Деца бият деца. Деца бият възрастни. Възрастни бият деца. Примерите за насилие над деца във всякакви форми са десетки, а тези, които остават скрити - стотици. На 19 ноември отбелязахме Световния ден за борба с насилието над деца.

Закрилата на детето срещу "всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления" е основно право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето. 

Насилието над деца не е само физическо. То може да е психическо и емоционално насилие (засрамване, унижаване, подигравки, предизвикване на страх и т.н.), сексуално, неглижиране, тормоз, трафик и експлоатация.

Според доклад на УНИЦЕФ България всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид - 45,9%, последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%). Според данните от април 2021 г. насилието най-често е сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).

Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Макар проведено в периода 2019-2020 г., изследването на УНИЦЕФ България е първото комплексно проучване у нас, тъй като включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие.

За това има ли "лек" насилието над деца във всичките му форми, защо Националната телефонна линия за деца вече се обслужва от Агенция "Социално подпомагане", как се работи с деца, преживели насилие и с деца - извършители и какво прави една работеща неправителствена организация за децата разговаряме с клиничния психолог и психотерапевт Надежда Стойчева - една от директорките на Фондация "Асоциация Анимус". 

Фондация "Асоциация Анимус" е център за възстановяване, консултиране, психотерапия и психоанализа.

Мисията на Фондацията е здравословно общуване между хората и равнопоставеност между половете в българското общество; формиране на нагласи на толерантност към различието, уважение на страданието и неприемане на насилието в българското общество; наличие на достъпни психотерапевтични услуги и програми, предлагащи компетентна професионална помощ на нуждаещите се; разбиране и приемане на ценностите на психодинамичната психотерапия. 

В "Асоциация Анимус" работят над 30 души - социални работници, психози, сътрудници, координатори, клинични психолози, психотерапевти, логопеди и рехабилитатори. 

Г-жо Стойчева, на 21 ноември - в Деня на християнското семейство, Фондация "Асоциация Анимус" отбелязва своя 28-и рожден ден. Вие сте една от основателките на неправителствената организация. Защо? Каква беше идеята?

- Аз и още една колежка бяхме в един курс за кризисна интервенция. Работех в Панчарево като психолог, а тя - в болница. Имахме жени, които се обръщахме към нас. В Панчарево имаше жена, ударена с цепеница от партньора си и нямаше къде да я пратя, за да й бъде помогнато. Опитахме се. Искахме да развием такава програма именно за такива жени и нямаше възможност къде - опитахме да отидем в една организация, които имаше. Това беше през 1994 г. Не можахме да направим нищо, затова решихме ние да си направим организация. 

Първите години беше много сложно, защото когато говорех за домашно насилие, ме гледаха много странно. Чудеха се аз каква съм и защо говоря такива неща. Така че - небеса сме променили оттогава в българското общество. 

В контекста на 19 ноември - Световния ден за борба с насилието над деца, Вие кога започнахте да помагате и на тях?

- 2000-та година разширихме нашата дейност, защото дотогава се учехме и считахме, че за да се работи с деца, трябва да имаш високи качества и да се справяш. Заедно с една организация, която ни помогна да работим с деца, инсталирахме първите стаи за деца.

Тогава започнахме да помагаме и на българското правителство да създаде Закон за защита на децата. Тренирахме първите социални работници, когато се случиха първите отдели за "Закрила на детето". Лека-полека започнахме да работим по детските случаи. Сега имаме голяма програма - "зона ЗаКрила", която работи с деца и техните родители, жертви и свидетели на насилие. 

- Какво прави тази програма за децата?

"Зона ЗаКрила" е много използвана. До този момент УНИЦЕФ помага и е наш партньор за инсталирането на тази програма. Тя е много важна и е необходимо да бъде разпространен този модел в страната. Има още две места с такава закрила - Монтана и Шумен. От сдружението "Институт по социални дейности и практики" управляват тези места. 

Това е мултидисциплинарен подход, като се помага на детето от всички страни, така че то да бъде изслушано, да не бъде въвлечено в правосъдие, което е нещадящо. Т.е. - да не бъдат разпитвани хиляди пъти. Работи се дружно и заедно с отделите за закрила на деца и с наша помощ, защото тук имаме много добри детски терапевти. 

Осигурява се медицинска консултация и експертиза чрез договорено партньорство с правоспособни съдебни лекари и други специалисти. Изготвят се специализирани програми за психологическо консултиране и социално придружаване и застъпничество; осигурява се юридическо консултиране и представителство. Екипът е на разположение денонощно за реакция по случаи на насилие над деца. Осигурена е мобилна социална работа и спешна реакция при кризисни ситуации.

- Работите ли с родителите или близки, които подкрепят детето?

Разбира се. Винаги работим с родителя, който не е насилник. Имаме правна клиника. Това е услуга на Столична община, спечелена от Фондация "Анимус", където се осигурява юридическо консултиране; процесуално представителство по Закона за защита от домашно насилие; психологическо консултиране и информиране по социални въпроси.

Услугата се предоставя безплатно на нуждаещите се. Идеята е пострадалите от домашно насилие да получат навременна и компетентна юридическа помощ.

Можем да подпомогнем цялостно детето, върху което е упражнено насилие. 

- Направихте кампания "Зовът на децата, зад затворените врати" през 2020 г., където цитатите от деца бяха ужасяващи. Постигнахте ли целта си - обществото да бъде по-информирано за насилието над деца, или има още какво да се желае?

Винаги има какво да се желае в областта на работата с деца. Знаете, че преди две години имаше стратегия за детето. Държавата се огъна и каза, че нямаме нужда от стратегия, но ние имаме. Сега има ново явление за бедността на децата, но те не са самостоятелно бедни, а когато и техните близки и семейства са поставени в бедност. 

Необходимо е много да се работи за подпомагане на семействата, за да няма сами и разбрани деца. Още може да направи държавата за детските деца. 

- Припокриват ли се характеристиките за домашното насилие над жени и насилието над деца - унижение, подигравки, обиди и т.н.? 

Върху децата каквото и да се извърши, те не могат да вземат решение - да си тръгнат например. Затова винаги работим с възрастен, който да му помага. Въпреки че има възможност детето да се обади на националната детска линия 116 111, където може да докладва, но фактически се работи с близък, който да разбере какво се случва. 

Случаите винаги се докладва. Ако възрастен може да вземе решение, детето не може и не трябва да оставяме децата. Друг е въпросът, че когато има насилие над деца от една страна децата много по-бързо се лекуват, защото са по-щедри в прошката си от възрастния. Когато единият извършител на насилието е родител - например да ги бие, то продължава да го обича. Децата са изключителни същества, защото много по-бързо се справят, те са по-чисти. Вярват и обичат и родителите си, но това не значи, че няма отражение в живота им след това. 

Децата са признателни и на тези, които им помагат, и за начина, по който се справят. Затова е необходимо да не мълчим, когато става въпрос за насилие над деца. 

- Все по-често ставаме свидетели на насилие от деца върху деца, като например случаят от началото на годината в столичния квартал "Лагера", където 14-, 15-годишни момче с маски, боксове и ножове нападнаха свой връстник и другият случай - от Русе, където 17-годишен биеше свои съученици, а друг снимаше, но всеки мълчеше. Има ли лек? 

Разбира се. Има координационен механизъм към Министерството на образованието. Трябва да се правят интервенции, трябва да има превенции. Има изследване преди няколко години за корелация между това насилие и домашното. Също така трябва да се работи още по-напред. Имаме програми за промоция на психично здраве, за да се научат децата от много ранна детска възраст. 

Тези програми са оксфордски и са адаптирани от нас в България за справяне на децата със собствения си гняв, да търсят помощ в трудни ситуации, а не чрез агресия. Изобщо да се справят с чувствата си и да развият емоционална интелигентност.

- Станахме свидетели и на един друг вид насилие - деца да бият възрастни. Пример за това е наскоро навършилият 18 години Васил Михайлов от Перник, който е с няколко обвинения за нанасяне на телесни повреди. По-трудно ли се работи с децата извършители и "изпуснато" ли е вече детето? 

Да, детето не се е научило да бие по-възрастни и да не ги уважава от само себе си. Това е дете, за което най-вероятно не е имало грижа. Ние казваме, че са проблемни деца, но то не е станало проблемно от вчера, а от много отдавна. Просто не е работено навреме с него. 

- Колко са сигналите на националния детски телефон 116 111, тъй като доброволци от Фондация "Анимус" го управляваха преди няколко години? 

По време на пандемията все още управлявахме линията. Тогава децата разказваха повече от възрастните за насилието и домашното насилие. Сега за да разберете колко са случаите на обадили се деца, трябва да отидете в Държавната агенция за закрила на детето, която управлява телефона, а в последния ден на редовното правителство това лято преместиха този телефон, незнайно защо, в Министерския съвет - от ДАЗД в Агенция "Социално подпомагане".

Ние не знаем колко и какви са случаите. Те сами си докладват. Този телефон трябва да дава доклади към самите тях и никой не знае какво се случва. Много трудно държавата публикува такива неща. Когато ние управлявахме линията, давахме гласност по колко обажданията на децата имахме на месец. Те бяха между 4000 и 5000. 

- А сега?

Сега са намалели наполовина. (Данните се потвърждават и от съобщените от ДАЗД към края на октомври общо обаждания от началото на годината - 23 000, средно по около 2300 на месец - б.а.)