Фрапиращ спад: Резултатите на 15-годишните на теста PISA най-ниските досега

Десислава Колева 05 декември 2023 в 11:36 8767 7

Ученици

Снимка GettyImages

Ученици - илюстративна снимка

Учениците в България имат по-ниски резултати от средните по математика, четене и природни науки, показаха резултатите от международното изследване PISA тази година. Резултатите на деветокласниците ни са и най-ниските досега от началото на тестването у нас и достигат тези от 2000-2006 г.

В централата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) днес бяха представени резултатите от миналогодишното издание на изследването.

Резултатът за България: в синьо е средният за страната резултат, а в оранжево - средният за всички държави, в които се провежда изследването.

Математика

В България 46% от учениците са стигнали до второто ниво по математика, което е значително по-малко от средното за изследването 69 %. В този математически модул се проверява дали учениците могат да интерпретират и разпознават, без директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или конвертиране на цени в различна валута). Цели 54% са на критично ниско ниво.

Едва 3% са с високи резултати по математика, което означава, че са покрили ниво 5 или 6 от математическия модул на теста на PISA. Средното за страните, включили се в изследването, е 9 %, а шест азиатски държави водят класацията с най-голям дял ученици с такива постижения: Сингапур (41 %), Китайски Тайпе (32 %), Макао (Китай) (29 %), Хонконг (Китай)* (27 %), Япония (23 %) и Корея (23 %).

Сходни са резултатите при четивните умения - 53% са с най-ниско ниво на умения, а при природните науки тази група е 48%.

Четене с разбиране

Около 47% от учениците в България са стигнали до второ или по-високо ниво по четене, при средно 74% за всички участвали страни. В тази част тестът PISA проверява способността на учениците да определят каква е основната идея в текст с умерен обем, да намират информация въз основа на ясни критерии и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато са изрично насочени да го направят.

У нас едва 2% от 15-годишните участници са се справили с 5-ото ниво по четене при средно 7%. Това е делът на учениците, които могат да разбират дълги текстове, да боравят с абстрактни или противоречащи на интуицията понятия и да правят разлика между факти и мнения, въз основа на данни, свързани със съдържанието или източника на информацията.

Природни науки

Около 52 % от българските ученици са достигнали до второто базово ниво на въпросите по природни науки. Това отново е значително по-малко от средното за всички участници в изследването - 76%. Въпросите по природни науки целят да изследват дали учениците могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и могат да използват тези знания, за да определят в прости случаи дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Оказва се, че едва 1% от българските ученици са показали високи резултати по природни науки, достигайки до двете най-сложни нива - 5 и 6, като средната стойност при изследването е 7 %. Този 1% са учениците, които могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си по природни науки в най-различни ситуации, включително непознати.

Трябва да се отбележи, че резултатите падат при почти всички страни в сравнение с последното изследване от 2018 г.

PISA изследва процесите в образованието, като се оценяват постиженията на учениците в три области – четене, математика и природни науки. До сега изследването се провеждаше на всеки три години, но последното издание беше отложено с една година поради пандемията от Ковид-19. Дългоочакваните резултати, които бяха представени днес, показаха какво е нивото на българското образование. Българските ученици са премерили знанията си със свои връстници от 83 държави и региони, взели участие в PISA 2022.

PISA на практика е тест, който изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Това е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование. Затова и изследването е създадено да мери доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и с глобалния свят. PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации.

На пресконференция в понеделник министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи мерки за подобряване на представянето на българските ученици, които през годините не показват задоволителни резултати в изследването PISA. Дългосрочните мерки, предвидени от министъра са насочени към промяна обучението и оценяването, за да се намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания, а активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и към възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.

"От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи не са с добри резултати", каза министър Цоков.

Обявяването на резултатите гледайте в реално време ТУК.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11472

7

Zmee

06.12 2023 в 08:57

Хората допускат много лесно, че проблема е в образованието.
Ако можеше да направят извадка на българите само в Чикаго как се представят на PISA щеше да е много показателно какво се случва.

1220

6

хr4

05.12 2023 в 20:04

Какво може да се очаква когато родителите са галфони?

1040

5

Wild Turkey

05.12 2023 в 17:12

Само в въвеждане на нови и нови тестове нищо няма да стане. Трябва пълна модернизация на образованието. Като начало могат да се изхвърлят на бунището темите по литература. От това по-голямо зубрене на глупусти няма.
Спокойно може да се заменят с есе от 1 странничка.
Един комплексен тест в края на годината който изисква ключови знания по изучаваните предмети може да замести всички тестове по всички предмети.
Същото може да замени и зрелосните изпити по всеки предмет.

22547

4

dolivo

05.12 2023 в 15:46

Глупости

Циганята разводняват

Просто българина не прави деца

Или се предава лесно, и не обучава циганчетата

500

3

демотиватор

05.12 2023 в 14:30

Както е тръгнало скоро теста ще е: (ジ)

1. Какви видове камъни има в околността, как да ги дооформяме и използваме?
2. Плодове, корени, листа, треви наоколо- кога ги събираме и за какво?
3. Как си правим сандали, наметка, набедрена превръзка, заслон от каквото намерим/добием?
4. Палене на огън с кремък или триене на дърво (за напреднали)
5. Правене на лък (за напреднали)
6..........
7..........
..........................

-529

2

6екеr4о

05.12 2023 в 13:51

Синът ни миналата година завърши висшето си образование и тръгна по интервюта за работа. Възмутен разказваше, че като вИдели, че умее да казва "Добър ден" били много учудени...

Косвен признак за нивото на българското образование!

17439

1

мнение от IP

05.12 2023 в 13:47

На учениците в България не е оставена и една секунда време да мислят....Те трябва да учат, да помнят, да пишат безкрайни домашни понякога и да ходят на частни уроци за теста след седми клас. Освен стрес и желание просто някак да преминат този незнайно защо създаден Рубикон след седми клас, друго няма. Не могат просто да отделят време за анализ на нещата, за размисъл, за подреждане и извличане на важното от учебния материал. Не е нормално дете след 7 часа в училище да отделя още два часа за домашни и след това да има 2 часа частен урок. И така всеки ден. Осмислянето липсва и дори най-добре справящи те се не смогват с това.