“В момента в България има галопираща инфлация. Огледайте се в държавите в Европа, тези, които са в еврозоната, има държави, които са в пъти с по-висока инфлация.“
Думите са на Цончо Ганев от партия “Възраждане” и са изречени от него в качеството му на кандидат за народен представител в предизборно интервю по БНТ на 6 ноември 2021 г. Контекстът на изказването му е бъдещето членство на България в еврозоната.
Подобна теза бе неколкократно изразена и от ВМРО. Според лидера на партията (вече в оставка) Красимир Каракачанов, инфлацията е галопираща. Още през лятото от формацията поведоха национални протести “срещу скока на всички цени”. Тогава те обявиха, че “идва страховита инфлация” и че “т. нар. партии на промяната хвърлиха страната в несигурност и спекула“.
Темата за прекомерно повишаване на цените се дискутираше често в предизборната кампания. Какви са обаче фактите?
Какво представлява инфлацията и кога е галопираща?
Инфлацията е паричен феномен, при който е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули. Това би означавало, че за 1 лев днес можете да купите по-малко от вчера. Когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо отражение имат цените на продукти, за които харчим повече – например електричество.
Всички стоки и услуги, които домакинствата потребяват в течение на годината, формират т. нар. „потребителска кошница“. Всеки продукт в кошницата има определена цена, която може да се променя с времето. Годишният темп на инфлация представлява цената на цялата кошница в даден месец в сравнение с цената ѝ през същия месец на предходната година.
В този смисъл – инфлация в България наистина има, както има и в целия Европейски съюз. Официалната статистика на НСИ показва, че на годишна база тя достига 6% в България. Последните данни на Евростат за октомври показват, че средната норма на инфлация в ЕС е 4,1% на годишна база.
За да говорим за галопираща инфлация обаче, покачването на цените трябва да е между 20 и 200% годишно. Както е видно от данните, такова нещо няма не само в България, но и в целия Европейски съюз, където дори страните с по-висока инфлация от България са далеч под прага от 20%.
В същото време Европейската комисия очаква средна инфлация за еврозоната от 2,4% в края на годината със забавяне до 2,2% през 2022 г. и продължаващо намаляване през 2023 г. до 1,4%. Българското министерство на финансите прогнозира средногодишна претеглена инфлация от 2,4%.
За последно такъв тип инфлация в България се наблюдава през 1996 г., когато цените се покачват със 122% спрямо 1995 г. През следващата 1997 г. вече говорим за хиперинфлация. Тогава покупателната стойност на парите спада с от няколкостотин до няколко хиляди процента и то за кратък период от време. В един момент през този период България дори регистрира най-високата инфлация в света.
Макар да не може да се говори за галопираща инфлация на потребителските цени като цяло, такава има при отделни стоки – например цените на природния газ на международните пазари са се увеличили с над 200% само за година. Но това не значи, че цената на природния газ влияе пряко и пропорционално на вдигането на цените на всички стоки и услуги за крайните клиенти. При всички положения обаче, цените на енергоносителите и на суровините играят роля в определянето на крайните цени.
На какво се дължи увеличението на цените?
На първо място – на пандемията. Когато светът изпадна в икономическа криза, причинена от здравната, правителствата по целия свят започнаха да предприемат мерки, които да предпазят бизнеса и гражданите от последствията. Именно заради това, казано просто, централните банки започнаха да печатат пари и да ги изливат в икономиките.
Увеличаването на паричната маса в една система винаги води до проинфлационни процеси. Такова е и официалното обяснение за инфлацията, която не е просто повишение на цените (което може да бъде факт и поради естествени пазарни движения), а в повечето случаи е следствие на конкретна парична политика, както свидетелства и глава 4 в това обяснение за ценовата стабилност на ЕЦБ. Тоест, инфлацията е естествена реакция на опитите на световните правителства и централни банки да подпомогнат своите граждани в кризата, и в този смисъл – повишението на цените не е нито изненадващо, нито неочаквано.
Що се отнася конкретно до България – инфлацията у нас е “привнесена”, тоест причинена от външни за страната фактори, най-вече от “наводнението от пари”, което Европейската централна банка предприе през пандемията (българският пазар и европейският са свързани, както са и родният лев и общата европейска валута). Така смята и главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски в интервю пред БНТ. България сама няма право да печата пари, заради условието на Валутен съвет, в което се намира.
В допълнение, пандемията първоначално предизвика шоково свиване на световното потребление. След излизането на ваксините обаче, търсенето започна бързо да расте и икономиките тръгнаха стремглаво нагоре, докато голяма част от производителите не бяха готови да задоволят новите поръчки. Това също допринесе за увеличението на цените на базово ниво. В икономиката този феномен е познат като “инфлация-търсене”, както пояснява бившият финансов министър Петър Чобанов в свой материал за инфлацията.
Всичко това означава, че увеличението на цените ще започне плавно да намалява, когато веригите на доставки се възстановяват в нормален обем и когато централните банки започнат да намаляват своите стимули към икономиките.
Проверено:
Твърдението, че в България има галопираща инфлация, е невярно.
Йордан Бързаков е завършил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Климент Охридски“. Професионалният му път започва в предаването „Господари на ефира“, преминава през други телевизионни проекти и няколко печатни медии. От 2019 г. работи в Клуб Z. Занимава се основно с финанси, икономика, енергетика и транспорт. Публикува и по теми, свързани с Близкия изток и региона.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)