България предприема поредната стъпка към затягане на режима за достъп на мигранти. Министерството на външните работи внесе за обсъждане промени в Закона за чужденците в Република България.

Виза ще се отказва дори само ако има подозрение, че чужденецът може да застраши националната сигурност или международните отношения.

Дори и човекът да не е терорист, но да има данни, че "има намерение да извършва" терористична дейност, българските власти ще имат право да отказват разрешително за пребиваване.

Ако някога на чужденец е била наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната, дори и тази мярка да не е в сила в момента, той няма да бъде допускан.

Чужденците трябва да могат да докажат "достоверно", че целта за влизане в страната и условията на планирания престой не застрашава по никакъв начин нейните граждани. Дали той го е направил "достоверно", ще решават българските власти.

Ако чужденец влезе нелегално или не напусне страната в разрешения му срок, или пък е влязъл с неистински документи, той няма да има шанс да легализира престоя си и ще бъде изведен принудително от страната.

Проектозаконът допуска държавата да не мотивира отказите си за издаване на визи, "когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната и обществената сигурност".

Проектът дава възможност да българските власти по своя преценка да отказват виза за летищен транзит - нещо, което досега бяха длъжни да правят.

Визата за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване ще дава право на притежателя да влезе и да остане на територията на страната за максимум 48 часа, освен ако разпоредби на международен договор или на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България, не предвиждат друго.

Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде с най-много 5-годишна валидност. Тя ще може да се подновява.

Проектозаконът въвежда процедура за предоставяне на статут "лице без гражданство".

"Твърде често лишаването от гражданство е свързано с насилствено прогонване от родните места, поява на бежанци, принудително разселване и други проблеми от хуманитарен характер. Липсата на гражданство е нежелано състояние, както от гледна точка на интересите на отделните индивиди, така и за съответните държави. То често може да предизвика нестабилност и заплаха за националните интереси", пишат вносителите в мотивите си.

Хората със статут "лице без гражданство" ще имат право да остават на територията на страната за най-много 5 години.

Със законопроекта се обръща специално внимание на разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти, удостоверяващи привилегиите и имунитетите, и разрешенията за пребиваване на лица - членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.

Чрез тези промени се възстановява нормативната уредба от 2013 г., с което от кръга на правоимащите погрешно са били изключени съпругите/съпрузите на акредитираните служители, пишат още вносителите в мотивите си.

Предвидено е създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства. За регистрацията ще бъдат уведомявани Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите /с оглед освобождаването от данъчни задължения/ и Държавна агенция „Национална сигурност”.

Създава се изрична правна уредба по отношение представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право. Това предложение е мотивирано от доста противоречивата практика при представяне на такива документи пред българските държавни структури и има за цел да създаде предпоставки за въвеждане на някакви първоначални основни изисквания в тази сфера, като тези разпоредби
по-нататък бъдат доразвити при следващи законодателни промени, уточняват вносителите.

Предложени са също и промени по отношение обжалването на отказите за издаване на визи, като изрично е записано, че те могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съд относно тяхната законосъобразност.

"Така ще се създаде една яснота по отношение пределите на компетентност на съдилищата, в случаите, в които е налице обжалване на откази за издаване на визи. Тази промяна се очаква да даде допълнителна добавена стойност по отношение дейността по предотвратяване използването на територията на Република България като транзитен пункт за преминаване на лица, които имат намерение да участват или вече са участвали в терористични действия или групи."

Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание това, че осъществяват търговска дейност в страната се въвежда изискване разкритите 10 работни места да са на пълно работно време, като това изискване следва да бъде налице за всеки съдружник поотделно.

"Считаме, че по този начин право на продължително или постоянно пребиваване в страната ще могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност, а не такива, които само използват за тази цел регистрацията на едно търговско дружество."

По-строги изисквания се въвеждат и по отношение лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества. За тях се предвижда извършване на предварителна проверка относно действителната дейност на дружеството в чужбина, наличието на оборот и произхода на капиталите. По този начин ще се намали възможността от злоупотреба с правата, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната.

С проекта се въвежда и нова обезпечителна мярка с временен характер, а именно „краткосрочно настаняване” в обособено за тази цел звено на специален дом за настаняване на чужденци. По този начин се прави ясно разграничение с оглед целите, с които се настаняват чужденци в специалните домове на Дирекция „Миграция”, като в звено на специален дом ще могат да се настаняват чужденци за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат, а в специален дом – за връщане.