Quantcast

Британски журналист разказва историите на две бежански семейства в България (видео)

OFFNews Последна промяна на 15 януари 2014 в 15:07 1655 2

Ясмин и 4-годишният й син

След началото на войната в Сирия хиляди бежанци са предприели рискованото пътуване през Турция за Европа в търсене на безопасност, пише журналистът от The Guardian Джон Домокос.

Заедно Алекс Рийс той създава филм за съдбите на две семейства, които се сблъскват с каналджии, с гранични полицаи и с шокиращите условия на живот в бежанските лагери.

Броят на сирийските бежанци в България се увеличи значително, след като Гърция предприе допълнителни мерки за затваряне на границата си с Турция. За да се справи със ситуацията, България отвори няколко бежански центъра, подобно на този в Харманли, разказва Домокос.

Докато съм на посещение в лагера, водят млада жена. Тя е изплашена, сама с четири деца и тук няма място за нея. Във всяка стая има по четири-пет семейства и за тях няма място.

Накрая намират място за нея и за децата, където могат да се настанят, въпреки лошите условия, допълва журналистът.

В Харманли има 1000 – 1200 бежанци, а местата са ограничени, затова ги настаняват в палатки, където условията са нечовешки, казва той.

Азиз може често да бъде видян в лагера в Харманли да помага на останалите бежанци. Той се е опитал да стигне от Сирия до Германия, но каналджията го излъгал.

"Обещаха ми, че цялото семейство ще може да премине в Германия. На границата обаче започна спор. Те взвха част от семейството ми, но оставиха мен, две мои дъщери и сина ми. Искаха повече пари", разказва Азиз.

Сега мъжът се опитва да събере семейството си.

"Има одобрение от германското посолство, но не могат да ме намерят тук и затова са върнали документите в Германия. Аз съм като в затвор тук, как ще ме намерят", допълва той.

Оказва се, че са необходими още документи, които Азиз трябва да попълни в посолството, но трябва да намери начин да излезе от лагера.
Ясмин е в лагера от четири месеца. Дошла е в България без съпруга си. Тя е в напреднала бременност и е сама с 4-годишния си син.

„Не знам какво ще се случи с нас. Днес ядохме само супа. Тревожа се за бебето си, защото в храната няма никакви витамини. Съпругът ми остана в Истанбул. Опитал е три пъти да премине границата, но го връщат обратно“, разказва младата жена.

Тарик – съпругът на Ясмин, е категоричен, че е готов на всичко за семейството си. „Ще опитам да пресека границата колкото пъти е необходимо“, казва той.

За целта е небходимо отново да се свърже с каналджии.

„Не е трудно да намери трафиканти в Истанбул. Те сами те заговарят и те питат къде искаш да отидеш – България, Афганистан, Гърция. Не дават никакви гаранции. Само Господ може да каже дали пътуването ще е успешно. Или успяваш, или те хващат, или те бият, или умираш. Сякаш напускаме една война, само за да навлезем в нова“, обяснява Тарик.

Домокос успява да се свърже и с трафикант по телефона. „Всеки път си има цена в зависимост от това дали човекът иска да премине по море или по суша. Цената за преминаване в България е около 500 долара“, обяснява трафикантът“, който също е сириец.

"Принуден си да работиш с тях, а всичко, от което те се интересуват, са парите. Един от хора на каналджията ни откарва близо до границата. Вървят с теб между 15 и 30 минути и после те оставят да се оправяш сам в гората", разкава Тарик.

Тарик и Ясмин решили да пътуват за България, защото чули, че в Европейския съюз се предлагат по-добри условия за бежанците.

Ако работиш в Турция, не знаеш дали ще ти платят в края на месеца, дали няма да те изпратят пак във войната, от която си избягал. Натоях Ясмин да ръгне без мен. Тя не искаше, но аз настоях и обещах, че ще ги последвам, обяснява Тарик.

Сега те се чудят дали не е било по-добре да останат в Турция. "Не знам дали има път назад. Ако имаше, бих се върнала. Тук се чувствам като престъпник. Затворени сме и не можем да излезем", уточнява Ясмин.

"При последния опит да премина границата, бяхме заловени от полицаи, които ни удряха с палки. Аз се опитах да обясня, че жена ми е бременна и е сама в България, но те не ме разбраха и продължиха да ме бият", разказва Тарик.

В момента границата с България на практика е блокирана, много е трудно за преминаване, като една от причините е техниката за наблюдение.

Границата се охранява от система, която засича движение по границата и сигнализира чрез аларма. Ако бежанците са на турска територия, се обаждаме на турските ни колеги. Ако са на българска територия, сигнализираме най-близкия пост с гранични полицаи, обяснява комисар Христо Стефанов.

Техниката, която се използва на границата е изключително скъпа, затова не знам как не успях а да отделят 500 000 – 600 000 лева или 1 млн. , за да построят нов лагер, казва журналистът Иван Атанасов.

Той също може да бъде видян често в бежанския лагер в Харманли.

Помагаме на тези хора с каквото можем, дори да са някакви дребни неща – да им обменим пари, да донесем храна или дрехи. Тези хора не са дошли тук за развлечение или да правят бизнес. Има много майки с деца. Тези хора не са дошли ук от добро, споделя впечатленията си Атанасов.

Малко преди Коледа в лагера в Харманли украсяват елха, за да повдигнат духовете. Много от бежанците споделят, че в Сирия също са украсявали елхи, подобно на християните.

"През полседните две години в Сирия нямаше коледни тържества. В Сирия забравихме как да се усмихваме", казва Ясмин.

"Ясмин е в деветия месец и не знам какво ще се случи с нея. Иска ми се да бяхме останали тук и да бяхме умрели, заедно. Но човек не знае какво му е подготвила съдбата.

Ще опитвам да пресека границата, докато не умра. И ако умра, кажи на жена ми: „Тарик опита всичко, за да стигне до теб“. Само за това моля, да й кажеш това", казва Тарик.

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.01 2014 в 17:04

ТАЗИ ГОЛЯМА АНГЛИИСКА ЗЕЩИТНИЧКА НА ЧОВЕШКИТИ ПРАВА, ЩО НЕ ПОПИТА ПЪРВИЯ СИ МИНИСТЪР КАМЕРЪН, КВО ПРАВИ С ПРАВАТА НА БГ И РУМ!? ИНАЧЕ Е НОО ЛЕСНО ДА НИ ПОКЪРТВА ДУШИТЕ И НАЙ-ВЕЧЕ СОБСТВЕННИЯ СИ ДЖОБ ПИШЕЙКИ КВО ЛИ НЕ...

15.01 2014 в 16:36

Защо демократичните медии не използват страниците си за да спомогнат за прекратяване на това клане в Сирия , защо не притиснат международната общност да вземе мерки срещу разбеснелите се терористи там , защо няма санкции срещу спонсорите на канибалите в Сирия - СА , Катар , защо не изобличат връзките на правителствата си с конфликта в Сирия ? Както добре знаем сирийците могат да се върнат в страната си , сирийското правителство официално го заяви , но какво правим с другите хора , които Турци така услужливо помогна да нарушат границата ни , сирийците сред тях не са и 50 % . И един въпрос към нас българите , има ри нещо общо президента ни с тази "бежанска" криза ?