България ще плаща двойно повече за експедиции до Антарктида

Българската държава ще плати 10 800 000 лева за полярни експедиции и изследвания в отдалечените полярните райони на Антарктика и Арктика от юли 2022 г. до юли 2025 г. Сумата е двойно по-голяма от отпуснатата за предишната ни полярна програма, която беше по-продължителна (2017-2021 г.) и струваше 5,4 млн. лева.

Проектът за новата програма е внесен от министъра на образованието и науката Николай Денков за обществено обсъждане преди гласуването му в Министерския съвет.

Единственото посочено от него основание за рязкото увеличение сумата е прогнозна инфлация. През март 2022 г. годишната е 12.4%.

Финансирането по програмата ще се плати на три транша (през 2022-ра, 2023-та и 2024 г.) на координатора ù - Софийският университет. Оттам ще отидат при отсети с конкурси научни проекти. Парите ще покрият логистичните дейностите по организиране и провеждане на националните полярни експедиции (Антарктика и Арктика), в това число и разходи по подготовка и провеждане на плавателните рейсове на българския научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий". Той ще плава всяка година до Антарктика и ще обслужва полярни експедиции. Средства ще се насочват и към научни дейности на партньорите по програмата.

Основните посочени дейности по програмата са:

- провеждане на върхови научни изследвания и придобиване на нови знания за състава, структурата и функционирането на полярните региони и връзката им с глобалните климатични промени;

- провеждане на мониторинг на компоненти от полярната околна среда, базиран на дългосрочни научни изследвания според предварително изготвена и съгласувана методика и съгласувани стандарти за наблюдения.

Систематизираните наблюдения е предвидено да се проведат в направленията биоразнообразие, екосистемни функции и качество на жизнената среда; процеси свързани с изменението на климата; геоложки (вкл. хидрогеоложки) и сеизмологични процеси.

Съпътстващите посочени дейности са:

- създаване на партньорска мрежа между научни организации и висши училища в помощ на изпълнението на научните изследвания;

- развитие на полярния научноизследователския потенциал на България чрез изграждане на научен капацитет и „критична маса“ от полярни изследователи;

- разширяване на възможностите за коопериране с национални и международни изследователски мрежи, програми и проекти, вкл. „Хоризонт Европа 2021 – 2027“;

- подготовка на интердисциплинарна магистърска и докторантска програма по полярни изследвания;

- създаване на интегрирана база данни (БД) с резултати от изследванията и синтезиране на данните в публично уеб базирано приложение с различни нива на достъп;

- организиране на изложби и събития съвместно с културната програма ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт (БАИ).

Допустимите разходи са:

- преки: персонал (заплати, хонорари, осигурителни вноски); командировки; дълготрайни материални и нематериални активи, включително апаратура; външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата, в т. ч. членски внос, такси за участие в научни форуми и др.; материали, консумативи и други допустими разходи, пряко свързани с изпълнението на програмата (хранителни продукти за експедициите, горива и смазочни материали, постелен инвентар, работно и предпазно облекло, лични предпазни средства, застраховки, данъци и такси, медикаменти и фармацевтични продукти; медицински пособия), разходи за провеждане на конкурси за финансиране на  научноизследователски проекти и конкурсна сесия за проекти за млади учени, разходи по подготовка и провеждане на полярните експедиции с научноизследователски кораб (НИК) „Св. Св. Кирил и Методий“ (вкл. хранителни продукти за експедициите, горива и смазочни материали, постелен инвентар, работно и предпазно облекло, лични предпазни средства, застраховки, данъци и такси, медикаменти и фармацевтични продукти; медицински пособия);

- непреки: разходи за обслужване на програмата от СУ - координатор и партньорските организации, участващи в програмата; разходи за финансов одит на програмата (обслужване на програмата от водещата и партньорските организации - до 7% от стойността на преките разходи, а за одит – до 1%). Министерството на отбраната ще осигурява чрез трансфер към бюджета на Висшето военноморско училище средствата за заплати на личния състав от екипажа на кораба и осигуровките.

Координаторът ще определя процентните ограничения на преките допустими разходи по различните пера.

Вносителят очаква следните резултати:

- от научните изследвания в полярните региони: публикации в авторитетни реферирани в световната база данни научни издания (30 бр.); разпространение на резултатите сред научната общност чрез участия в национални и международни форуми; създаване на българска антарктическа база данни (БАБД), която да осигурява услуги по съхранение, обработка, управление и споделяне на данни, свързани с българските полярни изследвания и мониторинг на околната среда; споделяне на резултатите и включване в глобални системи за измервания и мониторинг на климата и световната мрежа от приемници на Глобална навигационна сателитна система (Global navigation satellite system – GNSS); включване в международни изследователски проекти и програми, свързани с приоритетните области за НППИ; привличане на световно известни учени за участие в българските проекти;

- от провеждането на системни наблюдения в полярната околна среда: разработена методика и инструменти за дългосрочни системни наблюдения, базирани на специфични за полярната среда индикатори; пространствена и времева диференциация на промените в околната среда, отчитайки и антропогенното въздействие като външен фактор на промени; картографиране на потенциални рискови процеси;

- от привличането на млади хора и популяризиране на научноизследователските дейности сред широката общественост в България: повишаване на интереса и ангажираността на млади хора в начален етап от висшето си образование към научноизследователските дейности в полярните региони; насърчаване на млади учени за развитие на научна кариера в направления със силен недостиг на човешки ресурс и научен капацитет, както и специалисти с висока експертиза; създаване на STEM среда, базирана на интердисциплинарно обучение с цел повишаване на осведомеността на обществото за климатичните промени, целите на зеления преход и технологии сред подрастващото население; издаване на двуезично Българско полярно списание (Bulgarian Polar Magazine) на български и английски език, електронно и хартиено; подпомагане дейностите на културната програма ЕКОАНТАР на БАИ.

Предвижда се не по-малко от 15 млади учени да бъдат ангажирани по полярни проекти.

По програмата може да кандидатстват всички научни организации и акредитираните висши училища.

Координатор е СУ с неговия Национален център за полярни изследвания. Водещи организации-партньори са Българският антарктически институт (БАИ), Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (ВВМУ), Институтът за гората към Българска академия на науките (ИГ-БАН), Националният природонаучен музей към БАН (НПМ-БАН).

През 2018 г. бе създаден консорциум "Българска антарктическа база "Св. Климент Охридски“, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). Той включва СУ - НЦПИ и Български антарктически институт. През 2021 г. обектът БАБ се разшири с Модул 2, който включва научноизследователски военен кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, стопанисван от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Предстои дооборудването на НИК със стационарни лаборатории и мобилни изследователски центрове от контейнерен тип, което ще осигури подходящи условия за океанографски изследвания в Световния океан. Това ще осигури логистична подкрепа за изпълнението на научните проекти в Южния океан, поддържането на БАБ и строежа на новата модерна лаборатория на о-в Ливингстън, уточнява още проектопрограмата.

Следете новините ни в GoogleNews