Галъп: Българите, които не одобряват политиката на Русия, вече са повече от тези, които я одобряват

Международните политики на Русия и Китай се приемат като по-скоро дестабилизиращи за света и в това отношение глобалните нагласи не са се променили в сравнение с последните няколко години. Регистриран е сериозен ръст в позитивните нагласи към САЩ и най-голямата суперсила все повече се доближава до позитивната част на скалата. Оттеглянето на Съединените щати от Афганистан беше фактор за това, но не и ключов. Ключовият фактор се оказва смяната на президента Тръмп. ЕС остава единствената от четирите големи световни сили, която се приема традиционно позитивно в тази класация и дори допълнително подобрява своя резултат в сравнение с миналата година.

Това са някои от изводите и хипотезите от новото глобално изследване на възприятията за международните суперсили и техните политики, както и за ефекта на оттеглянето на САЩ от Афганистан. Изследването е проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2021 г. Изследването покрива 45 държави по света и повече от 42 000 пълнолетни граждани, представляващи около 2/3 от световното население.

Подобрението на глобалния образ на САЩ, в сравнение с предходни изследвания, най-вероятно е поради смяната в Белия дом. Изтеглянето от Афганистан като че ли не е изиграло особена роля за образа на САЩ. В самия Афганистан обаче негативните оценки спрямо Щатите бележат ръст. Известен ръст на позитивните оценки се регистрира в някои европейски страни и в Латинска Америка. Оценките на самите американци за държавата им се подобряват и, макар че все още са по-скоро негативни, отбелязват най-високия резултат през последните години.

В глобален мащаб (и очаквано) САЩ са възприемани в най-негативна светлина в Близкия изток, Русия и Западна Азия. Обратно, мнозинството от хората в Индия и Африка виждат по-скоро стабилизиращ на ефект международните политики на Америка. Хората в Русия (близо една трета от всички респонденти там) и в Европейския съюз изглеждат най-несигурни по тази тема.

Глобалният нетен резултат за САЩ – дялове на отговори „стабилизира“ минус дялове на отговори „дестабилизира“ – сега е -2. Преди три години беше -28.

Топ 5 държави, които смятат, че международните политики на САЩ стабилизират света са Виетнам (76% там казват, че Щатите стабилизират света с международните си политики), Албания (72%), Нигерия (72%), Филипините (71%), Кения (70%), Косово (70%) и Тайланд (64%).

Хората в Афганистан (72% казват, че политиките на САЩ са дестабилизиращи), Сърбия (71%), Ирак (70%). Палестина (68%) и Пакистан (63%) са най-твърди в мнението си, че международните политики на САЩ дестабилизират света.

Имиджът на Русия се запазва трайно негативен през последните години, макар че преди няколко години беше по-негативен. Една трета от участниците в глобалното изследване сега казват, че международните политики на Русия са стабилизиращи за света. Близо половината от анкетираните обаче смятат, че политиките на Русия дестабилизират. Една четвърт не може да формира мнение. Така глобалната нетна стойност за Русия е -17.

Международните политики на Русия изглежда са приемани в най-голяма степен за дестабилизиращи от хората в Австралия, САЩ, Европа, ЕС (особено западните държави от Съюза) и Близкия изток. Респондентите в Индия от друга страна смятат, че политиките на Русия са по-скоро стабилизиращи – дори в по-голяма степен от самите руснаци. Руските международни политики са положително оценени и в Африка. Там обаче, както и в САЩ, Русия и Латинска Америка, хората са в същото време и по-разколебани, тъй като дяловете на колебание се равняват на около една трета от всички отговори.

Международните политики на Русия са приемани за най-стабилизиращи в Албания (86% там отговарят позитивно), Виетнам (76%), Сърбия (64%), Казахстан (62%) и Индия (57%).

Топ 5 на най-големите дялове на негативни отговори са регистрирани в Украйна (74% там отговарят негативно), Австрия (70%), Германия, Косово, Полша (69% отговори „дестабилизира“ във всяка от страните), Чехия (68%) и Швейцария (66%).

Международните политики на Европейския съюз все още са приемани като по-скоро стабилизиращи в световен мащаб. ЕС все още остава единствената от четирите глобални сили, която е в позитивната част на скалата (+18 нетна стойност според текущата вълна на изследване). Положителните оценки по отношение на ролята на Съюза в международните отношение са по-скоро константни в последните годишни изследвания на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, макар и да са наблюдавани някои вариации. От друга страна възможността на ЕС да повлияе на световната политика значително всъщност не е толкова сигурна.

В Русия и в Близкия изток обаче нагласите видимо се отличават от глобалната картина. Там са регистрирани значителни дялове на критика към ЕС.

Политиките на Съюза са оценени като най-стабилизиращи в Албания (82% там отговарят така), Виетнам (78%), Колумбия (62%), Малайзия (60%) и Германия (59%).

Топ 5 на най-големите дялове на отговори „дестабилизира“ са регистрирани в Палестина (57% там отговарят негативно), Сърбия (51%), Афганистан, Ирак (48% и в двете държави), Русия (45%), Хонконг и Пакистан (44% и в двете държави).

Международните политики на Китай също са приемани като по-скоро дестабилизиращи за света (-18). В най-голяма степен политиките на Китай са оценени като дестабилизиращи в Австралия (с мнозинство от 80% от всички отговори), Индия, Близкия изток, Европа (значително по-големи дялове в ЕС и особено в западните държави от Съюза) и САЩ.

Хората в Африка и до известна степен в Русия виждат по-скоро стабилизираща роля в китайските международни политики. Отношението на руснаците по този въпрос показва и друга интересна насока – две пети от респондентите там се колебаят и не могат да формулират точна оценка за международните политики на Китай.

Топ 5 най-големи дялове на положителни нагласи към международните политики на Китай са регистрирани в Албания (79% там отговарят положително), Кения (64%), Малайзия (64%), Нигерия (64%) Пакистан (58%), Сърбия (56%) и Тайланд (53%).

Топ 5 държави, които разглеждат международните политики на Китай като по-скоро дестабилизиращи за света са Република Корея (88% там отговарят „дестабилизиращи“), Виетнам (82%), Австралия (80%), Австрия (72%)и Швейцария (71%)

Оттеглянето на САЩ от Афганистан

Макар и да получи широк обществен отзвук по света, решението на Джо Байдън за пълно оттегляне на военните части на САЩ от Афганистан не оказва сериозен ефект върху световните нагласи към САЩ като цяло. Мнозинството от участниците в изследването по света не изразяват промяна в нагласите си.

Все пак, 21% са си променили мнението за САЩ след изтеглянето им от Афганистан – в позитивна или негативна посока.

Най-голяма промяна на нагласите е регистрирана в Индия, ЕС, САЩ и Близкия изток. Повече от 40% от респондентите в Индия са формирали ново мнение за САЩ след оттеглянето от Афганистан. Променените нагласи са равно разделени между позитивни и негативни оценки.

Същото се отнася и до една трета от респондентите в Близкия изток. Ръстът на по-скоро негативните нагласи по отношение на САЩ все пак е по-видим, особено в самите САЩ, но и в западните държави от ЕС.

„Още в своя начален етап новата мултиполюсна политическа структура на света може да еволюира до добре познатия и вече изпитан двуполюсен модел, с който се характеризираше Студената война. Настоящите международни напрежения изтикват все повече ЕС изцяло в сянката на САЩ, а Русия е все повече и повече пакетирана с Китай. Но това са две различни конвергенции – в първия случай има ясно изразена водеща сила, докато във втория става дума по-скоро за споделена власт, което позволява много повече гъвкавост и сила. Западът, безспорно воден от САЩ, все още има шанс да не избута Русия към Изтока, но изглежда, че липсата на мъдрост и усещане за надмощие надделяват“, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Къде сме ние?

Краткият отговор е: Традиционно най-близки до ЕС. По-близки до Русия (в сравнение със САЩ), но и все по-критични. Традиционно не познаваме Китай.

Европейският съюз остава суперсилата, чиито политики се смятат за най-стабилизиращи за света в нашата страна. Половината (49%) от участвалите в изследването наши сънародници определят политиките на Съюза като стабилизиращи. 22% дават по-скоро негативни оценки за международните политики на ЕС, а 29% от българите се колебаят.

Макар в очите на българите ЕС да запазва позицията си като силата, която в най-голяма степен оказва стабилизиращо влияние на света, увереността в това изглежда разколебана. Нетната стойност по този показател у нас беше +36 миналата година. Сега е +27. В края на 2019 г. пък нетната стойност на оценките на българите за ЕС като стабилизиращ фактор в международната политика беше +55.

Отношението към ефекта на политиките на ЕС у нас са близки до средните в Европа. Съседните ни държави отношението към политиките на ЕС също е по-скоро благоприятно. Изключение прави Сърбия, където отговорите „дестабилизира“ са една втора от всички отговори, а една трета виждат стабилизиращ ефект в международните политики на ЕС.

За българското общество изглежда най-трудно да формира ясна позиция по отношение на влиянието на международните политики на Руската федерация. Показателно за това е, че най-голямото натрупване на отговори на въпроса за Русия е към опцията „не мога да преценя“ – 37%. 30% са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33% са на обратната позиция.

За година нагласите у нас към международните политики на Русия са видимо влошени. Нетната стойност на оценките за политиките на Русия у нас сега е -3. Година по-рано беше +17.

На Балканите най-високи са дяловете на отговорите „стабилизира“ в Албания (86%) и Сърбия (64%). Най-убедени, че Руската федерация дестабилизира света с политиките си са гражданите на Косово (69% отговори дестабилизира), Румъния (57% отговори дестабилизира) и Босна и Херцеговина (55% „дестабилизира“). Това поставя нашата страна по-скоро „в средата“ в оценките си към политиките на Русия.

В страната ни все още няма и много ясно изградена представа за международните политики на Китай. 19% от пълнолетните българи смятат, че Китай стабилизира света със своите международни политики, 34% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект. Близо половината от запитаните у нас обаче не могат да дадат отговор (47%). Това е и най-високият дял на колебание регистриран в цялото изследване въобще.

В сравнение с миналата година делът на колебаещите се дори е нараснал (макар и минимално). Преди година 19% от българите намираха международните политики Китай за стабилизиращи, а 35% за дестабилизиращи за света. 45% не можеха да формират мнение. Нетната стойност сега е -15. Преди година беше -16. Преди това пък се регистрираха и положителни стойности.

В нашия регион политиките на Китай са оценени по-скоро като стабилизиращи в Албания (79% „стабилизира“) и Сърбия (56% „стабилизира”). Гражданите на Косово (63% отговори „дестабилизира“), Румъния (56% „дестабилизира) и Босна и Херцеговина (47% „дестабилизира) са по-скоро на критични позиции.

Според българите, международните политики на САЩ по-скоро дестабилизират света – 53% от запитаните у нас смятат така. 16% са на обратното мнение. Една трета на могат да преценят. Преди година 19% от българите смятаха, че Щатите стабилизират света, 55% виждаха дестабилизиращ ефект в международните политики на САЩ, а 26% не можеха да преценят. Така нетната стойност на оценката на политиките на САЩ у нас е практически непроменена – -36 миналата година и -37 сега.

Изглежда, че за една година съотношението на отговорите е по-скоро запазено и най-съществената промяна по отношение на САЩ – така и за останалите суперсили – се изразява в ръст на отговорите, регистриращи колебание.

От държавите в нашия регион най-критично насочени към Щатите са респондентите в Сърбия (71% отговори дестабилизира) и в Босна и Херцеговина (59% дестабилизира). На обратната позиция за жителите на Албания (72% отговори стабилизира) и Косово (70% стабилизира). В Румъния мненията са по-скоро разделени – 41% от запитаните там смятат, че САЩ стабилизират света с международните си политики, а 42% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект.

Нагласите на българите след оттеглянето на САЩ от Афганистан

16% от българите са променили отношението си към САЩ след оттеглянето им от Афганистан. 10% са променили своите нагласи в положителна посока, а 6% в отрицателна. Така, макар и да не се е отразило значително в цялостните възприятия на българите за САЩ, оттеглянето им от Афганистан е по-скоро добре прието. Въпреки това, повече от половината от българите остават с непроменени позиции след решението на Джо Байдън да прекрати американското военно присъствие в Афганистан – 11% запазват своите позитивни нагласи, а 41% остават на критични позиции. Една трета се колебаят как да отговорят.

Нагласите по този въпрос у нас са малко по-благоприятни от средните за ЕС. Общо за Съюза оттеглянето на САЩ от Афганистан също не променило значително отношението към Щатите. Общо 21% процента от запитаните в ЕС споделят, че са променили нагласите си. Делът на тези, които са променили отношението си в негативна посока, обаче е по-висок – 12% от всички запитани. 9% пък са с по-благоприятно отношение към САЩ след оттеглянето от Афганистан.

Методология:

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Региони:

· ЕС Общо + Швейцария – включва ЕС Изток и ЕС Запад и Швейцария

· ЕС Запад + Швейцария – Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и Швейцария

· ЕС Изток – България, Чехия, Полша, Румъния

· Европейски държави извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна

· Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу

· Близък изток – Ирак, Йордания, Палестина

· Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам

· Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция

· Африка – Нигерия, Гана, Кения

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

Следете новините ни в GoogleNews