Точно в 8 часа Габи и Маруска спират пред вкъщи, за да ме вземат за поредното им пътуване. Крайната точка за тази събота е домът за хора с физически увреждания „Ильо Войвода” в Кюстендил. Габи е 26-годишно къдраво момиче със заразителен смях, което от 4 г. е доброволец в дневния център за хора с интелектуални затруднения „Светът на Мария” в София, а от 2 г. посещава и центъра „Св. Марина”, също за хора с умствени увреждания. В рамките на около час всеки петък Габи прави йога на смеха, игри и релаксации в двата центъра. Последиците от тях са широки усмивки в хора, с които няма много желаещи да се смеят или играят.

^{Домът за възрастни хора с физически увреждания "Ильо Войвода", Кюстендил се занимават активно с всякакви спортове.}

Понастоящем Габи е служител в IT компания, където отива след 7 г. журналистика или поне това, което е останало от нея. Верният ѝ другар Маруска е 30-годишна, родена в Германия, но поне от 15 г. „живее” по българските пътища. Едната ѝ врата не се заключва, дясното огледало леко виси, ръждата е избила почти навсякъде, но опаковката не е толкова важна, казва Габи. Сърцето на Маруска (двигателят) е изминало над 1 млн. километра. След прехвърлянето им и километражът спрял. Самата Маруска обаче няма планове да спира, прави го само когато стопанката ѝ види стопаджия да маха край пътя.

^{Вярната Маруска е изминала 1800 км за последните 2 месеца.}

Габи получила колата като подарък от своя приятел Виктор и още едно непознато момче - Николай, които искали да подпомогнат мисията ѝ – смехът да стига до повече хора. Затова за 30-годишния юбилей на Маруска тази година Габи е решила да направят нещо по-различно - обиколка на 10 центъра за хора с увреждания в неравностойно положение в България, за да им подарят малко смях.

„Инициативата е напълно доброволна и се крепи на нашия луд ентусиазъм. За целта ще изминем 3000 километра, надяваме се два пъти. Идеята е да запалим повече хора да станат доброволци или просто да съчетаят традиционната си лятна почивка с някое добро дело”, пише Габи във „Фейсбук” страницата Travelling Volunteer VW Polo.

До момента тя и Маруска са изминали 1800 км, като са били в пет центъра.

^{24 момичета и момчета се обучават в Училище по изкуства и занаяти за социално слаби деца c. Русаля.}

Пътуването до Кюстендил, на което и ние присъстваме, е третото подред в графика. Преди него екипът е бил в училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов” в село Русаля, където се обучават 24 деца в неравностойно положение и в преходното жилище към дома за хора с увреждания в с. Преколница.

Сесията в третия център започва с подреждането в кръг на 25 души, част от които в инвалидни колички. Те са на видима възраст от 30 до 70 години. В началото всеки участник в йогата на смеха се представя и трябва да си направи комплимент, да каже какво харесва в себе си, а останалите му вдъхват увереност с думите: „Много добре, много добре, йеее”.

„Когато чуват името си в комбинация с нещо позитивно, това ги карат да се идентифицират с положителни неща, тъй като част от тях са с ниско самочувствие”, обяснява Габи. Когато участникът се затруднява в комплиментите, останалите помагат. Така разбираме, че бивш счетоводител обича да прожектира филми, учителка след инсулт, която е загубила говора си, е много добра в рисуването, а трети е специалист в играта на боча. Някои шият гоблени, а други просто обичат да гледат сериали.

„Хубаво е, че сме живи”, казва жена в инвалидна количка.

Сесията продължава с различни видове игри, чиято основна цел е да накарат участниците да се смеят, при това силно и гръмогласно.

^{В дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Церова Кория обичат да готвят, да рисуват и да се смеят.}

„Доказано е, че тялото не прави разлика между имитирането на смях и искрения такъв - и в двата случая се отделят хормоните на щастието - серотонин и ендрофин. Колкото повече имитираме, толкова повече подсещаме тялото, че смехът всъщност е много добър за него и прераства в истински, неподправен”, разяснява Габи.

За по-голямата част от хората в кръга забъркването на коктейл от смях, който се пие на екс, и театралния смях, са забавни. Има и участници като бившият таксиметров шофьор и счетоводителят до него, които са скептични към случващото се и не го намират за много смислено. Краят наближава с играта на думи, която стимулира въображението, съобразителността и обогатява речника. За финал участниците правят релаксация и упражнения за дишане.

„В един от центровете имаше много агресивно момче, което първите 10-ина занятия не оставаше повече от 5 минути в залата или започваше да се бие с другарчето, което стои до него. Постепенно започна да остава по-дълго и да стои специално за релаксацията. След като успя да издържи плътно 10 минути, без да мърда, да говори или да бута някого, започна да се включва по свое желание и в самия смях, в упражненията и дори се кара на другите, когато са шумни и не внимават. Психолозите, които работят в центъра, също споделят, че е станал много по-уравновесен, особено в дните, в които има смях. Това е един от най-добрите примери за въздействието на йогата на смеха, които съм срещала”, разказва Габи. Най-щастлива от доброволческия си труд е, когато чуе въпроса: „Кога ще дойдеш пак?”

Какво е йога на смеха

Йога на смеха идва от Индия, като се практикува в над 100 държави, а преди 8 години навлиза и България. Идеята на практиката е човек да пусне детето в себе си на свобода и да си позволи да се посмее на воля. “Смята се, че Йога на смеха освобождава ума и тялото. Смехът сам по себе си е дълбоко дишане, което пречиства дробовете ни много успешнo”, обяснява Габи. Опитът й показва, че за хората с увреждания тя помага за по-лесно справяне с емоции, раздразнение, подобрява концентрацията и облекчава някои физически болки.