Как 30 души спират сечта в горите над квартал "Аспарухово"

Симона Костадинова 03 юли 2015 в 17:09 8703 1

На 19 юни 2014 година варненският квартал "Аспарухово" бе залят от огромна вълна, която разруши улици и къщи. Потопът не само помете всичко по пътя си, но и отне живота на 13 души, между които и малки деца.

Още след трагедията, която сполетя квартала, стана ясно, че в горите над "Аспарухово" се изсичат дървета. Тогава варненци заявиха, че основните причини за наводнението са именно масовата незаконна сеч и незаконните къщи, които бяха построени в дерета и водосборните зони на квартала.

Тезата им бе потвърдена от Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Съюза на архитектите в България (САБ), които с декларация заявиха, че трагичните последици от пороя е можело да бъдат избегнати, ако отводнителните канали за водата не са били блокирани с остатъците от незаконната сеч. В доклад на общински съветници от Варна, които са работили за изясняване на причините довели до трагедията, завяват, че сечта в района има връзка със случилото се. 

Държавните институции обаче обявиха, че това нямало как да бъде причина за случилото се в "Аспарухово" и виновни нямало.

Въпреки трагедията, сечта продължавала - и законната, и незаконната. В горите над варненския квартал "Аспарухово" до май месец тази година все още се изсичали дървета и то със сериозни темпове. Това в най-голяма степен се случвало в горите южно от "Аспарухово".

"След потопа, докато едни чистеха долу, други изсичаха горе и правят така, че следващият потоп да е още по- страшен. Това беше някакъв пълен абсурд. Изглеждаше, че те нямат никакво намерение да спрат. Явно нищо не ги трогваше - нито човешки животи, нито нищо", разказа пред OFFNews варненецът Галин Генчев.

Според него през последните години 2/3 от гората над "Аспарухово" била засегната от сеч - от нея 2/3 от законна и 1/3 от незаконна. Според някои от горските служители тя щяла да се възстанови, но според други се възстановявали "само едни храсталаци".

Това станало причина група от 30-50 варненци да се обединят около идеята със свои сили да се борят с проблема, за да не се стигне до втори подобен инцидент. Те се събрали през март тази година, направили си и фейсбук група, в която координират действията си - "Да спасим горите над кв. "Аспарухово".  Една от целите им е да ограничат поне законната сеч в района.

"Абсурдното нещо беше, че те дори и след наводнението продължаваха да си правят планираните сечи. Друг е въпросът дали процентът, който е трябвало да се изсече, е равен на реално отсечения. В крайна сметка след разговори с началниците на Североизточното предприятие и на горското във Варна, което е на тяхно подчинение, все пак те се съгласиха за този район сечта да бъде спряна", обясни Генчев, който е част от инициативата.

Групата варненци успяла само за два дни да сбере подписка, в която участвали близо 2000 души, за забрана за следващите 10 години на сечта в горите, от които водата се стича към "Аспарухово". Внесли я в четири институции - Община Варна, Държавно горско стопанство, РИСОВ-Варна и Регионалната дирекция по горите. Последните две излезли със становища, че това не е в тяхната компетенция. Общината пък заявила, че тези гори трябва да се запазят не само защото пазят от наводнения, но и защото са подходящи за туризъм.

Становището на общината

От горското във Варна, което управлява над 70% от горите над квартала, им изпратили официален отговор, от който станало ясно, че сеч в тези гори не се планира поне до 2017 г., освен ако няма болести по дърветата или пожари, които да налагат почистване на гората. 

След това решение законната сеч спряла. Единственият случай със сечене, за който от "Да спасим горите над кв. "Аспарухово получили десетки сигнали, след тяха проверка се оказало, че става дума за почистване на гората.

Незаконното изсичане на дървета също намаляло и сега варненците, които участват в инициативата разказват, че има само единични сигнали и дори да има изсичане то е минимално. Според Генчев причината за това е, че вече няма как хората от квартала да бъдат излъгани, че има разрешително за изсичане на дървета. 

"Може да има някакви малки нарушения, но те са доста по-ограничени. Вероятно това е и сега заради летния период. Има някакъв ефект, но колко ще е, ще видим есента и зимата. Тогава вече ще е истината", каза Генчев, който подчерта, че когато има сериозен обществен натиск институциите започват да си вършат работата. 

Директорът на  Държавно горско стопанство „Варна” обясни пред OFFNews, че до 2017 година трябва да бъде изработен новият Горскостопански план за следващите 10 години, който ще определя допустимия размер на ползването на горските ресурси. Затова не може да каже колко и къде ще се секат законно дървета. Той обаче увери, че ще има обществени обсъждания по темата.

След решението на горското стопанство групата започнала да провежда и информационни кампании сред жителите на квартала, за да ги научат как да подават ефективни сигнали, ако все пак видят нарушители в гората.

"След като имаме официално становище, че няма да се извършват сечи, това означава, че каквото и да извършва някой - то е неправомерно. Много често се случва разни хора, които незаконно секат и някой ги попита какво правят, да отговарят, че имат разрешение. И хората не знаят дали да вярват или не. Сега хората в района трябва да знаят, че няма разрешение за района, освен ако някаква основателна причина", каза Генчев.

Така те започнали да раздават листовки, на които са изписани телефоните на държавното горско стопанство Варна. Те създали и специално разработена карта на основата на горска карта, в която са отбелязани номерата на горските отдели. С помощта на нея, всеки може да подаде много прецизен сигнал за местоположението на нарушението в гората, което да доведе до своевременно пристигане на горските служители.

"Ние искаме да не стане така, че когато хората подадат сигнала, гората вече да я няма. Това искаме да не се случва никога повече. Гората е съсипана на много места", обясни Генчев.

Картата за сигнали, която създали варненците

Участниците в инициативата обаче алармират, че деретата не са почистени и "нещата са оставени така както природата ги е променила".

"След наводнението деретата на места станаха по-широки, появиха се скокчета. Но вътре в горските райони не е направено нищо за почистването на деретата. Обещаха да направят нещо по края на годината. Помним какво стана миналата година и ни остава само да се молим. Това е най-страшното, че не си взимаме поука", обясни Генчев.

Той каза още, че част от незаконните постройки, които бяха разположени в деретата, все още не са били премахнати.

От март досега варненците направили и няколко похода сред запазените гори и сред сечищата, извършени в последните 12 месеца около квартала. 

Последната им акция била в неделя и преминала под мотото „Да спасим горите край Аспарухово 4”. Те направили поход през сечищата в района, които завършил пред най-старото живо дърво в североизточна България – хилядолетния чинар, разположен в бившата фабрика „Първи май”. 

"Местните споделяха, че са чували шум от резачки още от 4 часа сутринта", разказват организаторите на инициативата. 

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Общество

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    НАТО възпира Армагедон от 1949 г. Свилен Спасов за новата книга от поредицата Власт и отговорност