Днешният ден беше обявен за „Ден на българо-израелското единство“. Решението за това взеха Община Кюстендил и Регионалният исторически музей на Кюстендил. Датата 25 октомври е избрана заради два събитийни повода - 21-годишнината от откриването на къщата музей на Димитър Пешев в Кюстендил и войната, която от 7 октомври се води между Израел и "Хамас". 

По време на събитието гостите поднесоха цветя на паметника на спасителите от Кюстендил както за да почетат тяхната памет, така и да почетат паметта на жертвите на войната между Израел и "Хамас", която избухна преди няколко седмици.

Всички присъстващи имаха възможност да разгледат къщата музей на Димитър Пешев. Специално внимание гостите обърнаха на мобилна изложба, посветена на кюстендилската акция за спасяване на българските евреи, която се помещава на втория етаж на къщата музей.

Къщата музей "Димитър Пешев" е резултат от съвместна инициатива между Община Кюстендил и Съюза на българските евреи в Израел. За успешното реализиране на проекта най-големи заслуги имат покойният кмет на града Кирил Алексов и бившият посланик на Израел Емануел Зисман. Музеят е символ на българо-израелското сътрудничество. В него е разположена единствената експозиция в България, специализирана по темата за спасяването на българските евреи.

В къщата музей експозициите описват събития, разиграли се по времето на Втората световна война, както и историята за решителния пример на петимата кюстендилци – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Димитър Пешев, Иван Момчилов и Петър Михалев. За своето дело те получават признанието – „праведник на света“ от мемориала „Яд Вашем“ в Израел и орден „Стара планина“ в Република България.

"През последните дни техният пример е особено важен, защото страданията, предизвикани от терористичната атака на 7 октомври 2023 г. срещу мирни граждани в Израел, напомнят за най-тъмните времена на Холокоста", отбеляза директорът на къщата музей доц. Ангел Джонев.

Архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия епископ Исак се обърна към гостите на събитието като направи препратка между участието на Димитър Пешев и останалите кюстендилски праведници в спасяването на българските евреи и библейското слово.

„Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове божии, не онези, които са смирени по сърце, по душа, които имат вътрешен мир, а онези, които се стремят този мир да е не само вътре в тях, но и около тях. Това го показаха и доказаха тези бележити български мъже кюстендилци ведно с духовниците, които положиха отново в изпълнение на Христовите думи живота си в името на делото – да бъдат спасени хиляди български евреи и предотвратиха депортацията и убийството на много мъже, жени и деца. Нека да помним техния пример, да следваме делото им и в живота си да се стремим да бъдем миротворци като тях. Вечна и блажена да бъде паметта им", каза епископ Исак. 

Исак Гозес – журналист, писател и наследник на спасени евреи от Ямбол също сподели с гостите своите възгледи относно вредата от мълчанието.

„Който е ходил в музея „Яд Вашем“ в Израел, е виждал една по-тъмна зала, в която има много светлинки, и е чувал как един монотонен глас почти денонощно чете имена – десетки, стотици, милиони – на всички загинали в лагерите на смъртта. Благодарение на случилото се в България тези имена са с 48 000 по-малко. По време на подписването на декларацията на Димитър Пешев един от депутатите, положили подписа си, е казал: „Ние не спасяваме евреите, ние спасяваме честта на България“, започна Гозес.

Той разказа как мълчанието е присъствало в неговия град, неговия квартал, неговото семейство и неговото детство. 

„Аз съм роден в Ямбол, където навремето имаше еврейска махала, синагога и еврейско училище. Във всеки еврейски дом там имаше по едно кокалено копче. В моя дом то стоеше в джоба на най-новия костюм на баща ми, който носеше само по празници. Много обичах да играя с него. Беше много красиво – жълто. Като го вземех, баща ми много ми се караше. Казваше ми: „Остави го там“. Аз не знаех какво е това копче и никой не ми каза. По-късно разбрах, че това е била жълтата звезда, която те са носели. В еврейската общност в моя роден град не се говореше за миналото, не се говореше за спасението. Може би са го приемали като даденост, като нещо, което е трябвало да се случи и се е случило. Не се знаеше кой, кога и как го е направил, а и нямаше откъде да се знае. Откъде можеше да знаем в Ямбол какво се е случило в Народното събрание, какво е казал царят и кой е Димитър Пешев. Мълчанието продължи много дълго“, сподели журналистът.

Исак Гозес си спомня и за първото посещение на САЩ от президента Желю Желев по случай голям форум, свързан с Холокоста и спасените евреи и как той напуска залата, защото името на България не се споменава наред със страните, които са дали своя принос за спасяването на евреите.

Няколко години по-късно самият Гозес в качеството си на журналист посещава Стокхолм заедно с президента Петър Стоянов. Повод за това пътуване се оказва отново форум, посветен на темата, на който присъстват държавните глави на страни от цял свят. Тогава Петър Стоянов държи слово, което има за цел да информира международната общност, че в България са спасени 48 000 евреи. Очакванията на Стоянов тогава, по думи на Гозес, са на следващия ден да бъде приета декларация по въпроса, но протест препятства приемането на декларацията.

Мълчанието е пренесено и в сферата на културата, твърди журналистът. Филми като „Звезди“, които са отличавани с престижни международни награди, по негови думи, не са били излъчвани в българските киносалони.

„Отне много време да се чуе за хора като Димитър Пешев, а онова, което се чу, е крайно недостатъчно“, заяви той.

Според него именно мълчанието е причината българския подвиг да няма достатъчно силно признание.

„България има много светли страници в историята си, спечелени битки като тази на Шипка, но всички те са свързани с проливане на кръв на хора, както от едната страна, така и от другата. Спасяването на българските евреи е единственото грандиозно събитие, спасило живота на 48 000 души, без да е пролята капка кръв“, сподели мисъл, запечатана в съзнанието му, журналистът.

На събитието присъства Христина Пипова – актриса и музикална изпълнителка: 

„За съжаление, в момента съм твърде емоционална по темата за случващото се в Израел. Думите са излишни. Искам с песен да изразя своята съпричастност“, каза Пипова и изпълни песента "Евкалиптова гора".

Според доц. Ангел Джонов отговорите на въпросите за факторите, довели до спасяването на българските евреи, могат да бъдат открити само тогава, когато споровете по темата напуснат политическата арена и се превърнат в интелектуално занимание.

По думите му днес имаме нужда от ден на българо-израелското единство, заради онова, което се случва в Израел днес и необходимостта да си припомним поуката от миналото, че малка група хора може да промени хода на историята.

„Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство - тя е преди всичко елемент на нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова на никого не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ“, цитира част от писмото на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов доц. Джонев.

Днес подкрепата си новата инициатива на Община Кюстендил, която носи името „Спасители на човечността“, засвидетелства група от български евреи, израелци и приятели на България. Групата заяви в писмо желанието си в града да бъде създаден център за толерантност и хуманизъм и дари 50 000 лева за неговото изграждане.