Над 100 са членовете на Клуба за българо-македонско приятелство, съобщи историкът Стефан Дечев при представянето на инициативата днес в БТА.

Сред учредителите на Клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, журналистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, експертът по отбрана Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, историкът Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.

Историческа комисия в сянка

В рамките на Клуба ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области – култура, образование, наука, киберсигурност, защита и борба с дезинформацията, гражданско общество, икономика. Ще бъде създадена и историческа комисия в сянка между историци от двете страни, съобщи Атанас Шарков, един от учредителите на Клуба.

Шарков припомни, че по време на комунизма тоталитарните режими и в двете държави са провели много тежка пропагандна война помежду си, а след 1990 година тази война реално продължава с различен интензитет.

С включване по Zoom от Скопие бившият македонски премиер Владо Бучковски изрази задоволство, че е част от новия клуб за българо-македонско приятелство и посочи, че в тези критични времена, когато виждаме, че политическата воля на едната или другата страна не е достатъчна, за да се стигне до компромисно решение и да се премахне блокадата, която от ноември 2020 г. нанесе сериозни щети и на и без това крехките отношения между двете страни, гражданските общества трябва да положат повече усилия, за да се изгради среда на взаимно разбирателство и уважение.

Искаме, с наша подкрепа, двете правителства да стигнат до трайно решение, при което и едната, и другата страна да не се чувстват унизени, призова Бучковски.

След всяка среща на комисията по историческите въпроси обществата искат отговори, но те трябва да знаят, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат черно-бели. Историята е наука, която е работи по предварително утвърдена методология, тя има за цел да направи възможни качествени знания за миналото, за събитията и за личностите, които са били част от тези събития. Много погрешно е, ако тълкуваме сегашните събития и процеси през призмата на историята. Особено опасно е, ако основаваме актуалните политики на актуализация на нещата, които са се случили или ние мислим, че са се случили в миналото. Много от тези процеси са завършили отдавна и е много погрешно да търсим алиби в тях и особено във фалшиво създаваните исторически наративи, да ги поставяме във функция на тълкуване на съвременни събития и процеси, заяви историкът Драган Зайковски.

Затова ние, историците от двете страни на границата, трябва да кажем ясно това, което в останалата част на Европа вече не е предмет на дискусия, а това е , че историята, като наука за миналото, трябва да научи и двете общества за причините и събитията, които са довели до конфликти в миналото, и разбира се, за последиците от тези конфликти. Само тогава историята като наука ще изпълни обществената си роля – да еманципира обществото, в случая и македонското, и българското, каза Зайковски.

Той предлага след всяка среща на съвместната комисия по историческите въпроси Клубът да организира някакъв вид кръгла маса, на която да покани и историци от съседните страни и от Европа, и на тези маси да се дискутират същите въпроси, които са били обсъждани в историческата комисия.

Клеймото "предатели" - в София и в Скопие

От Скопие онлайн се включи и Катерина Колозова, професор по философия и директор на базирания в Скопие Институт за социални и хуманитарни науки. Тя се спря на работата си по проект с българско участие, чиято цел е „намиране на решение за излизане от задънената улица,“ до което се е стигнало заради блокираните от България преговори на Скопие за присъединяване към ЕС.

По думите й препоръките, които са били оформени, от работата по този проект, не са били чути наистина от правителствата на двете страни.

И двете страни се придържат към начина на говорене, който е доминантен в техните общества, каза Колозова, като отбеляза, че и от двете страни има източници на поляризация.

По думите й участниците в проекта са стигнали до заключението, че когато поляризацията се дължи на „държавите и елитите, поне обществата не трябва да позволяват да се случва тази поляризация, а напротив, да създадат един процес на постоянно сближаване и взаимно разбирателство.“

Колозова отбеляза, че участниците в проекта са били определяни в социалните мрежи като предатели на съответната страна, а всъщност според нея такива хора изграждат мостове.

Тя подчерта, че участниците в инициативата са хора, които не подлагат на съмнение дали става дума две нации в две държави в случая с България и Северна Македония, но тези нации, като всички балкански нации имат и споделена, обща история.

Македония сигурно дели история и със Сърбия, Гърция, Албания. Мисля, че това някак ни е по-лесно да го признаем, отколкото споделената история с България и в това истерично отричане на споделената или обща история с България има един симптом, а този симптом е резултат на градена ксенофобия, която ние трябва да преодолеем от наша страна, България - от своя, но ние смятаме, че в тази инициатива всеки трябва да поеме отговорност за грешките, греховете на собствената страна, каза Колозова.

Твърдението за "измислена нация"

Проф. Александър Кьосев, преподавател по модерна културна история в СУ „Св. Климент Охридски“, чиито корени са от Дойран, посочи, че българските правителства през последните десет години са направили така, че българофобията в Северна Македония се е увеличила по десет.

Според него трябва да се вгледаме в малките неща, които ни свързват, а не в това, което ни разделя.

Когато българските политици казват, че една нация е измислена, няма как отношенията между двете държави да са добри, каза Кьосев.