България се нарежда на 14-о място в международното изследване сред четвъртокласниците PIRLS, проведено през 2016 г. в 50 държави и представено днес във всяка от тях, а у нас - от Министерството на образованието и науката.

Безспорните лидери са Русия и Сингапур. Руската федерация държи първото място с 581 точки, като се изкачва с цели 53 спрямо 2001 г., а Сингапур заема второто с 576 т.

Международното изследване PIRLS се провежда от 2001 г. на всеки 5 г. и се фокусира върху две основни цели при четенето във и извън училище – четене с разбиране на художествени текстове и извличане и ползване на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестовете са свързани с четири когнитивни процеса – търсене и извличане на информация, извеждане на преки заключения, интерпретиране и обобщаване на идеи и информация, както и анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста.

С резултата си от 552 точки през 2016 година България отново достига нивото си от изследването през 2001 година, когато резултатът ни е 550 точки. След това спадаме до 532 т. (2011 г.) и постепенно отново се връщаме към нивото от преди 15 години.

552-те ни точки са над средното ниво от 500 т. за изследването, в което участват 50 държави и региони с общо приблизително 319 000 ученици, 310 000 родители, 16 000 учители и 12 000 училищни директори (От България са се включили 4281 ученици и 214 учители от 153 български училища, както и 4242 родители). С тях изпреварваме САЩ, Литва, Италия, Дания, Макао, Нидерландия, Австралия, Чехия, Канада, Словения, Австрия, Германия, Казахстан, Словакия, Израел, Португалия, Испания, Белгия и др., но сме след Русия, Сингапур, Хонконг, Ирландия, Финландия, Полша, Северна Ирландия, Норвегия, Китай, Англия, Латвия, Швеция и Унгария.

В дъното на класацията е Южна Африка (320 т.), а преди нея - Египет, Мароко и Кувейт.

И у нас, както и при почти всички други участници, момичетата се представят по-добре - средно 559 точки при 544 за момчетата.

Голямо влияние върху резултатите оказва домашната среда, затова и изследването проучва каква е тя. Само 15% от българските ученици и родители, участвали в PIRLS 2016, казват, че в домашните им библиотеки има повече от 100 книги. 14% признават, че броят им е 25 или по-малко.

Любовта към книгите се предава от родители към деца и затова не липсват въпросите дали майките и татковците обичат да четат. 39% от българските родители отговарят, че много обичат да четат, а 19% признават, че това изобщо не е любимото им занимание. Останалите казват, че го правят от време на време.

Както и при останалите страни, и у нас може да се направи изводът, че детската градина помага за развиването на способностите при четене. Учениците, които са били в детска градина и ясла 3 г. и повече преди постъпването си в първи клас постигат средно 564 точки на тестовете, докато тези, които са били година и по-малко - 511 точки.

Удовлетвореността на учителите също е определяща за резултатите на техните ученици. През 2016 г. 40% от преподаватели са посочили, че са удовлетворени от работата си, а техните ученици имат средно 557 точки. 52% са донякъде удовлетворени, а едва 8% са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали съответно 548 т. и 543 т.

Резултатите ни показват, че децата се справят еднакво добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия вид е 551 т., а при втория – 554 т. PIRLS използва сравнителни равнища на способностите и разделя учениците спрямо получените резултати. Най-високото – напреднало равнище, изисква 625 точки, а високото – 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, участвали в изследването, достигат високо ниво, а всеки пети - и напреднало.

5% от четвъртокласниците ни не са успели да изкарат 400 т. и да покрият ниското равнище.