Без монопол: нито един български университет не е най-добър във всичко

Коронакризата е вдигнала чувствително безработицата сред младите висшисти, показват данните на 11-ото издание на Рейтинговата система

Александра Маркарян Последна промяна на 02 декември 2021 в 15:11 4108 0

Снимка МОН

Няма монопол. Няма един университет, който да е най-добър във всичко. Различни университети оглавяват различни класации в тазгодишното 11-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Представените днес данни показват как коронакризата е засегнала младите висшисти - безработицата сред тях в чувствително по-висока от преди 2019-а. Всички останали показатели обаче се подобряват - доходите растат, все повече висшисти работят по специалността си и на позиции, изискващи висше образование. Системата показва не само кои са водещите университети в дадени професионални направления и специалности, а също къде кандидат-студентите могат да учат у нас, а да получат две дипломи - българска и чужда - благодарение на съвместно обучение с чужди университети.

Ръст на броя студенти

За първи път от десетилетие през 2021 г. броят на студентите в българските университети се увеличава, констатира Георги Стойчев, директор на "Отворено общество" за България, който представи данните на пресконференция в Министерството на образованието и науката заедно с министър Николай Денков.

През последните 10 г. студентите у нас намаляха от 260 хил. до под 200 хил. Сега тази негативна тенденция на спад е пречупена. През 2021 г. има увеличаване с около 2% до общо 202 605. Стойчев прогнозира тенденцията на ръст да се запази до 2028 г., след което да има по-рязък и дълбок спад от преживения. Ръстът частично се дължи на увеличената раждаемост между 2003-а и 2009 г., благодарение на която университетите ще получат "демографски бонус".

Преструктуриране

Най-многобройна остава групата на студентите по икономика (29 321 души), но сега те са наполовина по-малко, отколкото при старта на Рейтинговата система. Това се постигна и с административно намаляване на бройките за прием вследствие политиката на увеличение там, където пазарът има нужда от специалисти, и намаление там, където е преситен. Резултатът през последната година е, че най-големият ръст е концентриран в педагогическите и здравните специалности.

На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.

Политиките на МОН за повишаване на привлекателността на учителската професия дават резултат. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ - с 10%.

Чужди студенти

Над 8% от студентите в България са чужденци при 4% през 2014 г., а този показател е индикатор за това къде българското висше образование е конкурентноспособно на международния пазар на образование. Най-голямата концентрация на чужди студенти е в специалността "Медицина" - близо 58% от студентите са чужденци. В "Стоматология" те са 43%, във "Ветеринарна медицина" - 30%, а над 10% са в направленията "Фармация", "Транспорт, корабоплаване и авиация" и "Музикално и танцово изкуство".

Наука

Международно разпознаваемите научни публикации на преподаватели от български университети са се увеличили значително. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.

Безработица

"Тази година отчитаме реализацията на фона на ефектите от коронакризата. Очаквано безработицата сред младите висшисти в България, завършили през последните 5 години, се увеличава. Средната е близо 3,5%. Това е най-високото ниво на безработица сред висшистите, което отчитаме от 2015 г. насам - посочи Георги Стойчев. - То основно се дължи на ограничителните мерки, свързани с коронавируса."

Най-силно засегнати са завършилите туризъм. Там безработицата сред младите висшисти е близо 6% - 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.

"За да илюстрирам колко е масов ефектът на кризата върху безработицата, ще кажа, че през 2019-а, последната преди кризата, само в три професионални направления наблюдавахме безработица над 3%. В момента над 3% безработица отчитаме в 31 професионални направления", каза Стойчев.

Доходи

Всички други индикатори се подобряват. Повишават се: осигурителният доход на завършилите; делът на работещите на позиции за висше образование; на реализираните в българската икономика и осигурени в страната. Най-високото увеличение на доходите е отчетено сред завършилите педагогическите и медицинските специалности. Това са и направленията с най-голямо увеличаване на броя студенти.

Медицината е №1 по осигурителен доход на завършилите, който обаче има таван и затова не показва реалистичната картина за доходите. По индикатор "Облагаем доход", който показва по-точно размера на заплатите, с най-високи доходи са завършилите "Информатика", "Компютърни науки", "Математика", "Комуникационна и компютърна техника", също сектор "Здравеопазване" и "Проучване, обработка и добив на полезни изкопаеми", "Металургия".

През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. През 2021 г. средният осигурителен доход е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. При завършилите „Медицина“ за последната година той е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления - между 17% и 20%.

Класации

Нито един университет не е най-добър във всичко. Мит е и че софийските висши училища непременно са по-добри от тези извън столицата.

Софийският университет оглавява 23 от 30, в които предлага обучение от общо 52 класации по професионални направления в рейтинга. В толкова беше водещ и миналата година. Техническият университет в София е първи в 6 от 11-те направления, в които предлага обучение. Медицинският университет в София първи в 4 от 5-те си направления. ХТМУ е №1 в 3. Американският, Аграрният и Тракийският водят по две класации.  Други 12 висши училища - по една.

Осем класации по 8 професионални направления оглавяват университети извън столицата, а три - от частни висши училища.

Професионалните направления могат да бъдат разделени на три групи, посочи Стойчев: в първата е важно какво, а не къде учиш; във втората - къде, а не какво; в третата - точно коя специалност си избрал.

Типичен пример за първата група е професионално направление "Медицина". Оценката на всички университети тук, която се измерва в точки, е висока - всички са с над 70. Разликите между първия и последния университет е в рамките на 5 т, което е пренебрежимо малко от гледна точка на рейтинговата система.

Ако видите данните за конкретните индикатори, ще установите, че тези висши училища са като близнаци, отбеляза Стойчев. Например средният успех от дипломите за средно образование на студентите е около и над 5,50. Чуждестранните им студенти са между 40% и 60%. Безработицата сред възпитаниците им клони към нула. Над 90% от тях се реализират на позиции, изискващи висше образование. Доходите при всички са над 2000 лева и разликите са в десетки, а не в стотици.

В този тип направления не е важно дали ще учите в Плевен, София или Пловдив. Разликата минимална, отбеляза Стойчев.

Направления с подобни характеристики са повечето педагогически, също така другите направления в сферата на здравеопазването - "Стоматология", "Фармация" и "Здравни грижи".

Във втората група, при която е много важно точно къде учите, попада най-масовото направление - "Икономика".

"Тук виждате огромни разлики в точките. Първият има 67, последният - 33 т. Ако видите реализацията на завършилите в началото на класацията и ги сравните с тези в края й, ще видите, че има разлика в безработицата в пъти - в челото под 2%, в края - над 5%. В пъти е разликата на позиции за висше образование - 75% срещу 35%. Доходи - разликата е приблизително два пъти."

Подобен тип направления са свързаните с инженерните науки, с природните науки, администрация и управление.

При третата група, където акцентът пада върху избора на специалността, е видно, че дори едно висше училище да е на първо място в обучението по дадено направление, то може да не е точното за кандидат-студента.

Типичен пример е "Транспорт, корабоплаване и авиация". В него са събрани много различни специалности - свързани с авиационната индустрия, с мореплаването. И ако искате да станете моряк, не ви интересува, че на първо място в тази класация е ТУ-София, защото специалностите там са свързани с авиационната индустрия. Най-доброто Висше училище в България по мореплаване и параходство е Висшето военноморско училище във Варна, отбеляза Стойчев.

Подобно е положението в "Архитектура, строителство и геодезия", където №1 е УАСГ, но ако човек иска да стане пожарникар, ще се насочи другаде. С "Военно дело" подходът е същият. Независимо, че направлението включва само военни университети, в единия обучението е свързано с Военно-въздушните сили, в друго - с военноморските.

Рейтинговата система ориентира и кои са най-често срещаните професии сред завършилите. Тоест човек може предварително да си даде сметка какво най-често работят дипломиралите се в дадени специалности и да прецени иска ли същата професия.

Пълен списък на съвместните програми, които български университети предлагат в партньорство с чужди висши училища, е публикуван в раздел "Документи и връзки".

Данните в Рейтинговата система на висшите училища в България през 2021 г. са актуализирани по поръчка на МОН от Консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество – София“ и „Сирма Солюшънс“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови