19 години след потъването на кораба „Хера“ делото за инцидента е на път да тръгне, но само ако намерят единственият обвиняем жив. Това стана ясно, след като Варненският окръжен съд даде ход на разпоредителното заседание за потъването на плавателния съд на 13 февруари 2004 г. при изключително лошо време, северно от Босфора.

При инцидента загинаха 17 български моряци (14 от тях от Варна) и двама украински.

Разследването продължи 15 години. Досъдебното производство представлява 15 314 страници, събрани в 111 тома. Направените разноски са за почти 138 хил. лв. Свидетелите, които са привлечени по делото са 129 души, като 21 са чуждестранни граждани - от Украйна, Турция, Гърция и Италия). Вещите лица, изготвяли експертизи са 17 на брой.

Първият обвинителен акт по делото за потъването на „Хера“ беше внесен в Софийския градски съд през 2019 г., откъдето през декември същата година, производството беше прекратено и изпратено по подсъдност на Варненския окръжен съд, тъй като двамата обвиняеми са жители на Варна.

До момента съдът насрочва няколко разпоредителни заседания, но връща делото на прокуратурата за отстраняване на нарушения. Сред тях факта, че на досъдебната фаза не са били издирени всички близки на загиналите, за да бъдат уведомени за правото им да участват в съдебния процес, което е ограничило правата им. Това е съществено нарушение на процесуалните правила и пречка да бъде даден ход на делото по същество. Според НПК, издирването на наследниците не е задължение на съда, а на органа на досъдебното производство. Въпреки това, Окръжен съд – Варна полага значителни усилия да влезе във връзка с потърпевшите. Чрез съдебни поръчки изпратени до Украйна част от тях са издирени. Други поръчки се връщат неизпълнени, тъй като близките на загиналите моряци живеят в град Херсон – доскоро окупиран, а понастоящем обект на чести руски атаки. Затова петчленният съдебен състав прие, че тяхното издирване и призоваване е невъзможно.

Като обвиняеми прокуратурата привлече двама души.

Първият беше Милен Балчев, генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирмата „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД, менажирала „Хера“. Балчев почина през април 2020 г.

Другият обвиняем е техническият директор и ръководител „Морски операции“ във фирмата - 71-годишният Стефчо Минчев.

И двамата бяха с обвинение, че в периода 23.07. 2002 г. - 3.02.2004 г. са допуснали да се повреди и потъне моторен кораб „Хера“, от което е последвала смъртта на 19 български и чужди граждани, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности. В обвинителния акт беше записано, че на 02.09.2002 г. те приели без забележки и рекламации ремонта на „Хера“, докато разследването е установило, че била извършена замяната на листове ламарина от палубната обшивка и дънния настил с ламарини с дебелини, по-малки от редуцираните остатъчни дебелини спрямо новите построечни такива. Също така – пише в документа, след класификационен преглед на 22.08.2003 г. на кораба, възложили преустройството му без да уведомят корабния регистър и в нарушение на конвенцията SOLAS за безопасност на човешкия живот на море.

Според изискана и получена от съда справка обаче става ясно, че Минчев е напуснал България на 26.06.2019 год. и към настоящия момент няма данни за неговото завръщане. За последно е разговарял с адвоката си в началото на 2020 г., в разгара на ковид пандемията. Тогава Минчев заявил, че иска да участва в делото, но се намирал в Китай и заради ограниченията, не можел да напусне страната. След това, защитникът и близките му загубили контакт с него.

Минчев е обявен за общодържавно и за международно издирване, като към настоящия момент няма данни относно неговото местонахождение. От събраната от съда информация, Стефчо М. е с изтекла валидност на документите за самоличност, като не е постъпвало заявление за издаване на нови.

Съдебният състав прие, че производството срещу него може да се гледа задочно, предвид обстоятелството, че същият не може да бъде открит.
Заради липсата на информация къде се намира Минчев и неяснотата дали е жив, от варненската прокуратурата изразяват опасения, че е възможно да се води наказателен процес срещу някой, „който може вече да не е сред живите“. Затова, преди да се пристъпи към реалното започване на процеса, ще трябва да се изчака да приключи с резултат процедурата за обявяването на Стефчо Минчев за починал, която прокуратурата смята да инициира.

Междувременно, варненските магистрати уважиха всички искания на пострадалите за конституирането им като граждански ищци и частни обвинителни.

След тайно съвещание, петчленният състав не прие възраженията на адвоката на Стефчо М. и прецени, че делото е подсъдно на Варненския окръжен съд. Макар инцидента да е станал в чужбина, местоживеенето на подсъдимия е във Варна. Според съда, останалите посочени от страните процесуални нарушения са отстраними или са обстоятелства по съществото на делото. С оглед характера на производството, големия брой свидетели и вещи лица, които следва да се изслушат, съдът привлече един резервен съдия и един съдебен заседател, които да бъдат избрани на случаен принцип. Предвид обстоятелствата, че подсъдимият е на 71 години, намирал се е в Китай по време на пандемията, издирванията не са дали резултат и факта, че е без валидни документи за самоличност, както и липсата на информация да са му издавани нови такива, Варненският окръжен съд прецени, че наказателното производство следва да бъде спряно.

Определението на съда подлежи да обжалване или протест в 7-дневен срок пред Апелативен съд – Варна.