Благодарение на 1989 г. можем да гласуваме, да протестираме и да кажем, каквото поискаме

Трудно отвоюваните ни свободи да гласуваме, протестираме, обичаме и да се молим са заплашени. Благодарение на революциите на 1989 можем да се радваме на свободи, които са били отречени на много хора преди нас. 30 години по-късно, тези свободи отново са заплашени. Това призовават от кампанията Keep Freedom Unlockedм която е посветена на образоването на хората относно свободите им, спечелени след революциите през 1989 г. и срива на Съветския съюз. 

Този текст е написан от медицинската сестра Мая Илиева, която стана известна с протестите за по-справдливо заплащане. Тя е лице на кампанията, която се провежда в бившите социалистически държави. *Заглавието е на редакцията

Около месец преди заветния 10 Ноември 1989 г., вече се усещаше вятърът на промяната и това, че нещо ще се случи. Тогава аз бях на бригада по гроздобер в с. Шивачево, която се организира от училището в полза на държавата. Бяхме настанени в стари бараки и условията бяха лоши и мизерни, с една стара обща баня за всичко, която е без топла вода. По онова време всички ученици се вдигнахме на бунт в лагера, като голяма част от учителите също ни подкрепиха. Бунтувахме се от лошите условия и отказвахме да спим в старите постройки – протестирахме, като останахме да спим под открито небе, взели само одеялата от бараките. По-големите ученици от последните класове направо си тръгнаха за София, хващайки влака, минаващ покрай селцето. Родителите на останалите ученици бяха разбрали от тях за мизерните условия на живот в лагера и на следващия ден лагерът беше окупиран от протестиращи родители, дошли да приберат децата си. Няколко дена след тази случка свалиха от власт Тодор Живков – генералния секретар на комунистическата партия.

Преди 30 години станахме свидетели на едно от най-историческите събития на 20 век. Хората по света бяха втренчени в телевизорите си, когато нации и граждани от Източния блок се въздигнаха, за да си върнат свободата, с което сложиха край на десетилетията от брутална диктатура. По улиците на градовете из целия континент милиони хора призоваха края на комунизма. Те спечелиха.

В Чехословакия са дрънчали с ключове, за да покажат на тираните, че е време да си ходят вкъщи. В Балтийските държави верига от хора по време на протест е свързвала три от столиците. Милиони хора са били изправени пред заплахата от затвор, заточение и смърт, заради това че са се борили за свободата си. Благодарение на 1989 г. ние сега можем да гласуваме, да протестираме и да кажем, каквото поискаме. Да се изразяваме по свой уникален начин. Да се борим за това, което смятаме за правилно. Да четем, каквото ни харесва и да се срещаме с тези, които мислят като нас.

След 30 години е време да погледнем назад и да зачетем паметта на тези, които се бориха и умряха за нашите свободи. 1989 г. беше крайният момент, но беше и кулминацията от години на борба и жертви, с много загуби по пътя. Време е да отпразнуваме това, което постигнахме като нации и хора, изправяйки се срещу репресиите, за да възвърнем своята идентичност и свободи.

Първата е, че нашите трудно спечелени свободи отново са под заплаха. В целия регион и по света журналистите и медиите - основните стълбове за отговорността на властта, се сблъскват с натиска от страна на правителства, администрация и мощни, сенчести личности. Правото ни на несъгласие с решенията на властта и правото ни да излезем на улицата, за да протестираме срещу неправдите, е поставено на изпитание.

През целия си живот съм имала развито чувство за справедливост и отговорност. Винаги съм реагирала по един или друг начин на неправди, дори и да не ме е засягало лично. Заради това си качество съм търпяла много негативи, дори и от много близки приятели, защото никога не съм си спестявала да кажа истината. Не мога да се примирявам и когато дойдат трудностите, не се отчайвам, а напротив – те ме амбицират повече и не се отказвам, защото знам, че съм права.

Вторият важен фактор е, че макар да се гордеем, че няколко поколения са израснали в свобода, съществува и рискът да забравим миналото и неговото огромно значение. За хората, които не са живели по време на комунистическите времена, е разбираемо трудно да разберат психологията на обществото по това време, без да могат да изразят мнение, внимавайки с всяка дума, която изричат, живеейки в страх от позвъняване на вратата, приятели и познати изчезнали, без никога повече да се е чуло за тях, или да са били видени.

Можем да бъдем благодарни, че хората в момента нямат нужда да се борят за свободите, на които се наслаждаваме днес. Но демокрацията зависи от това всички да са ангажирани и активни. Да научим историята от комунизма. Да се застъпим и да кажем, когато другите около нас са застрашени. Ето защо е много важно да напомним на младите хора за това, за което сме се борили преди 30 години.

Третата причина е да напомним на онези, които се борят за свободите днес, че не са сами. Активисти работят неуморно на заден план незабелязано. Разкриване на корупция. Защита на другите. Посочване на неистините. В тези хиляди активисти духът на 1989г. е все още жив и активен.

Точно така и започна моята борба за достойни условия на труд и адекватно възнаграждение за медицинските специалисти и вече 9 месеца протестираме, и няма да се откажем. Въпреки всичко, което преживях с дисциплинарното си уволнение, не се отчаях, напротив – точно тогава разбрах на кого мога да разчитам и в личен, и в професионален план. Извода, който направих за себе си беше, че си струва, заради всички онези момчета и момичета, които повярваха в мен и сега са редом заедно в тази борба, която прерасна в кауза за истинско качествено здравеопазване в България. И така… до победата!

1989 г. преобърна живота на милиони към по-добро: стените паднаха, комунизмът се срути, надеждата се освободи и всичко това бе видяно, дори и без смарт-телефон. Някои от нас могат да си спомнят онези събития и това, което те победиха – по-ясно от всякога, все едно беше вчера.

Чувството, което няма да забравя оттогава бе, че всички хора изпитваха неистова радост и щастие, че неправдите и репресиите ще останат само спомен, и че се задават нови по-светли и справедливи времена.

Но всичко това зависи от нас всички – без значение от възрастта, да знаем, разбираме, възпоменаваме и празнуваме спечеленото по улиците на Европа през зимата на 1989 г. и да оценяваме, че борбата за свобода не е приключила преди 30 години, а трябва да се отстоява всеки ден, за да се запази свободата отключена.

Посетете KeepFreedomUnlocked.org или #KeepFreedomUnlocked в социалните медии, за да научите повече за 1989 г. и как да поддържаме духа жив и днес. Keep Freedom Unlocked е подкрепяна от Democracy Council (Демократически съвет) – глобална организация, която отстоява човешки права и свободи, равни шансове и публично участие.

Следете новините ни в GoogleNews