Как ромите се включиха в политиката в първите години на демократична България

OFFNews Последна промяна на 08 април 2017 в 19:25 7661 6

Снимка pixabay

Днес, 8 април, е Международният ден на ромите. По този повод ви предлагаме малко познати факти как ромите се включиха в политическия живот в първите години след 10 ноември 1989 г. Предостави ни ги Христо Николов, експерт по ромска проблематика. Той е записал разказите и спомените на Симеон Благоев - активист на ромското движение в България и учредител на Демократичен съюз „Рома“, Димитър Георгиев - активист на ромското движение в България и учредител на ,,Проект Права на Човека” и Антон Маринов - активист на ромското движение в България.

Първата организация на ромите в България е създадена по инициатива на шуменци, като за председател и пълномощник е избран Шакир Мехмедов Пашов, а цялата дейност, реализация и срещи са се водили от Руси Забунов, Али Чаушев, Акив Мюмюн и Али Топалов. Tова е Културно-просветната организация на циганите в България, както се нарича през комунистическо време, а след 1990 г. я преименуваха на КПО на Ромите.

Главният човек и говорител на тази организация е Али Чаушев. Той е първият, който се е срещал с Махатма Ганди и който е помолил индийския президент да признае, че ромите в България си имат историческа родина и че това е Индия. След това Али Чаушев пострада. Той беше пребит и убит заради това, че е защитил своя интегритет. След неговата смърт индийският президент призна, че ние, циганите, сме техен народ и тяхна националност.

През 90-те години беше масова практика да не се коментират проблемите на ромите, поради страх от загуба на работа или от други притеснения.

Между 1990 г. и 1995 г. страната се променяше, ставаха всякакви промени, всички искаха да участват в промените. През 1991 г. и ромската общност започна да се пропуква, ромите започнаха да се съмняват един в друг.

В края на 1989 г. имаше само една ромска организация и това беше Демократичният съюз „Рома“ с председател Мануш Романов. В тази организация членуваха всички лидери на ромската общност.

Там членуваше и Руси Забунов, живата история на ромския етнос. Той е бил водопроводчик, преследван заради събранията, които е инициирал през 60–те и 70–те години във „Факултета“ и във Филиповци. Агенти на Държавна сигурност, също роми, го наклеветяват и той е затворен, а след това и интерниран.

На Кръглата маса демократите заявиха, че искат да включат в новата Конституция всички народности, които живеят в България – българи, турци, роми и други, а в „други“ влизат руснаци, албанци, гагаузи и т.н. Те бяха формулирали десетте принципа, които после щяха да залегнат в Конституцията, основният документ в държавата.

В края на 1991 г. се насрочи дата, на която и ромите да се съберат на своя Кръгла маса, в Демократичния съюз „Рома“, където да се обсъждат същите въпроси – как да се обединим, какво да искаме и т.н.

Идеята е ромите да излязат с единно мнение по въпроса за демократичните промени в страната. Срещата се провежда в кв. „Факултета“, в местността „Жабарника“, в читалището. Там присъстват лидери от цялата страна – от Шумен, от Стара Загора, от Сливен, от Варна и от много други места. На срещата се изказва Мануш Романов, който предварително е разговарял и с лидерите на турското малцинство в България. Там се изказват Васил Чапразов, Васил Данев от Варна, Руси Забунов и Евгени Забунов, който е негов племенник от Шумен.

Предварително е взето мнението на ромите от страната за тази среща за решение, което да се вземе, с което да отидат при българите (при демократите, присъстващи на кръглата маса) със своите искания.

Ромите искат да запазят принципите си и начина си на живот и така да влязат в обществото, а не да се асимилират. Те искат да имат думата как да се организират и как да живеят, как да бъдат запазени техните права, как да не ги бият, как да не ги унижават, как да не ги затварят и да не ги обиждат (както са имали навик това да правят милиционерите на стария режим).

Грешка на демократичния преход е, че на голямата Кръгла маса, на която заседават бившите комунисти и новите демократи, ромите в началото не са допуснати. Вратите са затворени пред тях и Мануш Романов не успява да се включи в разговорите на Кръглата маса.

Все пак неофициално той е поканен да изрази мнението си, и той заявява, че ромите имат готов документ, в който са изложени вижданията им за начина, по който да станат неразделна част от българското общество, като участват равноправно в политическия и обществен живот на страната.

Поради натиска на ромската общност през 1992–1993 г. СДС предлага на Мануш Романов да стане народен представител. Кандидатурата му е предложена от ромите, които поддържат идеята ромското малцинство да има една политическа линия, една политическа организация и тази организация да бъде „Рома“. Мануш Романов успява да влезе в парламента като депутат.

През 1994 г. се прави една национална конференция в Двореца на децата, официално като последно събиране.  Обсъжда се ще остане ли една организация или всеки ще си тръгне по пътя.

Един предлага да е на принципа – има един "вожд" и всички други го слушат. Има и друго предложение - комбиниран принцип: 5 човека, по региони, на национално ниво да организират ромите – в София, Пловдив, Варна и в цялата страна. Тоест, и по региони, тези 5 човека за цялата страна управляват по два месеца и се ротират. Това е конфедеративен принцип – на два месеца се сменя председателят на организацията. Тогава този, който е председател, го следят другите трима – той как работи, критикуват го или му помагат. На срещата се скарват, тези хора се разделят и правят две организации.

Между 1991 и 1994 г., при Луканов и при Желю Желев, казват на ромите, че ще им дадат театър в Профсъюзния дом на културата „Георги Димитров“, да организират ромите, да има ромски пиеси, ансамбъл да имат, да си празнуват там празниците. Театърът не се случва, тази сграда не се дава.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12193

6

SC

09.04 2017 в 13:11

„Ромите искат да запазят принципите си и начина си на живот и така да влязат в обществото, а не да се асимилират.“
Ето, целият проблем в едно изречение.

12009

5

Nik68

09.04 2017 в 08:55

Костов категорично е индиец. То в Медвен - родното му село - просто други няма.

22188

4

Стефан

09.04 2017 в 02:58

Да, в първия месец. Депутат от управляващата партия.
А там поиска политическо убежище:)))

8165

3

meta11

09.04 2017 в 02:48

kostOFF

38251

1

Denis Rizanov

08.04 2017 в 21:13

Покрай изборите от един вестник се бяха сетили за прочутото телевизионно предаване в нощта на първите демократични избори /юни 1990-а/, което имах нещастието да водя.
Тогава Сърчаджиев се разплака, покрай „свидетелството“ на един пазарджишки циганин, който стана известен като „Човека с фланелката BOSS“. Сърчаджиев се разплака, а пък тринайсет години по-късно от „Всяка неделя“ стана ясно, че Босът е послъгал. Обаче Йоско стана символ на „дясното“ с плача си. А аз си казвам, че неговият плач щеше да има далеч по-голяма стойност, ако се беше случил във „Всяка неделя“ преди Промяната/Преврата. Канил съм го няколко пъти – а, както е известно, никога не съм зашивал устите на събеседниците си, тъкмо обратното – подритвах ги да кажат нещо по-солено. Ехе, какъв дисидент щеше да бъде, ако се беше разплакал тогава.