Добър 3.59 е оценката, която държавата получи за грижата си за децата и семействата

OFFNews 25 април 2024 в 10:12 716 1

ученици

Снимка БГНЕС

За първи път институциите са с добро представяне

Добър 3.59 е оценката, която държавата получи за грижата си за децата и семействата в “Бележник 2024” на Национална мрежа за децата (НМД).

Така за първи път от 2012 г. насам институциите "помръднаха" от средно към добро представяне за всички 13 издания на годишния мониторингов доклад на НМД.

За общо деветте области в изследването единствено оценките за „Благосъстояние“ и „Ранно детско развитие“ са по-ниски от предходната година, всички останали са повишени и, с изключение на “Детско здраве”, се повишават от тройката към оценка "добър".

Оценката беше оповестена в Народното събрание пред политици под домакинството на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта и в присъствието на деца от Младежка мрежа “Мегафон”. На представянето на данните и препоръките в “Бележник 2024” присъстваха и членове на парламентарните комисии по здравеопазването, образованието, труда, социалните и демографски въпроси, както и на изпълнителната власт – МОН, МЗ, МТСП, МВР, МП, експерти от Столичната община, ДАЗД, АКСУ, АСП, НЗОК и др.

Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност.

Годишният доклад оценява напредъка на държавните институции в грижата за децата в 9 области – Благосъстояние, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие, Ранно детско развитие, Образование, Здравеопазване, Спорт, култура и свободно време и Детско участие.

Експертното проучване отново се базира на данни от над 25 национални държавни и общински институции, анализ и оценки на 41 автори и 7 външни оценители, както и на мнението на над 3 200 деца, младежи и възрастни, участвали в анкетите за тазгодишното издание.

Каква е оценката на държавата в 9-те области: 

Благосъстояние на децата - среден 3,24

За десет години децата в България са намалели значително, а детската смъртност продължава да е една от най-високите в Европа. През 2013 г. живородените деца са близо 66 600, а през 2022 г. са с 10 000 по-малко.

Предварителните данни за 2023 г. са за под 50 000 раждания. Нивото на детска бедност в България е едно от най-високите в ЕС – 26.1%. Всяко четвърто дете живее в лишения, а 43,5% от децата в риск от бедност изпитват материални лишения. Така 25% не могат да имат екипировка за игра навън, 16% не разполагат с подходящи книги за възрастта си, близо 15% не могат да имат поне едно хранене дневно с пиле, месо или риба, 19% нямат втори чифт обувки за сезона, а 27% не получават почивка извън дома поне за седмица.

Уязвими са децата на трудовите мигранти - всяко четвърто дете в България живее без единия или двамата си родители, тъй като те работят в чужбина.

Семейна среда и алтернативни грижи - добър 3,67

И през 2023 г. подкрепата към родителите и децата в семейна среда и тези в алтернативна грижа (резидентна или от семеен тип) остава неефективна.

В средата на миналата година влезе в сила Наредбата за качеството на социалните услуги, но практиката показа неразбиране и затруднено прилагане на изискванията за качество в нея. Бяха предприети конкретни действия за ускорено закриване на четирите оставащи домове за деца от стар тип, но в крайна сметка нито един не беше закрит.

2023 г. беше последната година, в която, след повече от десетилетие финансиране с европроекти, държавата трябваше да промени модела на приемна грижа. Реформа обаче не беше осъществена, а заличаванията на приемни родители бяха повече от вписванията.

През 2023 г. са регистрирани рекордни 3843 случая на непридружени деца. Остават изцяло нерешени проблемите на закрилата и интеграцията на децата бежанци. Като ключов напредък в област Семейна среда и алтернативни грижи трябва да бъде отбелязана реформата в системата на осиновяване. 

Закрила на детето от всички форми на насилие - добър 3,54

Тази област получава по-висока оценка заради промените в Закона за защита от домашно насилие, целящи по-ефективно правоприлагане и създаването на гаранции за защита на интереса на молителите, в т.ч. на пострадалите деца.

През учебната 2022/2023 от МОН са регистрирани 3 319 случая на физически тормоз и на вербална агресия. Цифрите са непълни, защото случаите често не се огласява, докато не се усложнят и не достигнат до медиите.

Едно от всеки 7 деца в България съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи, но няма осигурена устойчива държавна подкрепа за работата на Националния център за безопасен интернет, към който през 2023 г. са постъпили рекордните 46 300 сигнала.

Сигналите за насилие в семейството са 563 - ръст от 2% спрямо 2022 г. и с 5,55% спрямо 2021 г. Има завишен брой загинали и пострадали на пътя деца - изгубилите живота си са 30 деца, а ранените са 1136. 

Правосъдие за деца - добър 3,77

Областта получава най-високата спрямо предходните години оценка поради важните промени от 2023 г. в НПК, ЗПФКПП, ЗМВР и Инструкцията за реда за осъществяване на задържане, свързани с по-доброто гарантиране на правата на децата, пострадали от и/или свидетели на престъпления, и на децата, заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство.

У нас няма единен стандарт за работа с деца в съдебни и извънсъдебни производства, продължава и насрочването на разпити на деца жертви в съдебна зала, а не в изградените около 70 специализирани “сини стаи” в страната.

В България все още действат 3 институции със строг ограничителен режим, в които се интернират деца на различна възраст и с разнородна тежест на деянията, което е предпоставка за следваща криминализация. Непълнолетните извършители на престъпления (14–17 г.) са 3343, като осъдените са 868. Броят на осъдените младежи от 18 до 24 години обаче рязко нараства до 5394.

Ранно детско развитие - среден 3,44

Устойчива е тенденцията дейностите по програми за проследяване на рискова бременност и за биохимичен скрининг да се изпълняват на не повече от 50% от заложеното.

Положително развитие е конституирането на работна група за дейности, свързани с изработването на стратегически документ за ранно детско развитие с хоризонт до 2030 г. Общо 19 907 деца под 16 г. са със степен на увреждане над 50%. Не се знае обаче колко реално са децата с увреждания или трудности в развитието, които не са регистрирани официално (с ТЕЛК решение).

За броя на децата с увреждания и затруднения в развитието в ранна възраст изцяло липсват систематични данни. 

Детско здраве - среден 3,49

След най-ниската за десет години назад оценка за миналата година 2,98, тази година областта е оценена със среден 3,49. Причината е, че НЗОК прие два допълнителни кода, чрез които от 2024 г. над 550 деца и възрастни ще могат да кандидатстват за реимбурсация на медицински храни за домашно ползване.

Беше постигнат и напредък в дейността на здравните медиатори. Друго основание за по-високата оценка е известният напредък в изграждането на Националната многопрофилна педиатрична болница.

Педиатрите в България са само 1626 при над 1 милион деца, неонатолозите - само 141, детските кардиолози - 53, детски клинични хематолози и онколози - 23, детски хирурзи - 62, детски психиатри - 22. Детската смърност е 4.8%, което остава над средните 3.2% за ЕС.

Тенденцията детската смъртност да е значително по-висок в селата, отколкото в градовете (7.4% спрямо 4%), е трайна.

Остава нерешен и проблемът с липсата на комбинирани здравно-социални услуги за деца с различни зависимости и психични страдания. Най-ниска възраст на лице, попаднало в болнична помощ във връзка с интоксикация е 8 години, а над 14% от учениците посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество.

Образование - добър 3,78

Децата у нас се учат в общо 1942 общообразователни училища. В момента в тях са записани 549 926 ученици от 1 до 12 клас. Техни преподаватели са 55 500 учители, 30% от тях са на възраст над 55 години.

Данните от международното оценяване PISA илюстрират спешната нужда от реформи в качеството и равния достъп до образование у нас.

България остава сред държавите с най-високи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им; от мястото, където децата живеят; от вида училище, което посещават.

Липсва реално приобщаване на всички деца според специфичните им потребности; не се прилага цялостна политика за деца със СОП, а тя е фокусирана върху профилираното и професионално обучение и включването им в пазара на труда. Не беше въведен и компетентностен модел на подбор, обучение и атестация на директори и учители.

Спорт, култура и свободно време - добър 3,82

През 2023 г. продължиха проблемите с достъпа на децата до масов спорт и физическа активност. На много места спортните съоръжения в детски градини и училища са недостатъчни, в лошо състояние или липсващи. Масовият спорт за деца продължава да е хронично недофинансиран и оставен преимуществено на възможностите на семейството.

От 2591 училища едва 697 разполагат с физкултурен салон, чийто размери отговарят на законовите изисквания. 478 училища нямат никакъв салон или пригодено помещение. Състоянието на детските градини е дори по-притеснително – от общо 2551 градини със салон по стандарт разполагат едва 537, а 1259 изобщо нямат такова помещение.

Една от причините за липсата на спортна инфраструктура за масов спорт е злоупотребата с публични средства. Отпуснатите през 2020 г. около 26 млн. лв. за изграждането на 24 училищни физкултурни салона в страната са платени, но поради нарушения в процеса на възлагане на обществени поръчки и липса на контрол, само два от салоните са реално построени.

Участие на децата - добър 3,57

През 2023 г. гарантирането на съдържателно участие на всички деца остава предизвикателство. Обществото, институциите и професионалистите, работещи с деца, не разпознават устойчиво нуждата децата да изразяват мнения и граждански позиции по засягащи ги теми и да бъдат последователно и подходящо информирани за правата си.

Не се осигурява достъп до разбираема за децата обществена информация за закони и политики, свързани с тях. Държавата и общините не използват дигитални инструменти за допитване до децата.

По мнение на децата, властта не се интересува достатъчно от тяхната гражданска оценка, понеже не са гласоподаватели, като нерядко самите политици се държат „детински“, неглижират и омаловажават детския глас и показват неразбиране на правото на децата на автентично гражданско участие. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Елена, която върна наградата