Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA са най-ниските досега. Това стана ясно в началото на месеца, когато бяха публикувани данните за това кака са се справили 15-годишните с въпросите по математика, природни науки и четене с разбиране.  

Според резултатите на българските деца на теста PISA, които са едни от най-ниските за Европа цели 54% от учениците у нас са на критично ниско ниво по математика. 

Какви са въпросите по математика и колко са трудни?

Математическият модул на PISA проверява най-вече способността да се разсъждава логично и да се представят аргументи по убедителен начин.

"Математиката е наука, която борави с добре дефинирани обекти и понятия, които могат да бъдат анализирани и трансформирани по различни начини, като се използва „математическо съждение“, за да се получат заключения, за които сме сигурни. Учениците научават, че в математиката с правилни разсъждения и предположения се достига до резултати, на които могат да се доверят, че са верни", казват от ОИСР.

Ето няколко примера:

Задача за покупка на слушалки

Тази задача проверява уменията на учениците да вземат на решение при конкретни обстоятелства. 

Подреждане на плочки

Тази задача проверява аргументирането и изчислителното мислене на учениците, както и това дали са способни да представят геометрично своите изчисления.

Красотата на степените

Това е една от задачите за аргументиране с различна сложност. Учениците следва да констатират явление, свързано с нарастване/намаляване, въпреки че контекстът на тази задача е по-абстрактен.

Още задачи от математическия модул на PISA вижте ТУК.

Програмата за международно оценяване на учениците PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проверява качеството на образованието. PISA е тест, който изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Това е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование. Затова и изследването е създадено да мери доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и с глобалния свят. PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации.

До сега изследването се провеждаше на всеки три години, но последното издание беше отложено с една година поради пандемията от Ковид-19. Дългоочакваните резултати показаха, че нивото на българското образование е по-ниско от средното в Европа. Българските ученици са премерили знанията си със свои връстници от над 80 държави и региони, взели участие в PISA 2022.

Във връзка с ниските резултати на учениците у нас МОН планира да направи основни промени в образователната система. Дългосрочните мерки, предвидени от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков са насочени към промяна обучението и оценяването, за да се намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания, а активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и към възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.

МОН въвежда ново входно равнище за учениците от 9-и клас. Ще има и изходен тест за осмокласниците - за усвоени умения по различни предмети, а не върху конкретен материал. Новите тестове ще важат от 2024 година и очевидно се въвеждат във връзка с по-доброто представяне на учениците ни на тестовете PISA

"Горещо препоръчвам типовете задачи за PISA не просто да бъдат някъде встрани, а да станат стандарт как ние се опитваме да учим нашите деца да използват знанието, да комбинират различни факти, да правят заключенията и да се научат да мислят", заяви министър-председателят на България акад. Николай Денков на образователен форум преди седмици.