Киев към София: Не се месете във вътрешните ни дела

Украинското външно министерство изрази протест във връзка с приетата вчера от българския парламент декларация за административно-териториалната реформа в Украйна и защитата на правата и целостта на българската общност.

"Въпросите на административно-териториалното устройство на Украйна са от изключителната компетентност на органите на държавната власт в Украйна. За нас са съвършено неприемливи опитите за намеса на чужда държава във вътрешните дела на Украйна", се казва в изявлението на министерството на външните работи в Киев.

Вчера българският парламент прие декларация, с която протестира срещу плановете на украинския кабинет за административна реформа, която ще раздели Болградския район на Одеска област на пет общини. По неофициални данни в района живеят между 250 000 и 300 000 етнически българи.

Според Антон Киссе, депутат в Украинската Рада и представител на българската диаспора в Украйна, по темата потоянно има напрежение.

"Безусловно негласната столица е Болград. И не само за българите в Украйна, но и за българите в Молдова. Нямаше разяснителна работа, подход, затова естествено се създаваше напрежение", каза той в интервю за БНР.

Киссе посочи, че първият етап на реформата в Украйна е доброволното обединение на селата и градчетата, което трябваше да завърши в сряда, но се отложи за другата сряда. Тогава окончателно Министерският съвет ще има правото да приема решения за обединение на селата и без тяхното съгласие. Вторият етап ще е вече районното деление, при което броят на районите ще бъде намален.

Кметът на село Бабата в Бесарабия Петър Добрев заяви пред БНР, че тази реформа е започнала още през 2015-а и до 2019-а година е вървяла "от само себе си - хората искаха и се обединяваха". В момента неговото село е в Арцизки район, а след реформата се очаква да бъде част от Измаилски район, където също живеят българи.

Според него не може да се твърди категорично, че териториалната реформа застрашава българската общност в Украйна.

"Много общини, които планират да се формират, са основно от българско етническо малцинство, там, където живеят българите. С центрове в български населени места. Основно това са 80% от българските села да бъдат с български административни центрове. Затова не виждам голям проблем в това", посочи Добрев.

Следете новините ни в GoogleNews