъпи. "Годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната - бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а икономичният пропан-бутан е с 51.7% по-скъп спрямо септември 2020 г.", предупреждават от КНСБ.

Заради поскъпването КНСБ настоява минималната заплата да стане 700 лева от 1 ноември, а от 1 януари да е 764 лева. Синдикатът искат от 1 декември линията на бедност да стане 460 лева и на тази база да се преизчислят всички социални плащания за подпомагане на уязвимите групи.

Очаква се поскъпване на парното от януари. Синдикатът настоява за преразглеждане целевата помощ за отопление с очакването близо 2,3 млн. българи да ограничат разходите си за отопление. „Те трябва да бъдат целево подпомогнати, тъй като в момента в обхвата на помощта са около 345 хил. души, а общата сума е 525 лв. Този обхват трябва да се преразгледа и разшири, както и да се вдигне помощта за януари, февруари и март", категорични са от КНСБ.

Синдикатът предлага и на всички безработни с минимално обезщетение да се изплатят допълнителни 120 лв. за последните три месеца на годината.

"Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 г. в Еврозоната с мизерна минимална заплата, която е по-малка от 500 евро", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на онлайн пресконференция, цитиран от БТА. По думите му формално няма подобно изискване, но прибалтийските страни преди влизането в Еврозоната са повишили минималните си заплати с 20% в предходните няколко години.

Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6%, затова от синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства. Синдикатът иска още да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според тях предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени, не е достатъчно, за да може възрастните хора да покрият основните си разходи.

Димитров призова управляващите и политиците да предприемат мерки за компенсиране на уязвимите групи, защото ни чака тежка зима и е възможно хората да излязат на улицата.