България отбелязва 138 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Кулминацията на честванията е в Пловдив, където ще присъства и президентът Румен Радев, съобщиха от общината. 

Ден на траур в памет на жертвите от наводненията е обявен в Царево. 6 септември ще бъде почетен в Приморско само с церемония по поднасяне на венци на паметника на Васил Левски.

Символиката на Съединението ни напомня, че трябва да бъдем обединени не само в празнични дни, но и когато посрещаме големите трудности и предизвикателства. Затова днес Община Приморско заяви готовност при необходимост да окаже подкрепа на Община Царево за справяне с последиците от бедствието, посочиха от пресцентъра на Община Приморско.

От община Бургас обявиха, че празничният концерт по случай Денят на Съединението на България се отменя. В морския град ще бъде отслужен  молебен за здраве и спасение. 

В София церемонията ще се състои от 11:00 ч. пред Мавзолея–костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски” № 81. Премиерът акад. Николай Денков ще поднесе венец и ще се включи в днешното честване на 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг, съобщиха от "Дондуков" 1. 

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).